Р   Е   Ш   Е   Н    И  Е

 

№…
 

Разград
 
 


16. VІ.2016
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                   

16.VІ.
 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

     ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 ИРИНА ГАНЕВА

   
 
                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   гражданско  
 
             

2016
 

    №150
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производство по реда на чл.437 във вр. с   435, ал.2 и  чл.274  ГПК.

         Образувано е по жалба на  ЗПГ. Б. , ЕИК **********, подаена чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Ал.Чокойски против  действията на ЧСИ Г.С., рег. І№761 и р-н  на действие при ОС-Разград, предприети по образуваното му на производство изп.д.№77/2016г. 

           В жалбата си излага, че при   извършена на 15.ІV.2016г.  „в банката” справка узнал за наложен  върху същата запор. Твърди, че   така наложеният  т върху банковата му   сметка запор е незаконосъобразен поради несеквестируемост на преведена по същата субсидия от държавния бюджет;   Счита, че се касае за  негово вземане -  целева помощ от държавата за отглеждане селскостопанска продукция,  което  е    несеквестируемо. По изрложените съображения, моли за отмяна на   наложения запор.

            Уведомени за постъпилата жалба, взискателите М.В., М. и П. Д., последните двама, действащи чрез своя баща и законен представител Д.Д.,   са се  взползвали от   правото си на писмен отговор. Намират жалбатга за допустима, но неоснователна.  Молятн за оставянето й без уважение  .  

              В изложените по реда на чл.436,ал.3 ГПК обяснения ЧСИ   твърди законосъобразност на предприетите от него действия по запориране  банковите сметки на жалбоподателя, в качеството му на длъжник  по образуваното му на производство изп.д.№77/2016г.   и съгласно, постъпило в този смисъл искане от страна на взискателите. Твъди липса на доказателства, от които да следва извод за наичие на несеквестируеми по см. на чл.444ГПК вземания по банковите см/ки на длъжника, срещу които са насочени обжалваните от него действия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и с нея се атакува действие на частен съдебен изпълнител, насочено върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, поради което производството е допустимо.

 

 

 

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.   

                В съвкупността си, относимо на заявеното от страните  процесуално поведение,   доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано в съответствие с чл. 426 от ГПК, на основание молба вх.№ 2471/21.ІІІ.2016г., подадена от    М.В., М. и П. Д., последните двама, действащи чрез своя баща и законен представител Д.Д., към която е приложен, издаден срещу длъжника изпълнителен лист от 21.ІІІ.2016г.    по ч.гр.дело № 181/2016 г.по опис на ИРС за дължима от него главница по аренден договор в размер на 168 526,85лв., обезщетение  за изтекла в периода 1.І.2015-14.ІІІ.2016г.  мораторна лихва от 16 013,36лв. и за разноски в размер на 3 690,81лв.

С образуване на изпълнителното производство, взискателите са поискали насочване на изпълнението и върху вземанията на длъжника   - чрез  налагане на запор върху банковите му сметки , открити в различни кредитни институции.  

 

 

  

В периода 22.ІІІ.-31.ІІІ.2016г.  са изпратени запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху вземания на длъжника.  

Съдът счита, че по образуваното изпълнително дело частният съдебен изпълнител се е ръководил от доказателствата по делото и действията му са съобразени със закона.

 

 

 

 

  В изп. производство, както и към процесната жалба  не се представят  доказателства, от които да следва за безспорно установено, че жлбоподателят е заявил субсидиране във връзка със осъществяваната и регистрирана от   него дейност, по коя схема; коя  от запорираните банкови сметки се твърди от жалбоподателя като посочена от него за превод на суми, заявени от него пред ДФ”Земеделие” като субсидия; разрешена ли му е субсидия, в какъв размер и срок,  и извършен ли е превод на такава.   

               В обобщение, изложеното дотук   сочи на недоказаност на възведените с жалбата отменителни основания.

 

 

 

 

 

 

 

 

Същата  е неоснователна и по следните правни съображения.

 

 

 

 

Чл. 442 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника.Тъй като се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или общностен документ и нормите са императивни. В чл. 444 от ГПК се посочват несеквестируемите вещи на длъжника, а в чл. 446 от ГПК -несеквестируемия доход. Според т.8 на чл. 444 ГПК изпълнението не може да бъде насочено и върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение /например чл. 13 от Закона за семейните помощи за деца, чл. 60 от Закона за наследството /.

Подпомагането на земеделските производители в България е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители и според чл. 17а предоставените средства са публични финансови средства. Този, специален по приложението си закон   не предвижда изрично, че тези средства са несеквестируеми. Разпоредбите на българското законодателство не са в противоречие с общностното право.

            Разпоредбата на чл. 11 от РЕГЛАМЕНТ /ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета, гласи: "Освен ако не е предвидено друго в законодателството на Общността, плащанията във връзка с финансирането, предвидено по силата на настоящия регламент, или със сумите, съответстващи на публичното финансово участие по програмите за развитие на селските райони, се изплаща в пълен размер на бенефициерите." Цитираната норма от РЕГЛАМЕНТ /ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета е диспозитивна и не съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на средства по програма за развитие на селските райони, срещу когото са предприети действия по принудително изпълнение. Върховенството на правото на ЕО и директния ефект на цитирания регламент се разпростира и по отношение на националното законодателство, тъй като той предоставя на гражданите права, които националните съдилища са длъжни да защитават.Всяка разпоредба от националното законодателство, която им противоречи, е неприложима.

При липсата на изрична законова разпоредба, изключваща възможността за налагане запор върху вземане на длъжника, произтичащо от целева държавна субсидия, съдът намира, че действията на ЧСИ Солаков   са законосъобразни. Като неоснователна, подадена срещу тях жалба следва да бъде оставена без уважение. 

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователна  жалбата, подаден от   Земеделски производител Г.Б.Д., ЕИК**********, от с.Владимировци, Разградска обл., ул.”Марица”№2   чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Ал.Чокойски против  действията на ЧСИ Г.С., рег. І№761 и р-н  на действие при ОС-Разград, предприети по образуваното му на производство изп.д.№77/2016г.  чрез наложен върху банковите умусметки запор.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:            1.                         2.