Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
Гр. Разград 30. 06. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2.
Ирина Ганева
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 148 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от Директора на ЦДГ „Радост” с.
Владимировци чрез пълномощник против Решение № 140/ 26. 04. 2016 г. по гр. д. №
52/ 2016 г. по описа на РС Исперих,
с което са уважени предявените от В.Х.Ч. искове против ЦДГ „Радост” с.
Владимировци с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи противоречат на събраните по делото
доказателства и на закона. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението и да
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете. Поддържа жалбата и в
съдебно заседание.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на жалбата, като излага доводи, че
въззивната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено
от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.
Безспорно се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че първоначално ищцата от 01. 09.
2000 г. е била назначена на длъжността „Помощник – възпитател”. От 30. 08. 2002
г. е била преназначена на длъжността „Домакин” на пълно работно време до 20.
10. 2006 г. , а след тази дата до 18. 01. 2011 г. на непълно работно време от 4
часа. С Допълнително споразумение № 10/
18. 01. 2011 г. ищцата е била преназначена на 8 - часово работно време на
длъжност „Домакин и помощник – възпитател” на половин щат за всяка от двете
длъжности. Според приложените длъжностни характеристики, за заемането и на
двете длъжности се е изисквало средно образование към момента на назначаването
на ищцата, каквото същата е притежавала, според приложена Диплома за завършено
средно образование на СПТУ по Облекло и дървообработване със специалност
„Оператор в шевното производство”. С приетото от работодателя ново щатно
разписание в сила от 01. 12. 2015 г. и длъжностни характеристики, за заемане
длъжността „Касиер домакин” се изисква средно – специално икономическо, висше
икономическо образование и специални умения – компютърна грамотност.За заемане
на длъжността „Помощник-възпитател” изискването за образование не е променено.
Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение между страните с
обжалваната Заповед № 310/ 23. 12. 2015
г. е посочено „Работникът не притежава
необходимото образование и професионална квалификация”.
С оглед на така изложеното, въззивната инстанция споделя правните изводи на
районния съд, че уволнението на
В.Х.Ч., извършено със Заповед№ 310/ 23. 12. 2015 г. на Директора на ЦДГ
„Радост” е незаконно. Според длъжностното разписание на дейностите към ЦДГ
„Радост”, е променено изискването за заемане на длъжността „Касиер-домакин”,
като е въведено изискване за заемане на длъжността - образование средно –
специално икономическо, висше икономическо, квалификация - специални умения –
компютърна грамотност, каквито въззиваемата не притежава. За другата длъжност,
която въззиваемата заема в рамките на
същото трудово правоотношение - „Помощник – възпитател”, изискванията за
образование и квалификация не са променени. Работодателят може едностранно да прекрати
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
след като има промяна в изискванията за образование или квалификация за заеманата длъжност и тази промяна
е настъпила след сключване на трудовия договор. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се
презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение,
така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или
служителя.
Голословно е твърдението на ищцата, изложено в исковата молба, че
уволнението й е целенасочено, тъй като
нейният син бил избран за общински съветник в
Общинския съвет на Община Самуил от квотата на ПП ГЕРБ и била подложена
на „политическа чистка”. Не са налице доказателства за този факт, освен
показанията на св. Ч. - съпруг на ищцата и явно заинтересован в нейна полза от
изхода на спора. Право
на работодателя е да променя
изискванията за заемане на определена длъжност, което не подлежи на съдебен контрол. С въвеждането на
повишени изисквания /икономическо образование и компютърна грамотност/ за
изпълнение на трудовите функции, които са относими към длъжността „Касиер-
домакин”, не може да се направи
извод, че са въведени единствено с цел уволнението на ищцата.
В конкретния случай между
страните по делото е съществувало едно единствено трудово правоотношение, като въззиваемата е
изпълнявала трудовите функции на две различни длъжности, заемайки ги на
половин щат всяка от тях. След като не
са променени изискванията за заемане на длъжността „Помощник-възпитател” в
рамките на същото трудово правоотношение между страните, наред с длъжността
„Касиер-домакин”, не може да се приеме, че са променени изискванията за
притежавано образование и квалификация за трудовите функции на длъжността,
която е заемала въззиваемата. И двете трудови функции въззиваемата е
изпълнявала на половин щат в рамките на едно трудово правоотношение, поради
което не е налице хипотезата на чл. 110
от КТ- полагане на труд по основно и допълнително трудово правоотношение. Само ако между страните
съществува повече от едно трудово правоотношение /напр. - основно и
допълнително по чл. 110 КТ/, тогава при отмяна на заповедта
на уволнение, въззиваемата би могла да бъде възстановена на една от двете
заемани длъжности, по отношение на която не са променени изискванията за
заемане. В този смисъл доводът на жалбоподателя, че въззиваемата е следвало да
бъде възстановена на работа само на длъжността „Помощник-възпитател” е
неоснователен. В такъв случай би се стигнало до недопустима намеса на съда в
щатното разписание на работодателя, разделяйки длъжността на отделни щатни
длъжности, което води и до недопустимо изменение на трудовото правоотношение
между страните.
Необоснован е и другият
изложен довод във въззивната жалба, че въззиваемата не е доказала, че е била
безработна след месец януари 2016 г. , което не било взето предвид при
постановяване на обжалваното решение. При постановяване на решението, районният
съд е съобразил, че ищцата е доказала оставането си без работа след
уволнението само за м. януари 2016
г. и е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ само до размера на 400, 62 лв. , като го е отхвърлил в останалата част до
размера на 1680 лв., като неоснователен
и недоказан.
По
изложените съображения, районният съд, като е приел, че уволнението е незаконно
и уважавайки предявените акцесорни искове, е постановил обосновано и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на
осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№140/ 26. 04. 2016
г. по гр. д. № 52/ 2016 г. по описа на РС Исперих.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявяването му на
страните – 04. 07. 2016 г. с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
MH