Р Е Ш Е Н И Е

№72

Разград

30. VІ.2016г.

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

20. VІ.

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

публично

В заседание в следния състав:

Секретар: М. Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2016

№141

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 139/8.ІV.2016г. по гр.д.№2293 по описа му за 2015г. , състав на РРС е уважил предявените от С.В., А.С. и Е.С. против Х.С. субективно съединени искове, като на осн.чл.87, ал.3 ЗЗД, поради обективирано от ответника неизпълнение е развалил сключеният между него и ищците, с нот.акт №48/23.ХІІ.2014г. по нот.д.№538/2014 по опис на нотариус В. Тодорова с рег. №312 и р-н на действие при РРС, договор за прехвъряне право на собственост върху жилищен недв. имот срещу насрещно поето задължение за гледане и издръжка на ищеца С.В. - до размера на правата им от имота, съответно до 6/10ид.ч. за първия от ищците и до 1/6 ид.ч. за всеки от останалите двама.

Недоволен от така постановеното решение, чрез назначеният му в производството особен представител-адв.Н. М., ответникът обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

В с.з., чрез назначеният му особен представител адв.М., въззивникът поддържа възведените с жалбата отменителни основания декларативно, без да аргументира и обоснове същите фактически и правно. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявенят срещу него иск като неоснователен и недоказн.

В законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни не са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по нейната допустимост и основателност .

При редовност в призоваването, въззиваемите не се явяват в насроченото по същество на жалбата с.з. Чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв. Р. М. пледират за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

В единството си от обстоятелствена част и петитум, подадената от въззиваемите искова молба не внася съмнение относно вида на търсената защита като такава по чл.87(3)ЗЗД. Първоинстанционният съд е бил редовно и допустимо сезиран с иск за разваляне на сключения с Нот.акт 48/23.ХІІ.2014г. по нот.д.№538/2014 по опис на нотариус В. Тодорова с рег. №312 и р-н на действие при РРС(л.7) договор, по силата на който ищците са се разпоредили с правото си на собственост върху ид.части от придобит по наследство недвижим имот в полза на ответника, срещу насрещно поето от последния задължение за пожизнено обгрижване и издръжка на своя дядо, въззиваемият В.. В обстоятелствена част на молбата, относимо към волеизявената в петитум защита, ищците са се позовали на неизпълнение от страна на приобретателя на дължимите грижи и издръжка към С.В.-прехвърлител по сделката и ищец в производството.

Решението се явява постановено по един редовен от формална страна иск, при правилно дадена му от първоинстанционния съд правна квалификация. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.

В съвкупността си, относимо към поддържаните от страните становища, доказателствата по делото обосновават от фактическа и правна страна следното:

През 1969г., по време на брака си с починалата на 29.VІІ.2014г.А.М. В., съгласно сключен с нот.акт №163/15.ІV.1969г. по нот.д.№772/69 на РРС договор за покупко-продажба, въззиваемият С.В. придобива възмездно собствеността върху недвижим имот, индивидуализиран като дв.място от 1770кв.м. с построената в него жилищна сграда, за който в кн.46 по плана на с.Дянково ел отреден парцел VІІІ-642. Предвид възмездния характер на сделката и по регл. на действащия към дата на сключването й СК от 1968г, имотът се явява придобит в режим на СИО. От доказателствата се следва за безспорно установена идентичността между имота по нот.акт №163/1969г. и описания такъв в исковата молба имот №1379, сътавляващ парцел VІІІ-642 в кн.46 по действащия план на селото.

След смъртта на Айше В., към наследяване на останалото след смъртта й имущество, в това число и процесния имот, са призовани преживелият съпруг и четирите, родени от брачното им съжителство деца –двама сина и две дъщери. Така, по силата на наследственото правоприемство последните легитимират право на собственост до размера на 1/10 ид.ч. от имота, а техният баща и въззиваем С. В.-право на собственост върху 6/10ид.ч., от които 1/10ид.ч като наследник и 5/10ид.ч. по договора за покупко-продажба от 1969г.

По делото е безспорно установено, че относимо към дата на смъртта на съпругата му, въззиваемият С. В. е в напреднала възраст, непозволяваща му сам да се обгрижва, да си готви, да поддържа лична и битова хигиена, да си осигури и подготви дърва за огрев през зимата. По такива мотиви, С. В., синът му А.Х. и дъщерите му Е. С. и А. С. прехвърлят върху жалбоподателя правата си на собственост върху процсния имот срещу поето от последния задължение да се грижи и издържа дядо си С. В. като му осигури спокоен и нормален живот, при запазено право на пожизнено и бевъзмездно ползване на имота. ДЗоговорът е сключен на 23.ХІІ.2014г. с приложения като доказателство на л.7 от делото Нот.акт 48/23.ХІІ.2014г. по нот.д.№538/2014 по опис на нотариус В. Тодорова с рег. №312 и р-н на действие при РРС.

От съдържимото се в договора, се следва за установено, че в задължение на приобретателя по сделката е вменено обгрижването на прехвърлителя С. В. да се извършва по местонахождение на процесния имот. От страна на останарите трима прхвърлители, договорът за гледане и издръжка на прехвърлителя С. в. се явява сключен в полза на трето лице.

Обстоятелството, че срещу придобиване на имота са поети задължения за гледането и издръжката на нуждаещият се от такива прехвърлител, определя процесния договор като възмезден. Договорната обвързаност между страните се явява обусловена от събитие, за което е неизвестно кога ще настъпи, но е изрично договорено. Обстоятелство, обуславящо алеаторността на договора, а от там и правото на кредиторите да поискат развалянето му в случаите, когато по същия е обективирано неизпълнение на дължимото от страна на приобретателя. За да остане договорът в действие, т.е. за да не бъде развален поради пълно или частично неизпълнение, е необходимо срещу имота приобретателят не само да е предлагал изпълнение, но ежедневно, непрекъснато и непосредствено да е осъществявал такова в договорения обем.

По смисъла на чл. 128 ЗЗД поетото, срещу придобиване на имота, задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя е неделимо, както по отношение на прехвърлителите, така и във времето. То има за предмет една продължителна, периодично дължима до края на живота му престация. Неизпълнението му за определени периоди от време или в отклонение от договорения обем, е основание за развалянето на договора. По делото по безспорен начин е установено, че в периода от сключването на договора - 23.ХІІ.2014г. до днешна дата, жалбоподателят Х.С. не е престирал изпълнение на поетото по същия задължение за ежедневно обгрижване на въззиваемия , от каквото същият обективно се е нуждаел поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние.

Оспорвайки основателността на иска, жалбоподателят не ангажира каквито и да едоказателства в подкрепа на твърденито са изпавност по договора. Събраните такива не само не подкрепят, но и опровергават това му твърдение. По делото се явява безспорно установено, че непосредствено след сключване на договора, приобретателят е напуснал страната и понастоящем е с неизвестен за прехвърлителите адрес в чужбина. Факт, предпоставящ обктивно невъзможността му да престира ежедневно грижите, които е поел към своя дядо.

Поради всичко това, при безспорно установено неизпълнение на поетите към нея задължения от страна на приобретателите на имота, както правилно е приел и първоинстанционният съд, всеки от въззиваемите е материално легитимиран да иска развалянето на договора до размера на своята прехвърлена част.

Поради съвпадане в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено с препратка към изложенте към него мотиви, съгл. чл.272ГПК

Въззиваемите не са направили искане за присъждане на съдебни разноски, за това съдът не присъжда такива в тяхна полза независимо от изхода от спора.

Предвид изхода по делото в тежест на жалбоподателя се следва възлагане на дължимата в полза на РОС държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/8.ІV.2016г. по гр.д.№2293/2015 по описа на РРС .

Осъжда Х.А.С. да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 17,90лв.

Решението може да се обжала пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НРР