РЕШЕНИЕ №85

 

 10.10.2016г.

Година 2016

Град Разград

Разградски окръжен съд

на  двадесет и шести септември

2016г.

в открито съдебно заседание в следния състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

         ЧЛЕНОВЕ:           Валентина Димитрова

                                                                         Ирина Ганева

При секретаря М.Н.,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №153 по описа за 2016г, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Б.З.О. ***,подадена чрез адв.Жоро Ч. от АК-Разград против Решение №151/20.04.2016г., постановено по гр.дело №2181/2016г. по описа на РРС, с което съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя ,че същият дължи на И.В.И. *** сумата 7200 лв.,представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на лек автомобил на изплащане,ведно със законната лихва върху нея, начиная от 25.09.2015г.до окончателното й заплащане, за което вземане  по ч.гр.дело №1807/2015 год. по описа на РРС ,водено по реда на чл.417 от ГПК  в полза на И. е издадена заповед за изпълнение.

Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията на ищеца , като се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.

С жалбата  не се правят се доказателствени искания.

Ищецът в първоинстанционното производство е депозирал   отговор на жалбата чрез адв.Д. М. от АК-Русе,в който счита същата за неоснователна.

В съдебно заседание,при редовност в призоваването въззивникът не се явява и не се представлява.В представена по делото писмена молба повереникът му заявява,че поддържа в цялост въвззивната жалба и моли за нейното уважаване.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по жалбата,РОС съобрази следното:

    Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

    Ищецът  И.В.И. *** е предявил иск против ответника  Б.З.О. ***, с който моли съдът да приеме за установено по отношение на последния, че му дължи сумата 7200 лв., представляваща продажна цена по договор за даване на автомобил на изплащане, ведно със законната лихва от 25.09.2015г.датата на подаване на заявление до окончателното й заплащане, за което вземане в негова полза е издадена Заповед №2904/19.10.2015г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  по гр.дело №1807/2015г. по описа на Разградски РС. Претендира.Твърди, че на 25.09.2012 г. сключил договор за даване на автомобил на изплащане с ответника, с нотариална заверка на подписите.              Предвид постигнатата между тях договореност предоставил  на ответника л.а. Ауди А4 Авант с рег. №***, срещу обща сума от 7 200 лв., която купувачът следвало да се изплати на шест равни месечни вноски от 1200 лв. Независимо от фактическото предаване на автомобила и многократни разговори, ответникът не е заплатил нито една от дължимите месечни вноски,което наложило на 25.09.2015г. да инициира заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК.

 Ответникът Б.О.  не депозира отговор на исковата молба в законовия срок. В становище,депозирано по делото пред РС заявява,че поддържа възраженията,които е направил в заповедното производство по реда на чл.414 от ГПК,а именно,че е платил част от уговорената сума в размер на 1200 лв. след сключването на договора, след което автомобила бил откраднат.Прави възражение за недействителност на сключения договор ,поради невъзможен предмет,както и ,че неизпълнението се дължи на причина,за която той-купувачът не отговаря.Според РОС тези възражения не следва да бъдат разглеждани,тъй като не са заявени с отговор на исковата молба.

 Като съобрази събраните по делото доказателства,с оглед твърденията и становищата на страните,РОС намери за установено от фактическа страна следното:На 25.09.2012 г. страните, ищецът-продавач и ответникът-купувач  сключили договор за даване на автомобил на изплащане, с нотариална заверка на подписите, с предмет лек автомобил Ауди А4 Авант с рег. №***, за сумата 7500 лв., която следвало купувачът да изплати за срок от шест месеца, като размерът на месечната вноска е 1200 лв. На 16.03.2013 г. автомобилът бил откраднат пред дома на ответника. С постановление на РРП от 31.05.2013 г. е била спряно образуваното по чл. 346, ал.1 от НК наказателно производство срещу неизвестно лице. Приложена е преписка по щета № 0000-1801-13-20027 на "Застрахователна компания Лев Инс" АД.

Поради неиздължаване в срок ищецът инициирал заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК пред Русенски РС,като образуваното пред него дело е изпратено по подсъдност на Разградски РС пред който на 16.10.2015г. било образувано гр.дело №1807/2015г.Съдът издал разпореждане от 19.10.2015г. и въз основа на него Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължима сума от страна на длъжника Б.О..

При условията на чл.414 от ГПК той възразил срещу заповедта ,като изтъкнал,че е закупил автомобил,който бил заложен в автокъща в гр.Русе от собственика И.И.,който дължал на автокъщата  5 или 6 хиляди лева.Документите на автомобила били в тази автокъща.Той платил 3 000 лв.,застраховка, винетка,ГТП и взел автомобила само с един ключ.След седмица сключил  процесния договор със собственика И. за сумата 7 200 лв.,пратил още  1 200 лв. и автомобила бил откраднат.

Както с възражението,така и в настоящото исково производство не представя доказателства,подкрепящи неговите твърдения за заплатени суми.   

 Въз основа на приетото дотук от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:

 Предявеният иск е основателен и доказан. Няма спор, че между страните е съществувало облигационно отношение. РОС споделя напълно правните изводи на РРС за приложението на разпоредбата на чл.205 от ЗЗД ,относима към продажбата на движими вещи на изплащане,каквато вещ се явява и продаденият на ответника автомобил,като препраща към мотивите на РС в тази им част при условията на чл.272 от ГПК.

Възраженията,които ответникът е направил в заповедното производство за недължимост на вземането и които съдът  следва да обсъди представляват факти,вкл.и за плащане на част от задължението за които той не ангажира доказателства в исковото производство и няма как те да опровергаят приетата от съда фактическа обстановка .

Що се касае до възведените със становището пред РС и с жалбата възражения за недействителност на сключения договор ,поради невъзможен предмет,както и ,че неизпълнението се дължи на причина,за която той-купувачът не отговаря съдът не дължи произнасяне поради късното им заявяване извън срока по чл.131 от ГПК.

Атакуваното решение е допустимо,валидно и правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу същото въззивна жалба оставена без уважение.

Поради това съдът ,

 Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/20.04.2016г., постановено по гр.дело №2181/2016г. по описа на Разградски РС в производство по чл.422 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2. 

MH