РЕШЕНИЕ

№ 77 / 13.07.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четвърти юли, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н. Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 143 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Детска ясла „Слънчево детство”, представлявана от директора Ю. И., против решение № 22 / 22.02.2016г. по гр.д. № 1258 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н.С.С. сумата 4 046,53лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 1 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на осъществена дискриминация, установена с влязло в сила решение на КЗД. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Н.С.С. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Постъпила е въззивна жалба от Н.С.С. против решение № 65 / 14.03.2016г. по гр.д. № 1249 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която са отхвърлени исковете й срещу Община Разград. Излага становище за несъобразяване от съда с материалния закон и по-специално с разпоредбата на чл.49 ЗЗД. Моли съда да отмени решението на РРС в тази част, като вместо него постанови ново, с което осъди и Община Разград в условията на солидарност с Детска ясла ”Слънчево детство” да заплати търсените с предявените искове обезщетения.

Въззиваемата страна Община Разград не е депозирала писмен отговор по двете въззивни жалби. В съдебно заседание иззразява становище чрез явилия се юрисконсулт относно неоснователност на жалбата на Н.С. и моли съда да потвърди решението на РРС в обжалваната от С. част.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Н.С. работела в Детска ясла “Слънчево детство“ гр.Разград на длъжност детегледачка, на пълно работно време с продължителност на работния ден осем часа.

С молба изх. № 18 / 18.01.2013г. ищцата отправила искане до работодателя да бъде преназначена на същата длъжност, но на четиричасов работен ден. С допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 21.01.2013г., било допуснато изменение на трудовото правоотношение, като считано от 22.01.2013г. Н. С. била назначена на непълно работно време с продължителност на работния ден четири часа (1/2 щатна длъжност). Трудовото възнаграждение било предоговорено в намален размер 160 лв.

Във връзка с горното, Н.С. подала пред Комисията за защита от дискриминация жалба с вх. № 44-01-45 / 3.06.13г., против директора на ДЯ“Слънчево детство“ и кмета на Община Разград. В жалбата твърдяла, че подписаната молба за преминаване на четиричасов работен ден е подписана под натиск и заплахи от страна на директора на яслата. В същото време жалбоподателкятя била с решение на ТЕЛК. Изложила още твърдение, че от Община Разград била изпратена кола до детското заведение, в която била принудена заедно с други служителки да се качи и да бъде заведена в общинската администрация, където на всички било разяснено че работещите, по отношение на които имало издадено решение на ТЕЛК, трябва да преминат на четиричасов работен ден. С решение № 137 / 25.03.2015г. на КЗД е установено, че директорът на ДЯ”Слънчево детство” е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 в.в. с ал.1 ЗЗДискр., на основата на признаци „увреждане” и „лично положение” спрямо Н.С.. Наложена е глоба на директора на яслата за извършения дискриминационен акт. Със същото решение е установено, че кметът на Община Разград не е осъществил „тормоз” по смисъла на §1 т.1 ДР на ЗЗДискр. На основата на признаците „увреждане и „лично положение” по чл.4 ал.1 ЗЗДискр. спрямо Н.С.. Жалбата е оставена без уважение в частта относно твърдяна дискриминация по признак „синдикална принадлежност”. Няма данни решението на КЗД да е обжалвано, но между страните не е спорно, че същото е влязло в сила, поради което съдът приема за установено, че същото е влязло в сила на неустановена дата след 25.03.2015г.

Междувременно, в хода на откритото производство пред Комисията за защита от дискриминация, с писмо изх. № 278 / 22.07.14г. директорът на ДЯ“Слънчево детство“ е отправила до ищцата предложение за преминаване от четиричасов на осемчасов работен ден, считано от 23.07.2014г., поради увеличения брой деца, отчета на бюджета за първото полугодие на 2014г. и финансовите разчети на средствата до края на 2014г., както и одобрено ново разписание на длъжностите. С допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 22.07.14г., ищцата е преминала от непълно на пълно работно време с продължителност на работния ден 8 часа, считано от 23.07.2014г.

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 22.01.2013г. – 23.07.2014г. разликата между размера на основните и допълнителните възнаграждения, които ищцата е могла да реализира на пълно работно време и размера на реално получения трудов доход, реализиран на непълно работно време, е 4 046,53лв.

Н.С. страда от ревматични болести на митралната клапа и е с 69 % трайна неработоспособност, с определен срок до 1.10.2017г., видно от ЕР № 2185 / 178 от 21.10.2014г. на ТЕЛК гр.Разград. Същата е била с намалена работоспособност 63 % и в предходен период, до 1.10.2014г., установено от ЕР № 1751 / 166 от 4.10.2012г.

В процесния период Л. С. – съпруг на ищцата, също е бил с трайна неработоспособност 100 %, поради установена хронична бъбречна недостатъчност IV терминален стадий, поддържаща хемодиализа, което се установява от представеното ЕР на ТЕЛК. Видно от приложена епикриза от КОЦ – Шумен, на 21.01.13г. С. С. – дъщеря на ищцата, е приета на лечение с диагноза умерена дисплазия на шийката на матката, където е извършена дилатация и кюретаж на матката. Изписана е на 29.01.13г. и е насочена към специализирана ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност.

           От събраните гласни доказателства в хода на първоинстанционното производство е установено, че семейното и материалното положение на Н.С. е тежко – с болен съпруг и дъщеря, която живеела при нея. След преминаването на намалено работно време ищцата се притеснявала как ще осигури финансово лечението на мъжа си и дъщеря си, вдигала кръвно налягане заради недостига на парични средства, притеснявала се, че не можела да помогне на близките си. Гласните доказателства кореспондират с представените медицински документи относно здравослодното състояние на ищцата и нейните роднини, поради което следва да бъдат кредитирани.             

Със заповед № 177 / 1.03.13г. кметът на Община Разград е определил Детска ясла „Слънчево детство като третостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Установява, се от приложеното споразумение от 12.03.2010г. по чл.107 КТ, че кметът на Община Разград е назначил Юлия Иванова за директор на яслата, считано от 17.03.2010г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивните жалби са неоснователни.

           Оплакването във въззивната жалба на Н.С.,*** следва да носи гражданска отговорност във връзка с установения дискриминационен акт, в качеството си на възложител на дейността, изпълнявана от директора на ДЯ”Слънчево детство”, е неоснователно. Ищцата е в трудовоправни отношения с Детска ясла „Слънчево детство”. При твърдение за осъществено дискриминационно поведение чрез неравно третиране по признака по чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. „лично положение” и „увреждане", надлежна страна безспорно е работодателят, в случая детскта аясла. Когато работодателят е юридическо лице, той действа чрез своя законен представител – директора на детското заведение. Когато се касае до дискриминационно поведение на представител на юридическото лице – работодател, извършено при или по повод дейността на юридическо лице, какъвто е настоящият случай, предявяването на иск по чл. 74 ал.1 ЗЗДискр. може да бъде насочено както срещу физическото лице, представляващо работодателя и пряк извършител на дискриминационния акт, така и срещу юридическото лице – работодател. Горното следва от характера на отговорността за вреди по ЗЗДискр. като разновидност на деликтната отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вреди. Легитимиран ответник може да бъде всеки от двата субекта, по избор на увреденото лице, а може да се претендира и солидарната им отговорност – в този см. решение № 546 / 19.12.2012 г. по гр.д.№ 828 / 2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Община Разград не е работодател на Н.С.. Дискриминационното отношение е проявено в процеса на създаденото трудово правоотношение между ищцата и ДЯ”Слънчево детство”. Този ответник е самостоятелно юридическо лице, разполагащо с правата по §1 т.1 ДР на КТ за сключване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с наетите лица. Община Разград не носи отговорност за обезщетяването на вредите, причинени на ищцата от констатираното с решението на КЗД дискриминационно отношение, защото не е работодател на С.. Отговорността по чл.49 ЗЗД, както бе посочено по-горе, е за детската ясла спрямо нейния законен представител и е ангажирана с привличането на юридическото лице като ответник по предявения иск. Решението на районния съд, с което искът на Н.С. *** е отхвърлен като неоснователен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба на Детска ясла „Слънчево детство” съдържа две оплаквания: за недоказаност на причинно-следствената връзка между установения от КЗД дискриминационен акт и твърдените от ищцата вреди и недоказаност на твърдените неимуществени вреди. По отношение на първото оплакване съдът намира следното: съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 73 / 12.06.2013г. по гр.д. № 311 / 2012г. на ВКС, IV г.о., при наличието на постановено решение от КЗД, установяващо дискриминационно действие, съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, а е обвързан с вече постановения акт. В производството по иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗЗДискр., съдът следва да прецени има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, в пряка причинно-следствена връзка ли са с дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението. В цитираното по-горе решение на ВКС е прието, че липсва причинно-следствена връзка между дискриминационния акт и причинените вреди, защото дискриминационното действие не е било отменено като трудовоправен акт, по реда на трудовоправните спорове, а вредите в действителност са търпени като последица от неотменения трудовоправен акт.

Отнесено към разглеждания случай, това положение следва да се съобрази с факта, че дискриминационното действие, признато с решение № 137 / 25.03.2015г. на КЗД, е свързано с извършеното изменение на трудовото правоотношение на Н.С., изразяващо се в преминаването на работа от пълно работно време с продължителност на работния ден осем часа, на непълно работно време с продължителност на работния ден четири часа. Действително, за да бъде преустановено действието на допълнителното споразумение към трудовия договор, подписано на 21.01.2013г., същото съгласно чл.74 ал.5 в.в. с ал.1 КТ следва да е било изрично прогласено по съдебен ред за недействително, поради противоречието му със закона. В настоящия случай обаче, нарушението е било преустановено от работодателя с подписването на следващо споразумение от 22.07.2014г., с което ищцата отново е преминала на пълен работен ден. Следователно, към момента на постановяване на решение № 137 / 25.03.2015г. на КЗД, нарушението на закона е било преустановено и съгласно чл.74 ал.6 КТ за ищцата е било безпредметно да води иск за обявяване на допълнителното трудово споразумение от 21.01.2013г. за недействително. В този случай, единственото правно средство за защита на пострадалото лице остава установяването на пряката връзка между дискриминационния акт и причинените вреди в производството по чл.74 ал.1 ЗЗДискр. Съдът счита, че в хода на настоящия съдебен процес причинно-следствената връзка е доказана – ищцата е претърпяла претендираните имуществени вреди именно вследствие на преминаването й на намалено работно време за процесния период, което е станало в резултат на установеното от КЗД дискриминационно действие от страна на директора на яслата. Макар и по различни съображения, крайният извод на районния съд по този въпрос е правилен.

Второто оплакване в жалбата на ДЯ”Слънчево детство”, свързано с недоказаност на претендираните неимуществени вреди, също е неоснователно. Ищцата е доказала с представените писмени доказателства и събраните гласни такива, че вследствие на измененото трудово правоотношение е изпитала дискомфорт, притеснения, емоционален стрес. Същата е полагала грижи за болни членове на своето семейство, самата тя съсщо е била със заболяване и намаляването на трудовото й възнаграждение във връзка с преминаването на намалено работно време я е поставило в положение на несигурност за своето и на членовете на семейството й оцеляване. По отношение и на този вид обезщетение следва да се имат предвид изложените по-горе съображения относно наличието на причинно-следствена връзка между установения дискриминационен акт и претърпените вреди.

Предвид изложеното, решението на районния съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба на Н.С. срещу решението на РРС в частта, с която е осъдена да заплати на Община Разград юрисконсултско възнаграждение, представлява молба по реда на чл.248 ГПК за изменението му в частта за разноските и като такава следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд след връщане на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 22 / 22.02.2016г. по гр.д. № 1258 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която ДЯ”Слънчево детство” гр.Разград е осъден да заплати на Н.С.С. сумата 4 046,53лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 1 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на осъществена дискриминация, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на Н.С.С. *** за присъждане на горните суми.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР