РЕШЕНИЕ

        № 89 / 14.10.2016г. Гр.Разград

            В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и шести септември, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 171 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***”АД гр.В., подадена чрез процесуален представител, против решение № 185 / 18.05.2016г., постановено по гр.д. № 725 / 2015г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е прието за установено, че С.Х.А. не дължи на „***”АД сумата 1 495,04лв. по фактура № 0238081013 / 26.08.2015г. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като излага довод, че основанието за проведената корекционна процедура на сметката се съдържа в изменените разпоредби на Закона за енергетиката. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявения установителен иск. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от явилия се пълномощник, който излага допълнително твърдение, че с подадената молба за разсрочване на плащането и извършеното частично такова, потребителят на ел.енергия е признал съществуването на своето задължение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата С.Х.А. е депозирала писмен отговор, подаден чрез пълномощник, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. В съдебно засъдение становището се поддържа от процесуалния представител на въззиваемата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С.А. била потребител на електрическа енергия и абонат на „***”АД, с абонатен № 0406102052 на адрес ***.

На 24.08.2015г. свидетелите П. П. и Е. Г. – служители на „***”АД извършили проверка на СТИ на ищцата. При измерване с еталонния уред отчели правилно отчитане на преминаващата ел.енергия. След това свидетелите провирили изправността на средството чрез софтуеър посредством преносим компютър, който носели. Установили отчитане на дневна и нощна тарифа, но и на трета тарифа, която се включва при консумация на трифазен ток, каквато електромерът на битовия абонат не би следвало да отчита. В присъствието на ищцата и св.С. А. – нейна съседка, двамата служители съставили констативен протокол № 1800272 / 24.08.2015г., в който отразили наличие на отклонение в измерването Е = -00,42%. Подменили електромера с нов, като обяснили на ищцата и на свидетелката, че ще поставят нови електромери на всички жилища, намиращи се на същата улица.

Вследствие на отчетената грешка при извършеното замерване на СТИ, на С.А. била начислена за плащане допълнително количество електрическа енергия на стойност 1 495,04лв. за периода 27.05.2015г. – 24.08.2015г., за което била съставена фактура № 0238081013 / 26.08.2015г.

На 10.09.2015г. С.А. е депозирала искане за разсрочване на плащането по издадената фактура. Според твърдението на жалбоподателя, неоспорено от въззиваемата, последната е заплатила частично сумата до размер 300лв.

В първоинстанционното производство е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че отбелязването в констативния протокол на грешка Е = -00,42% удостоверява, че електромерът, ползван от ищцата, не е отчитал цялата консумирана ел.енергия. Грешката в отчитането се дължи на техническа неизправност, която се е появила в процеса на нормална продължителна експлоатация на СТИ. В с.з. вещото лице допълва след изслушване на свидетелите, че третата тарифа, която са отчели при проверката, може да бъде активирана само чрез софтуеър. Вещото лице допуска като възможност и грешка при първоначално монтиране на подменения електромер. Според заключението на експерта, не съществуват данни за неправомерно вмешателство върху СТИ и схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Възраженията, направени от жалбоподателя, са две: че от 17.07.2012г. в сила е изменение на чл.98а ал.2 т.6 б.”а” ЗЕ, по силата на което провеждането на едностранна корекционна процедура на сметката на потребителя вече е уредена в закона и че  с подаденото искане за разсрочване на плащането и извършено частично плащане въззиваемата е признала съществуването на задължението по фактура № 0238081013 / 26.08.2015г.

Съгласно чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., общите условия на снабдителя на ел.енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. От съдържанието на разпоредбата следва, че за предприемане на корекционна процедура е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: неточно измерена електрическа енергия и неточното измерване да е настъпило вследствие на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. В случая, от представения констативен протокол, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява неточно измерена ел.енергия на СТИ на ищцата. В съдебния процес обаче не е доказано съществуването на втората предпоставка – предприето неправомерно действие от страна на С.А.. В констативния протокол няма данни за установено такова действие. Заключението на вещото лице относно причината за неточното отчитане също не води до подобен извод, като са дадени три възможни причини: техническа неизправност, която се е появила в процеса на нормална продължителна експлоатация на СТИ; включване на третата тарифа чрез софтуеър и грешка при първоначално монтиране на подменения електромер. Всяка от тези причини изключва приложението на  чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ, съгласно който корекционната процедура може да бъде проведена само при наличие на неправомерно поведение от страна на абоната. В случая твърдението на жалбоподателя е свързано само с обстоятелството, че има неотчетена електрическа енергия, без да твърди и да представя доказателства във връзка с поведението на ищеца. При това положение следва да се приеме, че не са налице условията за извършената корекция в сметката на ищеца.

Съдът не споделя възражението, направено във въззивното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че въззиваемата е направила признание на своя дълг. Депозираното пред дружеството искане за разсрочване на плащането, както и твърдяното частично плащане не водят до извод в тази насока. Липсва изрично признание на задължението, а действията на ищцата не могат да бъдат тълкувани еднозначно като такива по признание на дълг – в случая същата твърди, че е депозирала искане, за да й бъде възстановено електрозахранването.

Предвид изложеното, решението на ИРС в обжалваната част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

 

 

                                                      Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 185 / 18.05.2016г., постановено по гр.д. № 725 / 2015г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е прието за установено, че С.Х.А. не дължи на „***”АД сумата 1 495,04лв. по фактура № 0238081013 / 26.08.2015г.

Решението е окончателно.   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

    2.

MH