Р Е
Ш Е
Н И Е
№96 Разград
28.Х.2016 Разградски окръжен
година Град
2016
съд
3. Х. публично
На Година
ЛАЗАР
МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Реджебова ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ИРИНА
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2016 №178 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №174/ 27.V.2016г., постановено по
гр.д.№2334 по описа му за 2015г., състав
на РРС е уважил частично исковете,
предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване от П.К.П.
против С.Д.Д. и Р.С.Г., като на осн.чл.45ЗЗД
е осъдил последните двама, в условия на солидарна отговорност да заплатят на
ищеца 124,24лв. в обезщетение за претърени от него на 26.ХІІ.2010г. имуществени
вреди и 100,00лв. в обезщетение за
неимуществени такива, ведно със законна лихва, считано от 23.ХІІ.2012г. до
окончателното им изплащане. До първоначалният им размер от 200,00лв., всеки
един от исковете е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоволни
от така постановеното решение са
останали и двете страни.
С депозирана в срока на чл.262 ГПК въззивна
жалба, ищецът твърди незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения
на процесуалните правила на решението в частта, с която съдът е отхвърлил до
първоначалният им размер и двете му искови
претенции. В реквизит на жалбата
липсва петитум, но изхождайки от волеизявеното в обстоятелствената й част,
съдът приема, че с подаването й ищецът иска отмяна на решението в
отхвърлителните му части и уважаване на исковите му претенции в пълния им
размер.
В предоставеният им за отговор по жалбата на П.
срок, ответниците се възползват от правото си на такъв и депозират насрещна
въззивна жалба срещу решението, в частта с която съдът е уважил предявеният
срещу тях иск за обезвреда на неимуществени вреди. Молят за отмяна на решението
в тази му част и за отхвърляне на иска за обезреда на неимуществени вреди
поради недоказанст на настъпили такива в причинна връзка с осъщественото от
тях, на 26.ХІІ.2010г. виновно и противоправно поведение.
В законоустановения и предоставен му от съда
срок, въззивникът П. не се е възполвал от правото си на отговор по подадената
от Д. и Г. въззивна жалба.
При редовност в призоваването, жалбоподателят
П. се явява лично в насроченото по същество на жалбата му с.з. Заявява, че поддържа релевираните с жалбата му отменителни основания. Оспорва
основателност на подадената от ответниците насрещна въззивна жалба. Претендира
присъждане на разноски , включително и
за адвокатски хонорар, като в тази
връзка не представя доказателства за договорена и заплатена по делото
адвокатска услуга. На 9.Х.2016 и 10.Х.,
жалбоподателят депозира в регистратура на РОС молби с вх.№4175 и 4315, с които
недопустимо и след обявяване на делото за решаване, в нарушение на принципите
за състезателност, непосредственост и равнопоставеност в процеса, прави доказателствени искания и прилага списък
за разноски.
В с.з., лично и чрез процесуално
представляващата ги по пълномощие адв. И., възивниците
Д. и Г. заявяват, че поддържат жалбата с срещу решението, с което са осъдени да
заплатят на П.П. обезщетение за търпени неимуществени вреди, твърдейки
недоказаност на настъпили такива и то в причинна връзка с осъществен на
26.ХІІ.2010г. деликт. Молят за отмяната му и за постановяване на решение с
което съдът отхвърли така предявения срещу тях иск като неоснователен и
недоказан. Претендират разноски по делото със своевременно депозиран списък
по чл.80 ГПК.
Като подадени
в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, жалбите са допустими.
Разгледана
по същество, подадената от ответниците жалба е неоснователна.
Разгледана
по същество, с мнозинството си съставът на въззивния съд приема подадената от ищеца П. жалба за
частично основателна.
Съответно на дължимото по реда на
чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните
си части и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.45 ЗЗД защита.
Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена
тежест на доказване и според проявена в тази насока активност на страните. Фактическата обстановка по делото е установена
всестранно, с допустими по см. на ГПК доказателства, и като такава, същата се
споделя напълно от настоящата инстанция.
В хода на въззивното производство
не се изтъкват нови обстоятелства и не се представят, допустими по см.
на чл.266 ГПК доказателства, от които, относимо на заявената защита, да се следва за установена различна от установената пред РРС фактическа обстановка.
Предявени по правилата на чл.45 ЗЗД, основателността на всеки един от
исковете, предполага доказана
кумулативност на изискуемите се по см. на
тази разпоредба предпоставки: вина, противоправно поведение, вреда(имуществена
и/или неимуществена), причинна връзка между търпяното от пострадалия и
виновното, респ. противоправно поведение на ответниците деликвенти. Единствено
при съвкупността на изброените съставомерни признаци е възможно и основателно
ангажирането на деликната отговорност
на ответника. Липсата, на който и да е от тези, съставомерни за деликтната
отговорност признаци, от правна страна налага извод за неоснователност на
иска.
В
практиката на ВКС е изяснено, че противоправното действие и настъпилите в причинна връзка с него вреди по иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД следва
да се докажат от ищеца, предполага се само вината на ответника на осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД -
ППВС № 7/59 г., р. по гр. д. № 449/12 г. трето г. о. на ВКС и
др. Дали елементите от състава на деликта са установени преценява съдът -
инстанция по същество, въз основа на събраните доказателства.
В случая първоинстанционният
съд е извършил съвкупна преценка на
доказателствата . Анализирайки установените по делото факти , в относимост
към съставомерните признаци на търсената с иска
защита, РРС обосновано е прел за доказани от страна на ищеца съществените и кумулативно изискуеми се за съставомерността
на претендираната деликтна отговорност предпоставки. А именно, наличието на
причинна връзка между претърпените и
претендирани от него вреди и
поведението на ответниците.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи, съдът намира, че в частта, с която РРС е уважил исковете за обезвреда на търпени от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде потвърдено с препратка към изложените към
него мотиви.
С мнозинството
си съставът на РОС намира за основателна подадената от ищеца жалба срещу
решението, с което РРС е отхвърлил иска му за неимуществени вреди в размера над
уважените 100,00лв. до 150,00лв. Воден
от чувството си за справедливост и съответно на допустимо установените, и
релевантни за изхода на делото факти, съдът намира, че в резултат на
осъществения на 26.ХІІ.2010г. деликт, на фона на общите му хронични заболявания
и напредналата възраст ищецът е претърпял подлежащи на обезвреда неимуществени
вреди до размера на 150 лв. В обхвата на
които се включва преживения стрес, обективно създадения по време на коледните и
новогодишни празници дисконфорт, въвеждането му в неприсъщи за настроението в
тези дни грижи и притеснения.
На осн.чл.78 ГПК в полза на въззивника П. с
се следват разноски в
размер на 25,00лв, съответни на уважената за част от иска. Като при тази
си преценка съдът изключва от анализа си молби с вх.№4175/10.Х.2016 и
4315/19.Х.2016г.,недопустимо депозирани
от П. след обявяване на делото за решаване, в
нарушение на принципите за състезателност, непосредственост и равнопоставеност
в процеса. В полза на въззивници – Г. и Д. , съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу тях искове, се
следват 92,75лв. разноски за адв.възнаграждение. Предвид неоснователността на жалбата им,
такива за заплатена от тях държавна такса, не им се следват.
Водим от
горното и на осн.чл.267 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №174/ 27.V.2016г. по гр.д.№2334/2015г. по описа на РРС В ЧАСТТА с която предявеният от П.К.П. против С.Д.Д. и Р.С.Г., иск за дължимо
му се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение за виновно и противоправно причинени му на
26.ХІІ.2010г. имуществени вреди е отхвърлен до първоначално предявения му
размер от 200,00лв. като недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №174/ 27.V.2016г. по гр.д.№2334/ 2015г. по описа на РРС В ЧАСТТА с която С.Д.Д. и Р.С.Г., в условия на солидарна
отговорност са осъдени на осн.чл.45 ЗЗД
да заплатят на П.К.П. 100,00лв. в
обезщетение за причинени му на 26.ХІІ.2010г. неимуществени вреди , ведно
със законна лихва, считано от
23.ХІІ.2012г. до окончателното му изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №174/
27.V.2016г. по гр.д.№2334/ 2015г. по описа на РРС В ЧАСТТА с която предявеният от П.К.П. против С.Д.Д. и Р.С.Г., иск за дължимо му се
на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение за виновно и противоправно причинени му на
26.ХІІ.2010г. неимуществени вреди , е отхвърлен за разликата над уважената част
от 100,00лв. до 150,00лв. и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С.Д.Д.
и Р.С.Г. да заплатят на П.К.П., в обезщетение за виновно и противоправно
причинените му на 26.ХІІ.2010г. неимуществени вреди и в условия на солидарна отговорност сумата
от 50,00лв., явяваща се разлика между присъдени му в обезщетение от РРС 100,00лв.
до дължими му се в обезщетение
в условия на
солидарна отговорност 150,00лв. и
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№174/ 27.V.2016г. по гр.д.№2334/ 2015г.
по описа на РРС В ЧАСТТА с която предявеният
от П.К.П. против С.Д.Д. и Р.С.Г., иск
за дължимо му се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение за виновно и противоправно
причинени му на 26.ХІІ.2010г. неимуществени
вреди е отхвърлен за сумата от 50,00лв. , явяваща се разлика между уважените по този иск 150,00лв. до първоначално
предявеният му размер от 200,00лв.
Осъжда С.Д.Д. и Р.С.Г. да
заплатят на П.К.П. разноски по делото в
размер на 50,00лв.
Осъжда П.К.П. да заплати на С.Д.Д. и Р.С.Г. 92,75лв. разноски за
адв.възнаграждение, съразмерно на неуважената част по предявените срещу тях
искове.
Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР