РЕШЕНИЕ

№ 147 / 8.07.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четвърти юли, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 147 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп.директор Б.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 113 / 11.04.2016г. по гр.д. № 918 / 2015г. по описа на РС Исперих, с което е отхвърлен искът против А.С.Х. за заплащане на сумата 927,85лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение по застрахователна щета, ведно със законната лихва. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият А.С.Х. не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Представен е предварителен протокол от 21.11.2009г., съставен от инспектор при полицейски район 9000 Гент, Белгия, в който е удостоверено, че на 21.11.2009г. е настъпило пътно-транспортно произшествие с материални щети в гр.Гент, на ул.Франс ван Риховелаан на кръстовището с Магнолиастраат (обществен път). Участници се Е. Ф. – велосипедист и ответникът А.Х., управляващ МПС. Полицейският инспектор е дал описание на ПТП, както следва: при налични несъответствия между показанията и констатациите на полицейския орган, вероятно ПТП се е случило, като участник А – Е. Ф. се е движил със своя велосипед по Франс ван Риховелаан в посока към Вонделгембруг. Участник В – А.Х. се е движил със своя автомобил по Франс ван Риховелаан, идвайки от Вонделгембруг. На кръстовището Франс ван Риховелаан / Магнолиастраат участник В решил да завие наляво по Магнолиастраат и се сблъскал с участник А. Никой от участниците не е показал признаци на непозволена употреба на алкохол. В протокола е вписано, че участникът в ПТП е разпитан, като прортоколът за разпит е приложен към констативния протокол за ПТП, а участникът А.Х. е представил писмени показания, също приложени. От протокола за разпит на Ерик Фейс се установява, че се е движил по Франс ван Риховелаан в посока към Вонделгембруг. На нивото на Магнолиастраат се сблъскал с микробус, който идвал от Вонделгембруг и възнамерявал да завие по Магнолиастраат. Велосипедистът не могъл да спре, тъй като микробусът се появил изведнъж, излизайки от колоната. Блъснал се с велосипеда в десния ъгъл на микробуса и оттам в дясната предна врата. Велосипедистът е декларирал пред полицията следните щети: вилката с кормилото е деформирана и е огъната надясно, предната спирачка не функционира както трябва, защото цялата предна част е деформирана. Писмените показания на А.Х. са, както следва: Връщал се от работа, когато велосипедът се блъснал в неговия автомобил от дясната страна. Х. бил в спряно положение, а велосипедистът карал бързо и счупил огледалото на автомобила. Водачът на МПС декларирал, че изгубил свидетелството си за управление.

Видно от фактура № 19 / 28.01.2009г., издадена от вело ателие от Мариакерке, на Ф. е начислена сума за плащане в общ размер 140 евро за извършен ремонт на велосипед „Газела Бахиа”, включващ кормилна вилка – 69 евро, ръкохватка на кормило – 48 евро и възнаграждение – 23 евро.

Във връзка с настъпилото на 21.11.2009г., на 29.07.2010г. велосипедистът Ерик Фейс е потвърдил изплащането с представената по делото квитанция на сумата 175 евро от Белгийско бюро на автомобилните застрахователи, от която целева сума в размера 160 евро и 15 евро, за които е отбелязяно основание „разни”.

На 12.10.2010г. е получено искане за възстановяване на суми, адресирано до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. В него Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи е уведомило българския орган, че е уредило щетата и е изискало възстановяване на сумата 375 евро, включваща обезщетение в размер 175 евро и такса за обработка в размер 200 евро, изчислена въз основа на вътрешни правила.

С писмо изх. № 22.07.2010г. Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е изпратило запитване до Бюро на белгийските автомобилни застрахователи за пояснение защо смятат, че вината за ПТП е на българския водач – според декларациите на белгийския и българския участници и полицеския протокол, белгийският участник е ударил българското МПС. В отговор, Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи е изпратило писмо, с което уведомява българското бюро, че според полицейския протокол третата страна е карала велосипед в същата посока и на същата височина, както и българското застраховано лице, когато последният е завил наляво и е настъпил сблъсъкът. Според белгийското законодателство, преди аввтомобил да извърши завой наляво (или надясно), трябва да пропусне велосипедистите.

Това обяснение е било достатъчно за българската страна и Бюрото на българските автомобилни застрахователи е превело на белгийското бюро претендираната сума от 375 евро. Впоследствие е отправило към Гаранционния фонд – ищец по делото, претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение и още 99,40 евро, представляващи разходи за превод, или общата претенция се е увеличила на 474,40 евро.

По делото е установено, че към датата на настъпване на ПТП, автомобилът, който е управлявал А.Х., е с прекратена застрахователна полица.

В Гаранционния фонд е съставен доклад по щета за имуществени вреди № 120141 / 10.11.2010г., в който е вписано обезщетение за имуществени вреди в размер 474,40 евро с левова равностойност 927,85лв. и разходи по ликвидация в размер 86,05лв. На 10.11.2010г. Гаранционният фонд е изплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумата 474,40 евро. Сумата за предявяване по регрес е определена в общ размер 1013,90лв., включваща левовата равностойност на горната сума в размер 927,85лв. и сумата 86,05лв. разходи по чл.288 ал.8 КЗ (отм.).

Гаранционния фонд е изпратил регресна покана до А.Х., получена лично от последния на 15.07.2015г., с която фондът го е уведомил за изплатената сума в размер 1013,90лв. и го е поканил в едноседмичен срок да я внесе в полза на ГФ. Ответникът не е възстановил сумата на ищеца.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: в хипотезата на чл.288 ал.12 в.в. с ал.1 КЗ (отм.), в тежест на ищеца в производство е да докаже по делото правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, респ. размера на платената сума, както и възникването на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, а именно: извършено вредоносно деяние от ответника, в резултат на което са настъпили вреди, вредоносното деяние да е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение в страната, в която е осъществено, причинена е вреда, която е реално настъпила, липса на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управляваното от ответника МПС към момента на настъпване на увреждащото събитие, наличието на плащане от страна на ГФ на дължимото обезщетение за вреди и разноските във връзка с определянето и изплащането му на компенсационен орган по смисъла на чл.282 ал.4 КЗ (отм.) в претендирания размер.

В настоящият процес е установено наличието на настъпило ПТП на 21.11.2009г., между ответника, който управлявал МПС с българска регистрация и белгийски велосипедист, изплащане на обезщетение от Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи на белгийския гражданин, възстановяване на сумата от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на белгийското бюро и изплащане на сумата за обезщетение с извършените разходи от Гаранционния фонд на българското бюро – компенсационен орган по смисъла на чл.282 ал.4 КЗ (отм.).

Въззивният съд споделя изцяло извода на районния съд, че по делото не е установен с категоричност механизмът на извършеното ПТП, от което не може да се установи противоправният хакартер на извършените от ответника действия. Възражението във въззивната жалба, че районният съд необосновано не е приел доказателствената сила на съставения протокол за ПТП, не се споделя от въззивния съд. Съгласно трайноустановената съдебна практика, съставеният протокол за ПТП, издаден от органите на полицията при посещение на мястото на ПТП, удостоверява пряко възприети от органа факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и се ползва в тези части с доказателствена сила. Ако вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането на други доказателства - разпит на свидетели, назначаване на автотехническа експертиза.

В настоящия случай, видно от съдържанието на протокола, служителят полицейски район гр.Гент – съставител на протокола за ПТП, е посетил мястото на ПТП около 30 минути след неговото настъпване. Удостоверил местоположението на двете превозни средства, но при констатирани несъответствия е направил извод за местоположението им като вероятен, а не точно установен. Отбелязани са пътните ленти, но от описаните характеристики не става ясно кои превозни средства и при какви обстоятелства са с предимство при преминаване. Приложените в полицейската преписка показания на двамата участници в ПТП са противоречиви – велосипедистът е заявил, че не е могъл да спре, защото автомобилът се появил изведнъж, а ответникът е заявил, че автомобилът му бил в спряно положение, когато велосипедистът се блъснал в него. Допълнително даденото разяснение в писмото на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи, че според белгийското законодателство, преди аввтомобил да извърши завой наляво (или надясно), трябва да пропусне велосипедистите, не внася яснота относно конкретната фактическа обстановка, още повече, че в прортокола за ПТП не е описано наличието на велоалея или друго маркирано място за движение на велосипеди. Тълкуването от този орган на полицейския протокол не може да замести неизяснените в протокола за ПТП обстоятелства, тъй като служител на този орган не е присъствал на мястото на ПТП и не може да удостоверява факти, които не са възприети от него.

Само ако всички тези обстоятелства са били надлежно отразени в протокола за ПТП, тогава същият би се ползвал с доказателствена сила, удостоверяваща противоправния характер на действията на ответника, което в случая не е сторено.

Отделно от това, от представената фактура за ремонт на велосипеда се установява, че описаните в протокола повреди по същия датират 10 месеца преди настъпване на ПТП. По този начин е опровергана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди.

При непровеждане на пълно главно доказване от ищеца на факта на противоправно деяние от страна на ответника като елемент от състава на непозволеното увреждане, предявените искове за установяване на задължение на ответника за заплащане на главница и лихва по изплатено застрахователно обезщетение, е останал недоказан. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 113 / 11.04.2016г. по гр.д. № 918 / 2015г. по описа на РС Исперих.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР