Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                                 Гр.Разград, 05. 10. 2016г.

                                                В името на народа

 

Разградският окръжен съд в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

                                                                        Членове:       Валентина Димитрова

                                                                                             Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова в. гр. д.    164 по описа за 2016 г. , за да се признесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл. 463 от ГПК

            Постъпила е жалба от „Т. Б.” АД против изготвеното разпределение на суми, предявено на страните с Протокол от 22. 04. 2016 г. по изп. дело № 192/ 2012 г.  по описа на ДСИ при РРС.  Жалбоподателят твърди, че разпределението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като делото бъде върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

             Представено е писмено обяснение от ДСИ при РРС В. С., в която са заявени съображения, относно частична основателност на жалбата.

            В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК срещу жалбата не са постъпили възражения от останалите страни по делото.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

            Изпълнителното производство е образувано по молба на НАП въз основа на изпълнителен лист от 11. 04. 2012 г., издаден на основание Решение № 1763/ 16. 08. 2010 г. по адм. д. № 3490/ 2009 г. по описа на АС Варна, с което „***” ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 5 668, 50 лв. , представляваща юрисконсултско възнаграждение. По същото изп. дело жалбоподателят „Т. Б.” АД е подал молба вх. № 346/ 08. 04. 15 г. и е присъединен като взискател.

            На публична продан е бил изнесен недвижими имот с идентификатор 61710.505.509.1.16 по КККР на гр. Разград с адм. адрес ***. Купувачът е внесъл сумата 5 255 лв. и с постановление от 29. 01. 14 г. му е бил възложен имота. 

На 22. 04. 16 г. ДСИ при РРС е изготвил разпределение на постъпилата сума  от продажбата, предявено на страните с Протокол от  22. 04. 16 г. Жалбоподателят оспорва извършеното разпределение, като твърди, че следва да бъдат включени размерите на вземанията на всеки един от взискателите, а разпределението не включва такава информация. В т. І.6 разноски са разпределени единствено в полза на единия взискател и не са взети предвид спрямо тях разясненията на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят също има разноски, според приложеното по делото удостоверение за размера на дълга.  В т. І. 4 размерът на таксата по чл. 53 от ТДТ които се събират от съдилищата по ГПК не е съобразен със същата разпоредба и не става ясно кой дълг е взет предвид при изчисляване на таксата. Посочената сума в т. ІІІ, припадаща се на ипотекарния кредитор – жалбоподателя „Т. Б.” АД не е ясно какво от вземането му погасява съгл. чл. 76, ал. 2 ЗЗД. По делото е била назначена ССЕ, но поради невнасяне на депозит за възнаграждение на вещото лице от жалбоподателя, е била заличена.

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Тъй като събраната сума от проданта не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, обжалваното разпределение е извършено по реда на чл. 136 от ЗЗД. Правилно е била разпределена по т. І. 4 сумата 528, 48  лева, представляваща пропорционална такса по чл. 53, ал. 1, б. „в” от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, изчислена на база събраната сума с включен ДДС. Съгласно същата разпоредба от Тарифата, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която е в размер на 5255 лева и таксата се определя по правилото на чл. 53, ал.1,  а именно за суми от 1000 лв. до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 % за горницата над 1000 лв., като при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. По І.6 – на първоначалния взискател  по изпълнителното дело НАП е разпределена сума 100 лв. за разноски по същото дело, включващи платени суми за държавни такси за образуване на изпълнителното дело, за налагане на възбрана върху недвижимия имот, за вписване на възбраната и за извършване на опис върху имота. Според чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на предпочитателно удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски. При извършеното разпределение на сумата 100 лв. на първоначалния взискател НАП, ДСИ се е съобразил с разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, както и с разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 2/ 2013 г. , на което се позовава жалбоподателят. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта и др.  Жалбоподателят не сочи доказателства, че е направил разноски, които следва да се удовлетворят в този ред.  Посочените разноски в удостоверение изх. № 4949/ 01. 04. 15 г. на ЧСИ Драганов /л. 180/в случай, че на него се позовава жалбоподателят, не са от тази категория. По т. ІІІ от разпределението на жалбоподателя  е разпределена останалата част от събраната сума в размер на 4 213, 26 лева, съгл. привилегията, с която се ползва по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. В този смисъл протоколът за извършеното разпределение на постъпилите суми  от публичната продан на недвижимия имот не съдържа непълноти. В конкретния случай точно са определени притезанията, които подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за изплащането на всяко от тях. ДСИ е извършил разпределението на събраната сума, като е спазил последователността на погасяване, посочена в чл. 136 ЗЗД. Предвид изложено, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА от  „Т. Б.” АД против изготвеното разпределение на суми, предявено на страните с Протокол от 22. 04. 2016 г. по изп. дело № 192/ 2012 г.  по описа на ДСИ при Районен съд гр. Разград.

            Решението подлежи на обжалване в едноседмиичен срок от съобщаването му пред Варненския апелативен съд.

 

 

Председател:                       Членове: 1.                           2.

MH