РЕШЕНИЕ № 74

Гр. Разград 13.07.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 138 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 69 / 18.03.2016 г., постановено по гр. дело № 1985 / 2015 г. РС-Разград приел за установено по отношение на ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград и ТП на НОИ – Разград, че Л.Р.Х. е работила от 11.11.2014 г. до 10.02.2015 г. на длъжност “ общ работник “ в цех за закуски при ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград, на пълен работен ден, което време да й се зачита за трудов стаж, на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗУТОССР вр. с чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, като отхвърлил иска за периода от 20.08.2014 г. до 10.11.2014 г., като неоснователен и недоказан, осъдил Едноличния търговец да заплати разноски в размер на 80 лв. и отхвърлил искането на Едноличния търговец за присъждане на деловодни разноски в размер на 120 лв.

Недоволен ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград обжалва решението като недопустимо, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че по делото не е налично изискуемото се задължително удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит трудовият стаж, от което да е видно, че ведомостите за заплати, книжата за стажа на работника или служителя са изгубени или унищожени. Първоинстанционният съд нарушил съдопроизводствените правила като допуснал събирането на гласни доказателства в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Съдът по свой почин и в нарушение на чл. 8 от ГПК пристъпил към събиране на писмени доказателства, непредставени от ищцата. Съдът се произнесъл по незаявен петитум, приемайки, че ищцата полагала извънреден труд, каквото твърдение липсвало в исковата молба, в резултат на което било прието, че извънредният труд представлява и трудов стаж, а установяването на извънреден труд следвало да се установи в различно производство. Решението се обжалва и в частта досежно разноските, с твърдението, че договора за правна помощ има необходимите подписи, поради което следва да се присъдят и съответните разноски. В заключение се отправя молба за отмяна изцяло на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 1, ал. 1т. 1 от ЗУТОССР. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Л.Р.Х. депозира отговор на въззивната жалба срез сл.защитник адв. М. Е., в който се излагат съображения за нейната неоснователност, с молба за потвърждаване решението в обжалваната част.

Постъпила е и въззивна жалба от Л.Р.Х., чрез сл. защитник адв. М. Е., против същото решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за периода от 20.08.2014 г. до 10.11.2014 г. Твърди се, че по делото са налице доказателства, което да обосноват уважаване на иска за целия период. Отправя се молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен и за останалия период от време.

Въззимаемата по тази жалба страна ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград депозира отговор чрез пълномощник адв. М.Р.М., в който се излагат съображения за нейната неоснователност и с молба за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна НОИ не депозира отговор на въззивните жалби, в предоставения й за това срок.

Процесуалните представители на ищцата и едноличния търговец се явяват в съдебно заседание и подържат въззивните жалби, респ. отговорите на въззивните жалби.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е недопустимо, а жалбата депозирана срещу него е носнователна, по следните съображения:

Пред районен съд Разград е предявен иск от Л.Р.Х. против ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград с петитум – Да бъде признат, сключения между страните на 11.11.2014 г. трудов договор за частично недействителен относно клаузите, касаещи срока за изпитване, работното време и трудовото възнаграждение, поради противоречие със закона и добрите нрави, поради некоректно изготвяне на договора от работодателя, да бъде обявена недействителността на същия договор със законните последици от това, както и да бъде признато прослуженото време за трудов стаж, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.11.2014 г. до 10.02.2015 г. в размер на 1050 лв., ведно със законната лихва от 10.02.2015 г. до окончателно плащане, обезщетение в размер на 200 лв. за неползван отпуск за 2014 и 2-15 г. ведно със законната лихва от 10.02.2015 г. до окончателно плащане.

В предоставения му за това срок, ответника депозирал отговор, в който изложил, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като били предмет на гр. дело № 619 / 2015 г. по описа на РС-Разград. По същество ответника изложил и съображения за неоснователност на исковете.

Видно от приложеното влязло в сила Решение № 337 / 02.10.2015 г. по гр. дело № 619 8 2015 г. РС-Разград осъдил ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград да заплати на Л.Р.Х. сумата 60.15 лв. трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2014 г., ведно със законната лихва от 02.04.2015 г. до окончателно плащане и отхвърлил иска до първоначално предявения размер 1050 лв. Със същото решение съдът отхвърлил и предявения от Л.Р.Х. иск против същия ответник за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 2014 и 2015 г.

Първоинстанционният РС-Разград, позовавайки се на горното съдебно решение, с влязло в сила Разпореждане № 3610 / 11.12.2015 г., постановено по гр. дело № 1985 / 2015 г., прекратил, поради недопустимост, производството по гр. дело № 1985 / 2015 г. в следните части: Да бъде установено по отношение на ответника частична недействителност на сключения между страните трудов договор от 11.11.2014 г. за клаузите относно срока за изпитване, работното време и трудовото възнаграждение, поради противоречие със закона и добрите нрави; Да бъде осъден ответника да заплати на ищцата неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва от 10.02.2015 г. до окончателно плащане и върнал исковата молба на ищцата в тези й части.

В резултат на горното първоинстанционният съд приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1, т.1 от ЗУТОССР, с петитум: Да се признае за трудов стаж на пълно работно време на длъжност “ общ работник “, прослуженото време от ищцата за периода м. август 2014г. – 10.02.2015 г.

При тези фактически констатации съдът прие, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Видно от съдържанието на исковата молба и заявения със същата петитум, първоинстанционният съд е бил сезиран с трудов спор по чл. 357 КТ, касаещ съществувало между страните трудово правоотношение и по конкретно относно срока за изпитване, продължителността на работния ден и размера на месечното възнаграждение. В тези му части, както и в частта досежно обезщетението за неизползван отпуск, съдът прекратил производството.

За разлика от първоинстанционният съд, въззивната инстанция приема, че заявения от ищеца петитум да бъде признато прослуженото време при ответника за трудов стаж, не представлява иск по смисъла на чл. 1, ал. 1, т.1 от ЗУТОССР. Видно от съдържанието на исковата молба, това искане на ищцата е пряко свързано с останалите й претенции, производството по които е прекратено.

ЗУТОССР допуска установяване на трудов стаж по съдебен ред, като факт, който има значение за издаване на съответния индивидуален административен акт, изискуем съобразно осигурителното ни право. Като при всеки установителен иск и в тези случаи от ищеца се изисква доказване наличието на правен интерес. Този интерес се извежда от твърдение за обективна липса на онези писмени доказателства, годни да установят трудов стаж в едно административно производство. Посоченото от чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР годното доказателствено средство, което да установи това твърдение е издадено от съответното лице удостоверение, че документите относно трудовият/осигурителен стаж са изгубени или унищожени.

В случая няма никакво твърдение на ищцата, че документите относно трудовият стаж на ищцата при ответника са изгубени или унищожени. В тази връзка не е представяно и не е изисквано от съда удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР.

ЗУТОССР е специален закон, който има приложение при наличието на точно определени предпоставки. Производството по този закон е особено исково производство, различно от производство по установяване на положен извънреден труд и последиците от това.

След връщане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе по действително предявения пред него иск, съобразявайки съдържанието на исковата молба.

С оглед изхода на делото на въззивника ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград следва да бъдат присъдени разноски само за въззивната инстанция в размер на 40.00 лв., представляващи платена държавна такса. По разноските пред първата инстанция следва да се произнесе отново първоинстанциониният съд със съдебният си акт по същество.

Воден от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 69 / 18.03.2016 г., по гр. дело № 1985 / 2015 г. РС-Разград, като постановено по непредявен иск и ВРЪЩА делото на РС-Разград за произнасяне по предявения иск.

ОСЪЖДА Л.Р.Х., ЕГН **********, да заплати на ЕТ “ Г.-П. Ц. “ гр. Разград, ЕИК 116531174, сумата 40.00 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1. 2.

MH