РЕШЕНИЕ № 81

Гр. Разград 02.08.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и девети юли две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 174 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 103 / 07.06.2016 г., постановено по гр. д. № 219 / 2016 г. РС – Кубрат уважил молбата на уважил молбата на С.Г.А. и издал срещу И.Д.И. Заповед за защита, с която наложил следните мерки за защита : 1. Задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН И.Д.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.Г.А.; 2. Забранява на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на И.Д.И. да приближава на разстояние по-малко от 100 метра до обитаваното от С.Г.А. жилище, находящо се в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. ***, местоработата, както и местата за социален отдих и контакти, посещавани от С.Г.А. за срок от една година. С решението си съдът наложил на И.Д.И. и глоба в размер на 200 лева и го осъдил да заплати следващата се държавна такса и разноските на молителката.

Недоволен И.Д.И. обжалва решението чрез пълномощник адв. Невян Костов като неправилно незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че изложеното в молбата не отговаря на истината. Счита, че приетата от съда фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Отправя молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което молбата да бъде отхвърлена.

В предоставения й срок въззиваемата страна С.Г.А. депозира отговор на жалбата в който се излагат съображения за нейната неоснователност с молба за потвърждаване на решението.

Жалбата, респ. отговора се подържат в съдебно заседание от процесуалните представители на страните.

Съдът прецени доказателствата по делото и констатира следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

На 13.05.2016 г. Кубратският районен съд е сезиран с молба от С.Г.А., подадена на правно основание чл. 4 вр. с чл. 3, т. 2 и чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. В молбата се сочи, че пострадалата и нарушителя И.Д.И. през 2000 г. заживели на съпружески начала в дома на неговите родители в гр. Кубрат. По време на съжителството им се родили децата им . , родена на *** г. и ., родена на *** г. В началото на съжителството им отношенията били добри, но от непосочено точно време, ответника започнал да се държи твърде грубо, неуважително и арогантно с нея. Ежедневните конфликти допълнително обтегнаха и влошили отношенията им през последните месеци. От непосочено точно време, ответника проявявал болезнена и безпричинна ревност и била повод за скандал, при отказ от ней страна да задоволи негови сексуални желания и страсти. На 06.05.2016 г. за пореден път, без да се съобрази с нейните чувства и желания, ответника осъществил с над нея физическо насилие изразяващо се в блъскане, силно притискане, което й причинило синини и силна болка. Всичко това било резултат от отказ от нейна страна да де подчини и да осъществи с него сексуален акт. Тези действия дълбоко я наранили и тя решила да напусне семейното жилище, вземайки със себе си по-малкото дете. На 07.05.2016 г., 08.05.2016 г. и в следващите дни към нея били адресирани множество заплахи от И.Д.И..

Съдът намира, че събраните по делото доказателства подкрепят изложеното в молбата и в приложената декларация. В съответствие с тези доказателства и с изложеното в молбата и декларацията е и съдържанието на приложеното съдебно – медицинско удостоверение. В същото се сочи, че на 13.05.2016 г. е извършен преглед на С. Г.А. относно твърдения от нейна страна за упражнено спрямо нея физическо насилие на 06.06.2016 г. от мъжът, с който живеела на семейни начала. Вещото лице установило множество травматични увреждания / подробно описани /за които се сочи, че са причинени от твърд/и тъп/ии тъпоръбест/и предмет/и, могат да бъдат получени по време и начин, както тя съобщила и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

Възраженията, развити в жалбата, че жалбоподателя не упражнявал физическо насилие или психически натиск и тормоз спрямо ищцата, съдът намира за голословни и противоречащи на събрания по делото доказателствен материал. Приетата от съда фактическа обстановка е основана на събраните по делото доказателства, които са анализирани поотделно и в съвкупност. Съдът е изложил и съображения на кои доказателства и защо дава вярна. По отношение на посочените от ответника свидетели – неговите баща и сестра, съдът констатирал, че дадените от тях показанията са неотносими към предмета на делото Св. Д. Д. – баща на ответника, сам в показанията си сочи, че не знае подробности по случая, но предвид това, че тя скачала за саморазправа, не изключва възможността той да я хванал за ръцете. В показанията си св. Т.Р. – сестра на ответника – също не сочи конкретни данни, които да са относими към случая.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личният живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Молбата по чл. 4 от ЗЗДН е допустима - отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗЗДН и е подадена в срока по чл. 10 от ЗЗДН. Подадена е до съда от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителство с извършителя, в месечния срок от твърдяния да е извършен от нарушителя акт на домашно насилие.

Разгледана по същество молбата е и основателна.

В случая спрямо молителката, сега въззиваема, е извършен от страна на жалбоподателя, акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а именно физическо,психическо и опити за сексуално насилие на посочените дати в гр. Кубрат. Горното съдът приема за установено въз основа на събраните по делото доказателства – съдебно – медицинско удостоверение, гласни доказателства и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В този смисъл възприетите от първоинстанционният съд с решението крайни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Възприетите от съда мерки и срокове по чл. 5 от ЗЗДН също изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Същите са съобразени с интензитета и степента на обществена опасност на конкретната проява, с данните за отношенията между страните и риска от нови подобни прояви.

При тези обстоятелства въззивната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на делото, направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103 / 07.06.2016 г., постановено по гр. д. № 219 / 2016 г. по описа на РС – Кубрат

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.

Председател : Членове: 1. 2.

СЛ