Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №84

 

гр.Разград, 06.10.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският окръжен съд в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

 при участието на секретаря Д.Г. , като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №165 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

   С Решение №155/05.05.2016г.,постановено по гр.дело №2299/2015г. в производство по чл.200 от КТ РРС е осъдилДружба”АД,гр.Разград,ЕИК 826009402 да заплати на Т.Б.Р. *** сумата 4 008 лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука,настъпила на 19.09.2015г.,както и сумата  260.00 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва върху нея,считано от 18.12.2005г до окончателното й изплащане.Отхвърлил е съответно претенциите на ищцата Р. за неимуществени вреди над присъдения размер до претендирания такъв от 5010 лв. и за имуществени вреди над сумата 260 лв. до търсената такава от 1500 лв.като неоснователни и недоказани.Присъдил е в полза на страните разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете,като е осъдил дружеството ответник да заплати в полза на РОС ДТ и разноски в производството.

                           Недоволни от решението в частта му, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди са останали и двете страни.

                  Ответното дружество,чрез пълномощник атакува решението в осъдителната му част за присъдените в полза на ищеца неимуществени вреди,като сочи,че правилно съдът е приел, че работника е допринесъл за настъпването на злополуката,като неговия принос следва да бъде отчетен на 50% и съответно определен по-нисък размер обезщетение от претендираното. 

                           Ищецът депозира насрещна въззивна жалба срещу същото ,като счита ,че то следва да бъде отменено в отхвърлителната му част,касателно неимуществените вреди и претенцията му бъде уважена в цялост,като счита, че не е установена по несъмнен начин груба небрежност от страна на нея работника, която да е допинесла за трудовата злополука.В този смисъл,счита решението за необосновано в тази му част.Претендира разноски.

                           Поддържат подадените въззивни жалби и в хода на проведеното съдебно заседание,съответно ищецът чрез своя адвокат-пълномощник,а ответникът в писмена молба.

                                                                                                                                                                                                                                                                         Разградският окръжен съд , като взе предвид наведените в жалбите доводи и становища на страните намери за установено следното:Въззивните жалби са процесуално допустими , като подадени в срок от легитимирани страни в процеса , срещу акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

                                                                                                                          По същество обаче същите  се явяват неоснователни.

   Атакуваното решение е валидно и допустимо.Преценявайки неговата правилно ,РОС съобрази следното:

         Делото е образувано по подадена искова молба от Т.Б.Р. ***, чрез пълномощник адвокат Невена Митева от АК-Разград срещу " ДРУЖБА" АД, ЕИК 8 26009402, гр.Разград, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове /след изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК/ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,както следва:сумата 5 010 лв.-представляваща обезщетение да претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от трудово злополука настъпила на 19.09.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на настъпването на трудовата злополука – 19.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата;сумата 1 500 лв.-представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, от трудовата злополука настъпила на 19.09.2015г., ведно със законната лихва считано от депозирането на исковата молба – 18.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.Ищцата твърди,че е работила по трудово правоотношение при ответника, което е било прекратено със заповед на работодателя считано от 21.09.2015г. по молба на работника и във срока на предизвестие, на 19.09.2015г. при изпълнение на служебните си задължения претърпяла трудова злополука,като при транспортиране на заготовки/бутала/ с транспортна количка били премазани китката и пръстите на лявата й ръка. Поддържа молбата в съдебно заседание.Сочи писмени и гласни доказателства.

       Ответникът ДРУЖБА" АД, чрез пълномощник адв.Стоян Стоянов от АК-Разград депозира отговор на исковата молба с който намира исковите претенции за допустими.Претенцията за неимуществени вреди счита основателна  до размера на 400 лв., а тази за имуществени – до размера на 100 лв.Моли за разликата до претендираните размери исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Сочи, че ищцата е проявила небрежност груба небрежност, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ,без да посочва факти на които основава това свое възражение Сочи гласни доказателства.В съдебно заседание поддържа заявените становище и възражение чрез пълномощника си,като отново не сочи фактите на които основава възражението си за допусната от работника небрежност при настъпването на трудовата злополука.Претендира разноски.

     Въз основа на събраните доказателства и с оглед становищата и доводите на страните ,РОС намери за установено от фактическа страна следното:

     По силата на трудов договор   33/04.11.2014г. страните са били в трудово правоотношение по между си, като ищцата е работила на длъжност „Машинен оператор, металообработващи машини”, считано от 05.11.2014г.Мястото на извършваната работа било определено  при ответника в цех по бутала.В деня на постъпване на работа  

 

 

на ищцата е проведен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.Работодателят-ответник  е предоставил на Р. работен костюм, работни обувки и предпазни очила . На 24.08.2015 г.ищцата подала до ответника молба за освобождаване от длъжност по нейно желание.Ответникът  издал Заповед № 41/18.09.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 21.09.2015г., на осн. чл. 326, ал.1 КТ. Препис от заповедта е връчен на ищеца на 05.10.2015г.

 На посочената в исковата молба дата,19.09.2015г. ищцата била на работа в цех бутала при ответника, втора смяна,заедно със свидетелите Садет Амиш и Б. П.,които и сега работят при ответника.Ищцата трябвало да премести количка с натоварени на нея 40 броя бутала ,поставени в каси, като при преместването количката се обърнала и наранила средния пръст на лявата ръка на ищцата.При падането на количката се чул шум и свидетелите ,които при инцидента били с гръб към нея чули шума и се притекли на помощ на Р..Била извикана линейка,с която ищцата е  откарана в МБАЛ Разград,където й е оказана първа помощ.-    

Работодателят подал до НОИ Декларация за трудова злополука, вх. №  5101-16-11 от 25.09.2015г. С Разпореждане № 32 от 02.10.2015г. на РУСО – Разград  злополуката е приета за трудова по см. на чл.55,ал.1 от  КСО и е прието,че на 19.09.2015г. „при извършване на междуоперационно транспортиране на заготовки /бутала/ с ръчна транспортна количка, поради неравност на пода пострадалата губи контрол върху количката, при което същата се накланя и част от заготовките падат. В следствие на злополуката пострадалата получава открита рана на трети пръст на лявата ръка с увреждане на ноктите”.Разпореждане е влязло в сила като необжалвано.

От приетото в съдебно заседание пред РС заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, както и изслушването му се установява, че при злополуката, на ищцата са причинени:Контузия на десен крак;травма на лява ръка и последици от нея – открита разкъсноконтузна рана на дланна повърхност на върхова фаланга на трети пръст с последващо зарастване „минус тъкан” и деформация на нокътната плочка.Вещото лице е установило при преглед променена сетивност на посочения пръст към хиперстезия, палпаторна болезненост на лявата гривнена става, седловидната става на палеца на лявата ръка и в основата на 3 дланна кост; слабост на захвата с лявата ръка.По своята медико-биологична характеристика установената контузия обуславя временнно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.

Експертизата счита, че в резултат на  трудовата злополука от 19.09.2015г. пострадалата е получила процесните травми и същите са в причинно следствено връзка с посочения инцидент. Към момента на получаването им травматичните увреждания са били свързани с преживяване на болка и страдание, най вероятно във високата скала. След травмата и към момента пълно отзвучаване на болковия синдром и възстановяване е невъзможно, поради необратимото увреждане на рецепцията и инервацията на трети пръст на лява ръка – алгоневродистрофия и връзката, която има със съседните анатомични структури.В съвкупност описаните увреждания създават затруднения в самообслужването и обичайните житейски дейности, а като резултата – влошават качеството на живот на ищцата.

Поради увреждането от злополуката на ищцата е  бил издаден болничен лист за срок от 30 дни, за периода от 23.09.2015г. до 22.10.2015г., с режим на лечение – домашен амбулаторен ,като за този период й е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука в размер на 419.19 лв.

На 18.11.2015г. ищцата сключила трудов договор с „Бендида” ООД, прекратен на 07.12.2015г.На 04.12.2015г.  сключила трудов договор с друг работодател„Радост – Ники 2015” ЕООД, където работи и по настоящем .

РОС не следва да обсъжда доказателствата и доводите на страните във връзка с претенцията за имуществени вреди,тъй като в тази му част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.

Страните са сочили и гласни доказателства.  

Свидетелят Валентин Радев /съпруг на ищцата/, сочи че след злополуката тя станала отнесена, трудно комуникирала с околните, а преди това била общителна, затворила се в себе си, и към момента изпитвал болки и дори дамската си чанта не можела да носи. На 22.09.2015г. трябвало да започне работа в кафе аперитив „Галатея” на длъжност „барман-сервитьор”, но поради настъпилото увреждане не могла да го стори, поради болката и необходимостта да не мокри ръката си, а там е трябвало да се мият чаши. Заплатата която трябвало да получава на тази длъжност била около 500 лв. Едва към края на 2015г. ищцата постъпила на работа на в кафе аперитив „Галатея” на длъжност „барман-сервитьор” /л. 121-122/.

Свидетелят П. Г./понастоящем  колега на Р./, работещ на длъжност „барман-сервитьор”, в кафе аперитив „Галатея”, при „Радост – Ники 2015” ЕООД /л. 122/, сочи че ищцата започнала работа в кафе аперитив „Галатея” на 07.12.2015г.,а не както било уговорено това да стане около 20.09.2015г.,поради настъпилата злополука.Р. му споделяла, че изпитва болки в ръката в по-студено време.

Според св.А.,за която по-горе е посочено ,че също е мила на смяна ,заедно с ищцата и св.П. в момента на злополуката, сочи ,че при настъпването на същата е била с гръб към Р. и при обръщането си видяла ищцата паднала на земята , а   количката била върху нея, буталата били паднали.Количката била с 4 колела, в една количка има 40 бутала, като всяко бутало тежи по 5 кг. Р.  била обута с гумени обувки, но не тези, които били част от работното им облекло предоставено им от работодателя.

Свидетелят  Б. П. също сочи, че при инцидента бил с гръб към ищцата.След като чул шума, той се обърнал и видял Р. на земята и изтичал да я изправи. Разстоянието на което тя е  следвало да премести количката с буталата в цеха било около 10 м. Видял, че средния пръст на едната ръка на Р. бил порязан. Сочи, че не е обърнал внимание с какво била обута тя тогава, както ,че не е видял самото обръщане на количката.Според него пода в цеха е с бетонова настилка и равен.

При така установеното от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:

     За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1. трудова злополука; 2. вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3.причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания да са закономерна последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда е обективна и възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. Работодателската имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване, като при съпричиняване на вредоносния резултат и то при груба небрежност от страна на служителя, отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

     Безспорно при ищцата е налице увреждане на трети пръст на лявата ръка, вследствие на падане върху ръката й на преместваема ръчна количка,натоварена с бутала.Същото безспорно е получено при извършвана от нея работа по трудово правоотношение при ответника на посочената в ИМ дата-19.09.2015 г.

        Неимуществените вреди, представляващи неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно предписаният в чл. 52 ЗЗД критерий - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

           От показанията на свидетелят Радев, заключението на СМЕ и медицинската документация,приложена по делото се установява,че: ищцата след процесната злополука е била в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на 30 календарни дни; същата е изпитвала болки и страдания, като се е засилило чувството й за нестабилност и несигурност, довело до промяна в обичайният ритъм на живот и социалните й контакти; същата изпитвала притеснения и се нуждаела от чужда помощ.Ще продължава да изпитва болки и затруднения и занапред  поради необратимото увреждане на рецепцията и инервацията на трети пръст на лява ръка – алгоневродистрофия и връзката, която има със съседните анатомични структури.

           РОС в този си състав при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, с оглед вида на причинената от трудовата злополука травма- открита разкъсноконтузна рана на дланна повърхност на върхова фаланга на трети пръст с последващо зарастване „минус тъкан” и деформация на нокътната плочка,продължителността, интензитета на болките и страданията, изпитвани от ищцата, обстоятелството, че е била принудена да търпи затруднения и лишения при осъществяване на битовите си потребности,както и ,че ще търпи такива занапред, намира че следващото й се обезщетение следва да бъде определено в размера до който като краен резултат е достигнал и РС , а именно 4008 лв.,но по съображения,различни от изложените от него.

             РС е приел,че исковата претенция за неимуществени вреди е основателна и доказана до размера на сумата 5010 лв.,която сума обаче следва да бъде редуцирана,предвид „установената от него”,проявена „груба небрежност” от страна на работника Р., а именно ползваните от нея на обувки при злополуката ,различни от тези,които работодателят е раздал като част от работното облекло. Този именно извод на РС,този съд счита за необоснован.

            Ответникът е поддържал възражение, че претендираното  обезщетение  за неимуществени вреди трябва да се редуцира, тъй като пострадалото лице е допринесло чрез проявената от негова страна небрежност за настъпване на вредоносния резултат.

           При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС, по гр.д. 4075/2013 г. IV ГО " Грубата небрежност е неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. "В трайната си практика по чл.201,ал.2 от КТ ВКС приема,че "Работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване, работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност". В този смисъл  Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV г. о., ГК.

         В случая обаче освен заявеното възражение за допусната небрежност от страна на работника,която не се сочи и да е „груба”,работодателят не е въвел каквито и да било факти и обстоятелства ,които да обосновават същата,макар и да е сочил гласни доказателства.РРС не е следвало да изследва налице ли е проявена груба небрежност от страна на работника,щом такава не е заявена изрично с отговора на исковата молба и не са посочени фактите,които ответникът счита,че установяват същата,още повече,че от всички събрани по делото гласни доказателства не може да се установи точен и ясен механизъм на получаване на травматичното увреждане от страна на ищцата и съответно проявена „груба небрежност”,явяваща се в ползване от нея на обувки при злополуката ,различни от тези,които работодателят е раздал като част от работното облекло.

          Съобразявайки критерия за справедливост,залегнал в чл.52 от ЗЗД,РОС намира,че за обезщетяване , търпените от ищцата,вследствие на трудовата злополука от 19.09.2015 г. е достатъчна сума в размер на 4 008 лв.При определяне на така посочения размер съдът съобрази времето в което същата е била във временна нетрудоспособност,интензитета и продължителността на болките,които е търпяла и тези които ще търпи,предвид невъзможността напълно да отшуми травмата на трети пръст на лявата й ръка,нейната възраст,както и обстоятелството,че така получената травма не я възпрепятства да упражнява труд,като барман-сервитьор.  

           По изложените съображения,РОС намира за неоснователни подадените срещу решението въззивна и насрещна въззивна жалба.

           Решението на РС следва да бъде потвърдено като краен резултат.   

           С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция  на страните не следва да се присъждат сторените от тях във въззивното производство разноски и същите следва да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени.

            Водим от горното Разградският окръжен съд,

 

                                                      Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/05.05.2016 г., постановено по гр.д.  №2299/2015 г. по описа на Разградски районен съд В ЧАСТТА МУ,касаеща претенция за обезвреда на неимуществени вреди по чл.200 от КТ.

           В останалата му част решението като необжалвано е в влязло в сила.

           Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.

ДГ