РЕШЕНИЕ № 73

Гр. Разград 01.07.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 134 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 63 / 07.03.2016 г., постановено по гр. дело № 1554 / 2015 г. РС – Разград прогласил относителна недействителност по отношение на “ *** “ АД, на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 21, т. I, рег. 0 368, дело № 18 8 2015 г. на нотариус н.С., рег. № 291на НК, район на действие РС-Разград, с който Н.М.Г. дарил на сина си М.Н.Г. шест поземлени недвижими имота, както и по ½ ид. части от други шест поземлени недвижими имота.

С решението съдът присъдил и разноски, съобразно изхода на делото.

Недоволни ответниците Н.М.Г. и М.Н.Г. обжалват решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че към момента на сключване на договора за дарение, не са налице данни за образуване на съдебно производство, поради неплащане на задължението към ищцовото дружество, за да се приеме наличие на намерение от страна на дарителя Н.Г. за увреждане на кредитора. Сключената сделка е безвъзмездна. Действията на дарителя не следва да се приемат като такива на знание, че се уврежда кредитора, тъй като към този момент липсвало изискуемо и ликвидно задължение. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна “ *** “ АД депозира отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Въззивниците не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Процесуалният представител на въззиваемата страна подържа отговора и претендира за разноски.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд, поради което счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба - кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

За да бъде уважен искът по чл. 135 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор, и че след възникването на това качество, длъжникът е извършил действия, които го увреждат. Действието е съзнателен, волеви акт, който длъжникът е извършил, а за да може да бъде отменено, то трябва и да уврежда кредитора. Увреждането е налице във всички случаи, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането.

Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, като Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер, да е изискуемо или да е съдебно признато с влязъл в сила съдебен акт, за да може успешно да се предяви отменителният иск. От значение е само вземането да предшества увреждащото действие на длъжника, тъй като това действие може да увреди само лицата, които имат възникнало вземане, т. е. вече имат качеството на кредитор.

Следва да се отбележи по отношение презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, че тъй като атакуваната сделка е безвъзмездна, по аргумент за обратното от ал. 1, за основателността на иска не е необходимо у приобретателя - втория ответник да е налице знание за увреждане на кредитора. Сделката е в полза на низходящ и знанието за увреждане по смисъла на ал. 2 се презумира.

В настоящия случай ищецът е доказал, че има вземане спрямо ответника, което предшества увреждащото действие. Съобразно чл. VI от сключения между страните Договор за продажба на дизелово гориво от 06.10.2014 г. заплащането на горивата се осъществява до 5 дни от деня на издаване на фактура.Фактурите се издават два пъти месечно: за продадени количества в периода от 1-во до 15-то число и за периода от 16-то число до края на месеца. В съобразителната част на приложеното по делото Решение № 238 / 22.06.2015 г. по гр. дело № 295 / 2015 г. по описа на РС-Разград е прието, че са издадени две фактури – на 15.10.2014 г. за сумата 5 568.52 лв. и на 31.10.2014 г. за сумата 2 017.84 лв. И двете фактури са подписани от ответника Н.Г. и в тях е посочено вид на плащане – банков превод.

Съобразно горните клаузи от договора, вземанията са станали изискуеми съответно на 21.10.2014 г. за първото и 05.11.2014 г. за второто. Няма данни за плащане по фактурите от длъжника.

По силата на сключения договор, ответника Н.Г. се явява солидарен длъжник с “ *** “ ЕООД, на което към момента на сключване на договор е бил едноличен собственик и управител. В този смисъл извършената впоследствие от Н.Г. продажба на дружествените дялове е без значение за успешното водена на иска по чл. 135 от ЗЗД против него, като физическо лице.

Не е оборена презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, предвид безспорния факт, че дарителя и надарения са съответно баща и син.

Увреждащото действие, изразяващо се в сключена безвъзмездна сделка между ответниците – баща и син – е извършена на 20.01.2015 г.

Ясно е, че ищецът има вземане към първия ответник – Н.Г., който е извършил разпоредителни сделки, а за приобретателя по безвъзмездните сделки е налице знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.

Искът по чл. 135 от ЗЗД не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Безвъзмездното разпореждане е такова действие, което обективно предполага намаление на актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване кредитора - взискател при принудителното изпълнение. Само в този случай тежестта на доказване на факта, че няма увреждане е на ответника по делото - длъжник. В случая ответника по делото Н. Г. не е ангажирал доказателства, че кредитора-ищец може да се удовлетвори от друго негово имущество или от другият длъжник – търговското дружество, дяловете от които той продал на трето лице.

Общия размер на данъчните оценки на дарените имоти и части от тях е в размер 4 850.94 лв., което е по- малко от вземането на кредитора.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото, приложените доказателства и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна сумата 996.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63 / 07.03.2016 г., постановено по гр. дело № 1554 / 2015 г. по описа на РС – Разград.

ОСЪЖДА Н.М.Г., ЕГН ********** *** и М.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на “ *** “ АД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Т. Д. Х., сумата 996.00 лв. / деветстотин деветдесет и шест лева /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.

MH