РЕШЕНИЕ

№ 65 / 22.06.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На тринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 126 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗК Олимпик Лимитид” гр.Никозия, чрез ЗК”Олимпик – клон България” КЧТ, представляван от управителя В.М, чрез представляващия го юрисконсулт, против решение № 38 / 19.02.2016г. по гр.д. № 225 / 2015г. по описа на РС Кубрат, с което са отхвърлени предявени по реда на чл.422 ГПК искове за признаване на установено, че ответникът Я.С.Н. има задължения към застрахователното дружество в размер на 6 045,29лв., представляващо главница по изплатено застрахователно обезщенение в размер 6 020,29лв. и обезщетение за забава в размер на 135,86лв. за периода от 4.11.2014г. до 23.01.2015г. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Я.С.Н. е депозирал писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Видно от застрахователна полица № 28114001852964 МФ серия А-2010 от 14.07.2014 год., между ответника Я.Н. и „ЗК Олимпик - клон България”АД е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на лек автомобил Ауди с рег. № РР4033ВА, собственост на  същия, за периода от 14.07.2014 г. до 14.07.2015 г.

Представеният в първоинстанционното производство констативен протокол за ПТП с пострадали № 1131/231, съставен на 24.09.2014 г., в 21.45 часа в гр. Русе от служител в сектор ПП на ОДМВР – гр. Русе, удостоверява настъпило на 24.09.2014 г. в 21.00 часа  в гр. Русе, на улица „Солун” в кръстовище с ул. „Струга”, пътно-транспортно произшествие. Относно неговият механизъм длъжностното лице, посетило мястото на ПТП, е описало единствено, че участник 1 (Я.Н., управляващ л.а.”Ауди с рег. № РР4033ВА) нарушава правилата за предимство и се сблъсква с участник 2 (Христо Тороманов, управляващ л.а.”Мерцедес с рег. № Р4466РК, собственост на „Изома Русе”ЕООД). Описани са видими щети, както следва: по лек автомобил „Ауди”  – предна броня, десен фар – мигач, преден десен калник и по лек автомобил „Мерцедес” – предна броня, преден капак – маска, десен фар. По отношение на водача Я.Н. в графа Алкохол е отбелязано наличие на 0.58 промила.

Във връзка с непълнотата на констативния протокол за ПТП е назначена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило, че от информацията, съдържаща се в проверените по делото документи, не би могъл да се формира еднозначен извод за посоките на движение на процесиите автомобили в рамките на кръстовището между ул."Солун” и ул."Струга". С оглед конкретизиране на механизма на възникване и протичане на ПТП, експертът е установил контакт по телефона с водача на л.а. „Мерцедес” и въз основа на неговите твърдения прави извод, че управляваният от него л.а.”Мерцедес” се е движил по ул.”Струга” към Т-образното кръстовище с ул.”Солун”, където е следвало да завие наляво по ул.”Солун”. Преди да навлезе в кръстовището, е спрял в дясната част на ул.”Струга”. В същото време, по ул.”Солун” към кръстовището се приближил л.а.”Ауди”, управляван от ответника Я.Н., който възнамерявал да завие надясно по ул.”Струга”. Последният не могъл да извърши безпрепятсвено маневрата и се блъснал с предната си дясна част в предната дясна част на лекия автомобил „Мерцедес”. Районният съд не е приел изводите в частта от експертизата относно механизма на ПТП, тъй като са основани единствено на информация относно факти и обстоятелства, които не са събрани по възможните гражданскопроцесуални способи (водачът на л.а.”Мерцедес” не е разпитан като свидетел в процеса). По делото не са събрани други доказателства, обосноваващи изводите на вещото лице за наличие на причинно-следствена връзка между неустановения  по надлежния процесуален ред механизъм на ПТП и вредите по л.а. „Мерцедес”. Въззивният съд споделя напълно съображенията на районния съд за недоказаност на механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и вредите по л.а.”Мерцедес”, включително и относно липсата на доказателства за твърдяно наличие на алкохол в кръвта на ответника по време на управление на МПС и настъпване на пътно-транспортното произшествие. От съдържанието на констативния протокол не може да се установи метод на изследване на алкохола в кръвта на ответника, както и резултати от него.

С Уведомление за настъпило застрахователно събитие по цитираната застрахователна полица от 29.09.2014 г., изходящо от Х. Т., като представител на „Изома Русе”ЕООД – собственик на  лекия автомобил „Мерцедес”, застрахователното дружество е уведомено за настъпило на 24.09.2014 г. застрахователно събитие, както следва: на кръстовището на ул.”Солун” и ул.”Велес”, при спряно състояние на автомобила на път с предимство, бил ударен отпред от автомобил с № РР4033ВА”. Не е попълнена схема на пътното платно. Заявителят описва видими щети  в резултат на застрахователното събитие, както следва: предна броня, маска, десен фар, радиатор, клаксон, чистачки, лява врата не се заключва автоматично.

Въз основа на уведомлението, при застрахователното дружество е регистрирана щета № 1422401101001745 / 2014г. и на 4.11.2014г. на собственика на лекия автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6 020.29 лв. за причинени материални щети, ведно с ликвидационни разноски. От заключението по съдебната автотехническа експертиза се установява, че стойността на нанесените имуществени вреди по л.а.”Мерцедес” вследствие на настъпилото ПТП, е 5 584,65лв.

Ищецът твърди, че е изпратил на ответника Я.Н. регресна покана изх. № ЗК-4421/ 14.11.2014г. за плащане на сумата 6 020.29 лв. – заплатеното застрахователно обезщетение по щета № 1422401101001745, в 15-дневен срок от получаването й. При оспорено от страна на ответника твърдение за получаването й, ищецът не е ангажирал доказателства за  връчването на поканата на ответника.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Възражението във въззивната жалба, че районният съд не е приел доказателствената сила на констативния протокол за ПТП при неоспорването му от страна на ответника, не се споделя от въззивния съд. Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 15 / 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден от органите на полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на автотехническа експертиза, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.

В настоящия случай, видно от съдържанието на протокола, съставителят е посетил мястото на ПТП 45 минути след неговото настъпване. Не е удостоверил местоположението на двете МПС, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието. Изводимо от цитираната по-горе съдебна практика, изводът на полицейския служител относно нарушаване на правилата за предимство от Я.Н., не се включва в доказателствената сила на констативния протокол. Съставителят не е е отбелязал също така метода на изследване на алкохол в кръвта на водача на л.а. „Ауди”. Горните обстоятелства формират материалната доказателствена сила на констативния протокол и при тяхната липса в конкретния случай, в тежест на ищеца е било ангажирането на други доказателства в съдебния процес относно всички правнозначими факти, по отношение на които е налице непълнота в представения констативен протокол – механизъм на ПТП, причинно-следствена връзка между него и причинените вреди, вкл. метод на изследване на алкохол в кръвта на ответника. Посочено бе по-горе, че изводите на вещото лице по назначената автотехническа експертиза относно механизма на ПТП и причинно-следствената връчка между него и вредите по л.а.”Мерцедес” почиват на информация, която не е събрана по реда и способите, предвидени в ГПК (чрез телефонен разговор с водача на л.а.”Мерцедес”). В тази част, като необосновано на събрания доказателствен материал, заключението на вещото лице правилно не е кредитирано от първостепенния съд. По отношение на метода, използван за установяване на алкохол в кръвта на ответника, въобще липсват доказателства, въпреки че районният съд е дал възможност на ищеца да ангажира такива. Само ако всички тези обстоятелства са били надлежно отразени в констативния протокол, тогава доказателствената тежест би била обърната и ответникът би следвало да оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП, което в настоящия случай не е така.

При непровеждане на пълно главно доказване от ищеца на горните факти, предвид наличието на констатирани пороци в констативния протокол за ПТП, предявените искове за установяване на задължение на ответника за заплащане на главница и лихва по изплатено застрахователно обезщетение, е останал недоказан. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият претендира присъждане на направените във въззивното производство деловодни разноски. Представя списък по чл.80 ГПК, в който е отбелязано адв.възнаграждение в размер 640лв., а в молба твърди, че оказаната правна помощ е безплатна. В първоинстанционното производство е приложен договор за правна защита, в който е отбелязано, че адвокатскта ауслуга се изворшва безплатно, на осн.чл.38 ЗА. В ал.1 на този член са изброени множество хипотези, в които е възможно оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие: на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист. В приложения договор липсва посочване на конкретната хипотеза, поради което съдът е в невъзможност да извърши преценка налице ли е основание за възлагането на насрещната страна на този вид деловодни разноски. Ето защо жалбоподателят не следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски за въззивното производство в претендирания размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 38 / 19.02.2016г. по гр.д. № 225 / 2015г. по описа на РС Кубрат.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния късъционен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР