Р Е Ш Е Н И Е

№78

Разград

25.VІІ.2016 г.

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

11.VІІ.

На Година

ПУБЛИЧНО

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.гражданско

2016

№163

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК във вр. с чл.310 ГПК.

С Решение №110/24.ІІІ.2016г. по гр.д.№2081 по описа му за 2015г., състав на РРС е уважил частично исковете, предявени по реда на чл.357 КТ от С.Х.К. ***, Разградска обл., като на осн.чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ е признал проведеното му със Заповед №41/20.Х.2015г. на директора на ЦДГ уволнение за незаконосъобразно и го е възстановил на заеманата до уволнението длъжност. На осн.чл.225 КТ е осъдил работодателя със заплащане на обезщетение, дължимо за периода на незаконното уволнен от 21.Х.2015 до 15.ІІІ.2016г. в размер на 2 204,00лв. До първоначално предявеният му размер от 3 300,00лв., искът по чл.225 КТ е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предявеният на осн.чл.222 КТ иск за обезщетение в размер на 550,00лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото като необосновано и незаконосъобразно в частта, с която съдът е обявил предприетото от него уволнение за незаконосъобразно, възстановирл е служителя на заеманата до уволнавянето му лъжност и му е присди обезщетение а времето, през което е останала без работа поради незаконното му уволняане. На релевираните основания моли за отмяна на решението в тези му части и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да отхвърли предявенитe срещу него искове изцяло като неоснователни и недоказани.

В законоустановения и предоставен й за това срок, ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Моли за оствянето й без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено. Възведените правни изводи, досежно законосъобразността на предприетото по отношение на въззиваемия уволнение, кореспондират с установените по делото факти и сочат на съответно прилагане на материалния закон.

Решението се явява постановено по редовни от формална страна обективно съединени искове, при правилно дадена им от първоинстанционния съд правна квалификация.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.

В резултат на самостоятелно и независимо проведеният анализ на доказателствата, в този си състав съдът намира, че в отговор на направените с жалбата оплаквания и в допълнение на изожените по същество съображения за основателност на исковете, се следват допълнителни съображения от фактическа и правна страна: от

По делото е безспорно установено, че на 19.Х.1998г. между страните по делото са били установени трудови правоотношения, съгласно сключен между тях Трудов договор №164, допълван и изменян по взамно съгласие с последващо подписан на 1.ХІ.2000г. Трудов договор №194 и Доп. споразумение №93/7.VІІІ.2015г. От задължителните за действителността на договора реквизити е видно, че същият е бил сключен като безсрочен. Съгласно трудовия договор, до уволняването му на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ, въззиваемият е заемал ½ дл. ЗАТС и ½ домакин.

Установените с договора правоотношения се твърдят като прекратени с атакуваната в производството по чл.357 КТ Заповед №41/20.Х.2015г. на директора на ЦДГ”Пролет”, с.Езерче, община Цар Калоян. В реквизит на заповедта, като основание за прекратяване на установеното с въззиваемия трудово правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1,т.2 КТ като срещу „причини за прекратяване на договора” е посочено –„съкращаване на щата”. Заповедта за прекратяване на ТПО, както и дължимото се при хипотеза на чл.328 КТ предизвестие, са връчени на въззивника на 20.Х.2015г. в условия на обекивиран от него, в присъствие на двама свидетели, отказ да получи книжата.

В основание на твърдяната от него незаконосъобразност на уволнението, въззиваемият е заявил липса на реално съкращаване на заеманата от него длъжност и нарушения, в ползващата го по реда на чл.333, ал.1 т.4 КТ закрила.

Фактическият състав на уволнението поради съкращаване на щата предвижда установяване на реално премахване, считано от определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по съответния ред. Който за работодателите с делегирани бюджети в системата на образованието, какъвто е и жарлбородателя, се явява регламентиран в Н-ба №3/18.ІІ.2008г.

В подкрепа на твърдението си за законосъбразност на уволнението, респ. за реално предприето от него съкащаване на длъжностите, заемани от въззиваемия до уволняването му, работодателят е представил две поименни щатни разписания:

1/Поименно щатно разписание към 15.ІХ.2015г., включващо заеманите от въззиваемия, считано до уволняването му на 20.Х.2015г., длъжности-1/2 ЗАТС и 1/2 домакин (вж. д–во на л.13 от гр.д.№2081/15РРС); Обсъдено в съвкупността на останалите, депозирани от работодателя доказателства, това поименно щатно разписание се явява утвърдено от Директора на ЦДГ със Заповед №18/7.Х.2015г. и съгласувано от РИО Разград на 12.Х.2015 с приложено като д/во на л.94 Удостоверение№201503018.

2/ В хронология на изхожащите от работодателя доказателства се следва за устатовено, че към второто поименно щатно разписание, предвиждащо към 15.Х.2015г. съкращаване на заеманите от въззиваемия длъжности и създаване на нови такива - ½ рботник в кухня и ½ счетоводител, работодателят е пристъпил в изпълнение на решения, взети на провело се на 14.Х.2015г. Общо събрание. Нито КТ, нито специалните за сферата на образованието законови и подзаконови нормативни актове не предвиждат в процедура по утвърждаване щата на съответното учебно заведение, решение на колективен орган на самия работодател.

Според чл. 12 от Наредба

№ 3/18.ІІ.2008 г., числеността на персонала се утвърждава от директора на училището, респ.детската градина, в списък-образец № 2 за всяка учебна година.

Директорът има правомощия да променя числеността и длъжностите на непедагогическия персонал и по време на цялата учебна година / чл. 12, ал.5 от Наредба № 3 от 18.02.2008/. Този списък-образец № 1 обслужва информационно нуждите на МОН,РИО,НИО, общинската или районната администрация и финансиращите органи /чл. 63, ал.1 от Наредба № 4 от 16.04.2003/. за което няма задължение за утвърждаване от друг орган.

Правилно, съответно на доказателствата и приложимия закон, в мотиви към обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че уволняването на ищеца е предпието при доказано реално съкращаване на заеманите от него длъжности.

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поражда действие с достигане на писменото изявление до адресата. Т. е., с отправяне на предизвестието работодателят е упражнил своето право и това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява съществувало ли е потестативното му право на уволнение и надлежно ли е упражнено, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ (решение по гр. дело. № 659/2009 г. на ВКС).

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск, включително и ползването на такъв при временна неработоспособност . Като по императив на цитираната разпоредба, това разрешение трябда да е поисано, респ. предварително дадено за всеки отделен случай.

От доказателствата по делото се следва за безспорно устнановено, че първоначално ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за времето от 12.Х. до 18.Х. (неделя)2015г. За който период, съобразявайки се с правилото на чл.333, ал.1 КТ, жалбоподателят е сезирал Инспекцията по труда с искане изх.№45/15.Х.2015г. за разрешение за уволнение, на ползващия се със закрилата на чл.331, ал.1, т.4 КТ въззиваем. На което негово искане , ИТ отказва да издаде предварително разрешение за уволняването на работника, намиращ е за времето от 12.Х.-18.Х.2015г. в отпуск поради временна нетрудоспособност. Както от сдържанието на дадения от ИТ отговор, така и датата на издаването му, сочат относимост на същия към първоначалния период на ползвания от ищеца опуск за временна нетрудоспособност.

За времето от 19.Х.2015 до 25.Х.2015, вкл., въззиваемият е бил в нов срок на отпуск за временна нетрудоспособност, за което работодателят му е бил надлежно уведомен на 19.Х.2015г. За този, нов срок на временна нетрудоспособност, работодателят не е развил предвидената в чл.331, а.1 КТ процедура по закрила на работника. Същевременно, отказът на ИТ за предходния период, е бил сведен до знанието на работодателя. Същият предприема уволняването на възиваемия, в периода на отпуска му от 12.Х.-18.Х.2015г и при доказано непоискано такова за втория отпуск за временна нетрудоспособност, представляващ отделен по см. на чл.331, ал.1 КТ случай .

Като позован на предприето в нарушение на ползващата го по см. на чл. 331, ал.1, т.4 КТ закрила, искът на работника за отмяна на уволнението му е основателен и доказан.

Закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ поставя задължение пред работодателя преди да извърши прекратяване на трудовото правоотношение при изрично посочени хипотези, една от които е и чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, да е получил разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай. Ако такова не е поискано, то само на това основание извършеното уволнение е незаконно (арг. от чл. 344, ал. 3 от КТ).

В случая е безспорно установено, че към момента на уволнението ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност. Причините за ползването му са удостоверени с надлежно издаден болничен лист, доведен до знанието на работодателя му на 19.Х.2015г. Касае се за нов срок на временна нетрудоспособност, задължаващ работодателя с предприемане на действията, гарантиращи закрилата на работника и в този случай.

С оглед горното и поради нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, както правилно е приел и първоинстанционния съд, уволняването на въззиваемия е незаконно и се следва отмяната му, ведно с произтичащите и претендирани по делото последици - възстановяване на ищеца на заеманите до уволняването му длъжности. Обстоятелството, дали заеманата до уволняването му длъжност е съществуваща или не е факт, който не се отразява на основателността на заявената в този смисъл претенция, предвид обусловеността й и от изхода по иска за отмяна на уволнение. Самата Н-ба №3/18.ІІ.2008г. предвижда изрична хипотеза за случаите, в които по разпореждане на съд се следва възстановяване на работника/служителя на работа.

Признаването на уволнението на работника за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за присъждане и на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

По изложените мотиви, в обжалваните му части, решението на РРС следва да бъде потвърдено. Никоя от страните не е сезирала съда с искане за разноски, поради което не се дължи произнасяне за такива по реда на чл.78 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №110/24.ІІІ.2016г. по гр.д.№2081/2015 по опис на РРС, в частта с която по реда на чл.357 КТ е признал за незакносъбразно уволняването на С.Х.К., извършено на осн.л.328, ал.1, т.2 КТ от ЦДГ”Пролет”,с.Езерче, Разградска обл., със Заповед №41/20.Х.2015г. на директора на ЦДГ, с която С.Х.К. е възстановен на заеманата до уволнението му длъжност и в частта, с която на осн.чл.225 КТ ЦДГ”Пролет”,с.Езерче, Разградска обл е осъдена да заплати на С.Х.К. 2 204,00лв. в обезщетение за времето от 21.Х.2015 до 15.ІІІ.2016г., през което е останал без работа поради незаконното му уволняване.

В останалата си част като необжалвано, решението на РРС е влязло в сила.

Решението на РОС подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от обявуната за тов в сз. дата - 25.VІІ.2015г.

Решението подлежи на предварително изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ