Р Е Ш Е Н И Е № 64
Гр. Разград, 20. 06. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина
Димитрова
2.. Ирина Ганева
при секретаря С. Л. и с участието на
прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр.
дело № 124 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от РП Разград
против Решение № 74/ 25. 03. 2016 г. по гр. д. № 1669/ 15 г. по
описа на РС Разград в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати
на П.Ж.П.
сумата 3000
лв. за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
обвинение. В жалбата се излагат
доводи, че решението е необосновано , тъй като
присъденото обезщетение на въззиваемия
е високо по размер и не отговаря
на критериите за справедливост. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което да бъде
намален размера на обезщетението. В съдебно заседание
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна П.Ж.П. не е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание представителят й
заявява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява основателна.
Фактическата
обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. Безспорно е, че с Постановление на 29.
07. 2014 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП № ЗМ-В-319/ 2013 г. на
ОДМВР Разград за извършено престъпление по чл. 133, ал. 1, пр. 2 от НК и с
влязла в сила присъда на 26. 05. 2015 г.
по нохд № 517/ 2015 г. на РС Разград е бил признат за невиновен и
оправдан по обвинението. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство в продължение на 10
месеца в няколко съдебни заседания се е
отразило негативно на психическото му
здраве, на живота му в социален план. Воденото наказателно производство спрямо
него довело до промяна в личното му поведение и до неблагоприятно развитие на
начина му на живот. Затворил се в себе си
и престанал да общува с хората, извън служебните си контакти. Изпитвал
притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй като били подронени репутацията
и авторитета му, с които се ползвал сред колегите си, приятелите си и в обществото. Бил дългогодишен кмет на с.
Топчии, работел в здравната служба на селата Топчии и Просторно. Познавали го
хората и от двете села и се ползвал с висок авторитет. В двете села се разчуло
и хората говорели помежду си за воденото срещу ищеца дело. Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В същия
смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1,
т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са причинени
от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено
досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищцата и наказателното производство е
приключило с присъда, с която е оправдана. Обвинението е незаконно, когато
неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. Този факт
е достатъчен да инициира, че е претърпяла вреди, рефлектиращи върху нейното
достойнство и чест. На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на
ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Налице
е многобройна и постоянна съдебна практика, включително и постановена в
производства по чл. 290 ГПК, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики,
от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени
на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите
чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
"справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
При установените по делото факти, предвид
характера на увреждането, свързано с периода на разследването, продължило 10
месеца, отзвука от това обстоятелство
между близките и колегите на ищеца,
както и в обществото, негативните емоции, които е изпитвал във връзка с това,
субективните възприятия и личностна самооценка на ищеца, достатъчен размер на
обезщетението е сумата 1500 лв., което е съответно и на степента на доказване
на претърпени от ищеца вреди. Първоинстанционното
решение в частта, с която претенцията му е уважена за разликата над 1500 лв. до
размера на 3000 лв. се явява неправилно, като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и следва
да бъде отменено и да бъде постановено друго в този смисъл. Предвид изхода на
спора, ответникът дължи съдебни разноски на ищеца, съобразно уважената част от
иска в размер на 75 лв., поради което решението в частта за разноските над този
размер следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 74/ 25. 03. 2016 г. по гр. д. № 1669/ 15 г. по
описа на РС Разград в частта, в която Прокуратурата на Р България е осъдена
да заплати на П.Ж.П.
сумата над размера от 1500 лева до 3000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
обвинение, ведно със законната лихва
върху главница над 1 500 лв. до 3 000 лв., считано
от 26.05.2015г. до окончателното й изплащане и в частта, с която Прокуратурата на РБ
е осъдена да заплати на П.Ж.П. направените в първата инстанция
деловодни разноски над размера от 75 лева до присъдения с решението размер 150 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.Ж.П. за осъждане на Прокуратурата на РБългария да му заплати
сумата над размера от 1 500 лева до размера на 10 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № ЗМ-В-319/ 2013 г. на ОДМВР Разград,
ведно със законната лихва върху главница над 1 500 лв. до 10 000 лв., считано
от 26.05.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74/ 25.
03. 2016 г. по
гр. д. № 1669/
15 г. по описа на РС Разград в останалата обжалвана
част.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР