РЕШЕНИЕ

69

Разград

12. VІІ.2016г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

2012

съд

13.VІ.

На Година

Светлана Лазарова

ЛАЗАР МИЧЕВ

В публично заседание в следния състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар Председател:

Членове

№128

в. гр.

2016

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.258и сл.ГПК.

С Решение №24/22.ІІ.2016г., постановено по гр.д.№1509 по описа му за 2015г., състав на РРС е уважил частично исковете, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Я.Й.Б. против Д. Д.С. като на осн.чл.228 ЗЗД е осъдил същата със заплащане на вноски, дължими се за месеците –април, май и юни на 2015г. по договор за наем размер на 665,00лв. До първоначалният му размер от 890,00лв., след извършено съдебно прихващане, предявеният по реда на чл.228ЗЗД иск е отхвърен като неоснователен и неоказан. На осн.чл.92 ЗЗД отв. Д. Д.С. е осъдена да заплати на ищеца Б. обезщетение, заобективирана за срок от 1 405 дни забава на наемни вноски, дължимо й се в размер на договорена неустойка от 1 766, 12лв. До първоначалният му размер от 1 800,55лв., предявени по реда на чл.92 ЗЗД като договорна неустойка за забава от 1 529 дни, искът е отхвърен като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановеното решение, ответницата обжалва същото в осъдителните му части. В основание за недопустимост на обжалвания съдебен акт сочи постановяването му по нередовно предявени искове и липса на проицзнасяне в отделен диспозитив за всяка от сезиращите съда искови претенции. В условията на алтернативност, позовавайки се на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, моли за отмяна на решението в тези му част и постановяване на решение, с което по същество, предявените срещу нея искове бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни и недоказани.

В .з., чрез процесуалния си преставител по пълномощие адв.М., въззивницата зявява, че поддържа възведените с жалбата отмениелни основания. Счита за неотстранена нередовността на предявения на осн.чл.92 ЗЗД иск и моли за прекратяване на производството в тази му част. Претендира присъждане на доказано направени съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения и предоставен му от съда срок, въззиваемият не се е възползвал от правото си на отговор и не е ангажирал становище по допустимост и основателност на жалбата. При редовност в призоваването, не се явява в насроченото по същество на жабата с.з Чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв. Ц., депозира писмени бележки, оспоращи основатеността на жалбата. Моли за потвържгдаване на решението в обжалваните му части като допустимо и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът не констатира релевираните с жалбата основания за отмяна на атакуваното решение. Същото е постановено при напълно изяснена, с допустими по см. на ГПК доказателства, фактическа обстановка. По същество, изводите на първостепенния съд като правилни, обосновани и законосъобразни, се споделят от настоящата инстанция.

Съдът е сезиран с искове, предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване, съответно: 1/ На осн.чл.228ЗЗД - за дължими се, в изпълнение на сключен между страните на 30.ІХ.2014г. наемен договор, наемни вноски в общ размер на 890,00лв. и 2/ На осн. чл.92 ЗЗД- дължимо се в размер на договорена неустойка обезещетение за забава на плащанията по наемните вноски, поето в дълг от жалбоподателката по договори за наем от 30.ІХ.2013 и от 30.ІХ.2014г. Като в допълнителна молба, преди дата на насроченото по същество на спора пред първоинстанционния съд съдебно заседание, ищецът е конкретизирал по периоди дните на забава, допусната по изпълнението и на двата, сключени с жалоподателката договори за наем. Периодите са индивидуализирани по начин, позволяващ адекватност на предприетата срещу иска защита. Размерът на исковата претенция по чл.92 ЗЗД е претендиран като сбор от сумите, дължими се в обезщетение за всеки един от твърдените в забава периоди и при съобразяване размера на непогасената на падеж главница. В този смисъл, извършеното от РРС произнасяне в диспозитив на решението, като съответно на заявената с иска защита, е допустимо.

При правилно дадената от правна страна квалификация на търсената от ищеца защита РРС е указал на страните релевантните и подлежащи на доказване обстоятелства, разпределяйки им доказателствената тежест в съответствие с декларираното от тях процесуално поведение. За безспорно е прието, че по силата на сключените между тях договори, страните са установили в отношенията си облигационна връзка, попадаща под регламента на чл.228 и сл.ЗЗД.

По воля на страните и в условията на равнопоставеност, установените между тях наемни правоотношения са били регулирани със сключване на договори , със срок на действие за дванадесет месеца. Основание за сключването на наемния договор от 30.ХІ.2014г.е изрично направеното от страна на наемателката, в съответствие с предвиденото в т.7.4 на предходния договор, писмено предложение за продължаване на наемните правоотношения.

В съдържание, обвързващите поведението на страните клаузи по двата договора са идентични. В качеството си на наемодател и изправна по договора страна, ищецът е предоставил на жалбоподателката, ползването на собствения си имот при насрещно поето от последната задължение за заплащане на ежемесечни наемни вноски в размер на 400,00лв. Всяка от вноските е била дължима в срок до 5-то число на съответния месец. Плащането е договорено по банков път. При обективирана от нейна страна забава, считано от ден, следващ падежа на съответната вноска, в обезпечение на дължимото по договора изпълнение и в обезвреда на ищеца, наемателката се е задължила с плащане на неустойка в размер на 0,5% върху неизплатената вноска за всеки просрочен ден.

Съответно на доказателствата, за безспорно е прието, че наемателката не е изпълнявала задължението си за заплащане на договорената наемна цена - в срок и размер, и по двата договора. Първият от които се явява прекратен на 30.ІХ.2014г. - с изтичане на предвидения при сключването му срок, а вторият в края на м.VІ.2015г. - с фактически и неформално предприети от страните действия по предсрочното му прекратяване.

С приложено като доказателство извлечение от банковата см/ка на наемодателя се установява по безспорен начин, размерът и поредността на извършваните от наемателката плащания. Като изрично е отбелязвано кои от плащанията са извършвани в погашение на дължимите по договора от 2013г. наемни вноски и кои, в погашение на наемните вноски по договора от 2014г. Така, за срока на действие на последния договор, считно от 1.Х.2014 до 30.VІ.2015г., наемателката е заплатила общо сумата от 2 400лв. Което сочи погасяване на задължението за шест месечни вноски, при дължими за срока на действието му девет месечни вноски. Плащанията по този договор са извършвани в просрочие и са отнасяни от ищеца в погасяване на задълженията, съгласно предвидената в договора поредност.

По делото е приложена като доказателство разписка, доказваща извършено от наемателката на 6.VІІ.2015г., след прекратяване на договорните отношения и по см/ка на ищеца, плащане в размер на 350,00лв. При удостоверяване на плащането, същата не е заявила към кое от задълженията си отнася същото(вж. чл.76 ЗЗД). Във вариант на заключението си, относимо на тези доказателства, назначената по делото ССЕ е съобразила това плащане като извъшено в изпълнение на най-старото и обременително задължение. Съответно, дължими по вноска за м.ІІІ.2014г. по наемен договор от 30.ІХ.2013г. 40, 00лв. и 310,00лв. в погашение на наемна вноска за м.ІV. 2015г., по наемен договор от 30.ІХ.2014г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, споделена напълно и от настоящата инстанция, законосъобразно и обосновано РРС е уважи частично предявуените му на производсво по реда на чл.228 и ч.92 ЗЗД искове.

Макар и да не е изложил мотиви от правна страна, първоинстанционният съд законосъобразно и съответно на предвиденото в чл.76ЗЗД, е обосновал извод за дължимост на неустойката в размера на вариант Б от експертизата . В този смисъл, пъроинтанционният съд се е ъобразил и със задължителната за съдилищата практика, проведена от ВКС по реда на чл.290 ГПК(вж.Р.№150/25.VІ.2012 гр.д.№574/2011, ІVг.о. и др.)

Оспорвайки предявеният срещу нея иск, жалбоподателката не противопоставя свое изпълнение, респ. изправност по договора, а твърди обективирана от ищеца неизправност, което препятствало фактическото ползване на имота в периода на зимните месеци-края на 2014/началото на 2015г. на първдо място същата не е подкрепила това си въреднвие с доказателства(установени в бита на жилището проблеми, непозволяващи обитаването му; своевременно уведомяване на ищеца за така твърдяното състяние на апартамента; доказателства, от които да следва за установено, че по същото време, по принуда се е изнесла и ползвала под наем друг имот). На следващо място, обстоятелството, че не е обитавала имота, при положение, че не е предизвестила наемодателя, че желае прекратяване на договора, не я освобождава от задължението за плащане на,следващата се за този период, наемна цена.

След шцвэршено прихващане на насрещно дължимото й се от ищеца вземане, същата остава задължена към последния с наемни вноски в размер на 665,00лв. При наличие на дължимост по главното задължение, основателен се явява й акцесорния иск за обезщетяване на наемодателя до размера на неустойката, договорена за забава и в обезпечение на дължимото му се в срок и по размер ипълнение по договора.

Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №24/22.ІІ.2016г., постановено по гр.д.№1509/2015 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която е уважил частично исковете, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Я.Й.Б. против Д. Д.С. като на осн.чл.228 ЗЗД е осъдил същата със заплащане на вноски, дължими се за месеците –април, май и юни на 2015г. по договор за наем он 30.ІХ.2014г. в размер на 665,00лв., ведно със законна лиха до окончателното им изплащане и в частта, с която Д. Д.С. е осъдена да заплати на ищеца Я. Б. обезщетение, в размер на договорена неустойка от 1 766, 12лв. за забава за срок от 1 405 дни , на дължими по договори от 30.ІХ.2013 и от 30.ІХ.2014г. наемни вноски за м.ноември на 2013г., за месеците от януари до декември на 2014г., вкл. и за месеците от януари до юни на 2015г. вкл.

В останалата си част, като необжалвано, решението на РРС е влязло в сила.

Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH