РЕШЕНИЕ № 34

гр. Разград 12.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

гр. дело № 155 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.);, сегашен чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ.

В исковата молба ищецът – Гаранционен фонд гр. София твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.);, сегашен чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, изплатил по щета № 210003 / 10.01.2011 г. на С. И. Д. и Н. И. Д. – законни наследници на И.И.Д. – починал като велосипедист при ПТП настъпило на 17.08.2009 г., в условията на ½ съпричиняване, обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 56 806.02 лв. присъдени с влезли в сила решения по гр. дело № 104 / 2010 г. по описа на ОС-Разград и по гр. дело № 103/2013 г. по описа на РС-Исперих, с участието на ответника Б.Р.Г., в качеството му на трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд. От исковата сума 6806.02 лв. представляват законна лихва върху главницата от 50 000 лв. Претендират се още и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. и заплатена държавна такса в размер на 1000 лв. в производството по гр. дело № 103/2013 г. по описа на РС-Исперих. Така общият размер на претенцията възлиза на 60 806.02 лв. Главницата от 50 000 лв. се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане. Претендират се и разноски за настоящата инстанция. В исковата молба се твърди, че виновен за ПТП съгласно влязло в сила протоколно определение от 22.01.2010 г., с което е одобрено сключено между страните споразумение по НОХД № 3 / 2010 г. на ОС-Разград е ответникът Б.Р.Г., който, на 17.08.2009 г. по път III-2234, км.5+150 м. между селата Къпиновци и Лъвино, обл. Разград, при управление на товарен автомобил “ Пежо Боксер извършил неразрешено изпреварване в място с ограничена видимост, за да избегне приближаващ насрещно движещ се товарен автомобил закача с предния си десен калник левия край на кормилото на велосипеда, управляван от загиналия Иван Д., в следствие на което последния рязко завива надясно, залита към изпреварващия автомобил, удря се в дясното огледало за обратно виждане и пада на асфалта. От получените наранявания по-късно същия ден 80-годишния Д. починал в болницата.

Твърди се, че в нарушение на чл. 259 от КЗ/отм/; - сега 490 от КЗ, ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка гражданско отговорност. С Решение № 20 / 17.06.2010 г. постановено по гр. дело № 104 / 2010 г. ОС-Разград осъдил Б.Р.Г. да заплати на С. И. Д. и Н. И. Д., като законни наследници на И.И.Д. по 25 000 лв. на основание чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 17.08.2009 г. до окончателно плащане, като на 12.08.2010 г. издал и съответните изпълнителни листи.

С молба вх. № 24-00-11 / 03.06.2011 г., С. И. Д. и Н. И. Д., като законни наследници на И.И.Д. се обърнали към ГФ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ/отм/, сега чл. 557 от КЗ и по образуваната щета № 210003 / 10.01.2011 г. С Протокол № 22 / 17.06.2011 г. УС на ГФ определил обезщетение в размер на по 12 500 лв. за всеки, което им било изплатено на 12.07.2011 г. Наследниците на починалия не останали доволни от определения размер на обезщетението и завели против ГФ иск пред РС-Исперих, по който ответникът Б.Р.Г. К.С. участвал като трето лице помагач. С влязло в сила на 20.11.2013 г. Решение № 144 / 18.10.2013 г., постановено по гр. дело № 103 / 2013 г., РС-Исперих осъдил ГФ да заплати на С. И. Д. и Н. И. Д., като законни наследници на И.И.Д. по 12 500 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена в резултат на настъпила на 17.08.2009 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2011 г. до окончателно плащане. С решението съдът осъдил ГФ да заплати по сметка на съда сума в размер на 1000 лв. за държавна такса. На 26.11.2013 г. съдът издал и съответните изпълнителни листи. На 03.12.2013 г. ГФ изплатил на С. И. Д. и Н. И. Д. по 17 403.01 лв., от които по 12500 лв. главница, по 3 303.01 лв. лихва и 1500 лв. – деловодни разноски.

С изх. № 359 / 07.07.2014 г., ГФ изпратил до ответника Б.Р.Г. регресна покана за сумата 60 825.72 лв. по щета № 21-0003 / 10.01.2011 г. Видно от приложената разписка, поканата е връчена на 14.07.2014 г.

Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника Б.Р.Г. на 20.06.2016 г. В предоставения му за това срок, ответника не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска, не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, сега 558, ал.7 от КЗ дава правно основание на Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм/. О това следва, че възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки /юридически факти/, а именно: 1. ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на деликвента в търсения размер; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от деликвента на територията на Република България и 4. деликвентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

Видно от приложеният препис от протоколно определение от 22.01.2010 г., с което е одобрено сключено между страните споразумение по НОХД № 3 / 2010 г. на ОС-Разград, с което ответника Б.Р.Г. е признат за виновен в това, че на 17.08.2009 г. по път III-2234, км.5+150 м. между селата Къпиновци и Лъвино, общ. Исперих, обл. Разград, при управление на товарен автомобил “ Пежо Боксер“ нарушил правилата за движение по пътищата и причинил смъртта на И.И.Д..

С решение № 20 / 17.06.2010 г. по гр. дело № 104 / 2010 г. по описа на ОС-Разград, по иск срещу ответника Б. Р.Г., същия е осъден да заплати на С. И. Д. и Н. И. Д., като законни наследници на И.И.Д. сума в размер на по 25 000 лв. за всеки от двамата, ведно със законната лихва от 17.08.2009 г. От така присъдените суми, след решение на УС на ГФ, на 12.07.2011 г., реално изплатените суми на С. И. Д. и Н. И. Д. са по 12 500.00 лв. С Решение № 144 / 18.10.2013 г. по гр. дело № 103/2013 г. по описа на РС-Исперих, ответника ГФ е осъден да заплати на С. И. Д. и Н. И. Д. по 12 500 лв., за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща И.И.Д., причинена в резултат на настъпило на 17.08.2009 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2011 г. до окончателно плащане, както и сумата 3000 лв. за деловодни разноски, както и да заплати сумата 1000 лв. по сметка на ИРС за държавна такса върху присъдените обезщетения. Решението е постановено с участието на ответника Б.Р.Г., в качеството му на трето лице – помагач на ответната страна - Гаранционен фон.

Видно от приложените заверени преписи от преводни нареждания до Н. И. Д. и С. И. Д., на 03.12.2013 г., т.е. след постановяване на първото съдебно решение и преди завеждане на второто съдебно дело пред ИРС, на всеки един от двамата е преведена сума в размер на 12 500 лв. или общо 25 000 лв. от ГФ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по щета 21-003 / 10.01.2011 г. Видно от приложените заверени преписи от преводни нареждания до Н. И. Д. и С. И. Д., на 12.07.2011 г. на основание съдебно решение по гр. дело № 103 / 2013 г. на ИРС, по щета № 21-003 / 2011 г., на всеки един от двамата е преведена сума в размер на по 17 403.01 лв., от които по 12500 лв. главница, по 3 303.01 лв. лихва и 1500 лв. – деловодни разноски. Или общо платената на двамата сума възлиза на 34 806.02 лв., от които 25 000 лв. главница, 6 806 лв. лихви и 3000 лв. деловодни разноски.

Видно от приложената по делото справка, по доброволен път от ГФ са изплатени 60 806.02 лв., от които 50 000 лв. главница, 6 806.02 лв. лихва, 4000 лв. деловодни разноски, от които 3000 лв. разноски на С. и Н. Д. по гр. дело № 103 / 2013 г. на ИРС и 1000 лв. за държавна такса по същото гр. дело. съдебни

Видно от приложената по делото регресна покана, връчена на ответника на 14.07.2014 г., на същия е даден едномесечен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на сума в размер на 60 825.72 лв. Няма данни за плащане на част от сумата или на цялата сума.

При тези фактически констатации съдът прие от правна страна следното: Налице са доказателства, че първият елемент от фактическия състав на спорното материално право е доказан.

Ответникът в настоящото производство – Б.Р.Г. бил ответник по първото исково производство по гр. дело № 104 / 2010 г. по описа на ОС-Разград, както и участвал като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд в развилото се исково производство пред ИРС по гр.д. № 103 / 2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК, това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за страните по делото, както и за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. След като производствата, в което ответникът по настоящото дело е участвал като ответника и като трето лице-помагач е приключило са приключили с влязъл в сила съдебен акт, то установеното в мотивите е задължително в отношенията му с Гаранционния фонд. В този смисъл, в настоящото производство не подлежат на повторно установяване елементите на осъществения деликт, в това число: фактът на настъпило ПТП, механизмът за настъпването му, противоправността, вината на деликвента. В развилите се искови производства, в което ответникът е имал качеството на ответник и трето лице-помагач на сегашния ищец, съдът установил в мотивите на решенията си, че именно ответникът Б.Р.Г. е бил този водач на МПС, който при управление без сключена застраховка "Гражданска отговорност", извършил процесния деликт, а именно: причиняване на ПТП, довело до смъртта на И.И.Д., наследодател на С. И. Д. и Н. И. Д., като произшествието е причинено по изключително негова вина. За увредените лица е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че и вторият елемент от фактическия състав на спорното материално право също се явява установен по делото.

Установени със задължителна сила между страните се явяват и третият и четвъртият елемент от фактическия състав, доколкото в постановените две решения е прието, че процесното ПТП е реализирано на територията на Република България – по път III-2234, км.5+150 м. между селата Къпиновци и Лъвино, общ. Исперих, обл. Разград, както и че ответникът, който е виновният водач, не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По тези обстоятелства съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на увреденото лице ищец ГФ.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 14.07.2014 г., ищеца е поискал да му бъде възтановена от ответника сума в размер на 60 825.72 лв., но в исковата молба е претендирана по- малка сума – 60 806.02 лв. Поради неплащане ответникът е изпаднал в забава, за регресното плащане, поради което искането за присъждане на лихви следва да бъде уважено.

Следва да се даде отговор на въпроса за кои от претендираните суми може да се суброгира в правата на увреденото лице ищецът – Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ/ отм/, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. В случая е изплатено обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ за причинени неимуществени вреди на С. И. Д. и Н. И. Д. в размер общо на 50 000 лв. Тази сума е формирана от доброволно изплатено обезщетение на два пъти от страна на Гаранционния фонд в размер на по 12 500 лв. лв., или на два пъти на всеки един от двамата е платена сума от по 25 000 лв. Освен главницата от 50 000 лв. ищеца е платил също така и сума в размер на 6 806.02 лв. – лихви за забава и 4000 лв. деловодни разноски. При това положение се налага се извода, че общата сума на изплатено обезщетение по чл. 288, ал. 1 КЗ е в размер на 60 806.02 лв., колкото е и размера на предявеният иск. Съгласно изричната разпоредба на чл. 288, ал. 12 КЗ това е и сумата, до размера на която Гаранционния фонд може да встъпи в правата на увреденото лице, поради което и следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2016 г. и до окончателното й изплащане.

По разноските:

Ищецът е претендирал и направените по делото разноски. Видно от данните по делото, че такива са направени за д.т. в размер на 2 432.24 лв. лв. и същите следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ищецът не е представил списък на разноските, поради което няма право да иска тяхното изменение.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София представляван от Изпълнителния директор Б. И. М. и С. Г. С. сумата 60 806.02 лв. / шестдесет хиляди осемстотин и шест лева и две стотинки/ от които 50 000 лв. представляващи изплатено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 21-003 / 10.01.2011 г., на основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал.12 КЗ, а сега чл. 558, ал.7 от КЗ, 6 806.02 лв. – лихви за забава и 4000 лв. деловодни разноски по гр.д. № 103 / 2013 г. по описа на Рс-Исперих, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2016 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 2432.24 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

На основание чл. 80 изр. 2 ГПК ищецът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

MH