РЕШЕНИЕ

№ 94 / 20.10.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети октомври, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 201 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.Т.Г., подадена чрез пълномощник, против решение № 269 / 28.07.2016г. по гр.д. № 893 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която след постановяване на прекратяването на брака между страните с развод, съдът е отхвърлил искането за присъждане на ежемесечна издръжка на детето Д. Г. над размера 220лв. до претендирания такъв от 400лв. и е отхвърлил искането за присъждане на ежемесечна издръжка на детето Т. Г. над размера 200лв. до претендирания такъв от 350лв. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като присъди в цялост претендираните размери на издръжката за двете деца. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Г.И.Г. е депозирал писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище относно неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, ограничена до наведените във въззивната жалба оплаквания, съобразнзо разпоредбата на чл.269 изр. второ ГПК: От брака си страните имат две деца. Д. Г. е родена на ***г. и към настоящия момент е на 17 години. През учебната 2016 / 2017г. е ученичка в 12 клас на ПМГ”Акад.Н.Обрешков” гр.Разград. Т. Г. е роден на ***г. и е на 13 години. През настоящата учебна година е ученик в 7 клас на ОУ”В.Левски” гр.Разград. Двете деца живеят със своята майка в семейното жилище, находящо се в гр.Разград, ЖК”Освобождение” № 45, ет.1, ап.2, останало на разположение на майката след прекратяването на брака – решението в тази част е влязло в сила. Упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на И.Г. и в тази част решението също е влязло в сила.

Спорът между страните е от фактическа страна и се отнася от една страна до доказаните потребности на децата, а от друга страна – до възможностите на всеки от родителите да осигурява тяхната издръжка.

По първия въпрос е установено от изготвения социален доклад на Д”СП” гр.Разград, че децата посещават редовно училище. Не са включени в извънкласни дейности. Майката е заявила пред социалния работник, че Д. Г. ходи всяко лято на лагер, разходите за което възлизат на около 300лв. Майката е споделила, че през учебната 2016 / 2017г. двете деца ще започнат да посещават Център за извънучилищна подготовка „Резонанс” във връзка с предстоящите ДЗИ на Д. и НВО на Т.. Доказателства в тази насока не са представени пред РС, нито във въззивното производство. Съдът приема този факт за недоказан.

По втория спорен въпрос се установява от данните, предоставени от ТД на НАП, удостоверение от „Балканфарма Разград”АД и изготвения социален докзад, че Г.Г. работи по трудов договор в „Амилум – България” и за последните 12 месеца преди подаване на исковата молба е реализирал средномесецен брутен трудов доход в размер на 3 170лв.

И.Г. работи по трудово правоотношение в „Балканфарма – Разград”АД. В периода от м.септември, 2015г. до м.декември, 2015г. същата е работила в Германия. Липсват данни за доходите й през четирите месеца, поради което съдът приема, че същата е в трудоспособна възраст и доколкото няма данни за намалена работоспособност, би могла да реализира доход в размер на минималната работна заплата, която за Германия е определена на 8,50 евро на час или около 1 400 евро на месец. Така, за последната година преди подаване на исковата молба нейното средномесечно брутно трудово възнаграждение възлиза на около 1 416лв.

По делото има данни за притежавани от двете страни недвижими имоти и леки автомобили, но липсват доказателства същите да реализират доходи от тях, поради което фактът на притежавано право на собственост не влияе върху преценката за общия доход на всяка от страните.

На 14.11.2014г., през време на брака, Г.Г. е сключил договор за банков потребителски кредит в размер 10 000лв., с месечна погасителна вноска 345лв. и краен срок за погасяване 8.07.2017г. Въззиваемият е сключил втори договор за банков кредит за текущи нужди на 20.06.2016г. в размер на 10 000лв., с месечна погасителна вноска 593,27лв. с краен срок на погасяване 28.11.2017г. След настъпването на фактическата раздяла между съпрузите през м.декември, 2015г., на 1.01.2016г. Г.Г. е сключил договор за наем на жилище – апартамент в гр.Разград, ул.”Цар Симеон” № 12, ап.1, с договорен месечен наем в размер 250лв. Съдът счита за неотносим към предмета на спора въпросът дали въззиваемият реално обитава този имот като жилище или живее на друго място – достатъчно е да се посочи, че е налице облигационно отношение, по което същият е поел задължение за плащане.

И.Г. е сключила на 22.04.2016г. договор за банков кредит за текущо потребление в размер на 9 000лв. с месечна погасителна вноска в размер 128,87лв. и краен срок на погасяване 22.04.2024г. На 26.04.2016г. същата е сключила договор за кредит за покупка на стоки на стойност 206,33лв. със срок на погасяване до 20.08.2016г.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна. Решението в обжалваната част не е мотивирано в достатъчна степен, но това обстоятелство не представлява основание за отмяната му, тъй като въззивният съд е инстанция по същество и може да отстрани този недостатък с въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери приложение разпоредбата на чл.142 СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минимална издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на децата от издръжка съдът преценява, вземайки предвид в случая основно тяхната възраст, доколкото по делото не се установяват други факти, релевантни за определяне на техните потребности от издръжка. Посочено бе по-горе в този смисъл, че жалбоподателката не установява разходи, свързани с частни уроци за двете деца. Вземайки предвид възрастта и обстоятелството, че Д. е в последен клас в училище, въззивният съд намира, че за задоволяване на нейните потребности е необходима обща месечна издръжка в размер на 400лв. По отношение на по-малкото дете Т. съдът счита, че общата месечна издръжка е определена правилно от районния съд и не е нужна корекция в размера.

За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители в общо необходимата месечна издръжка на двете деца, следва да се прецени възможността на всеки от тях да заделя средства. Възможността на родителите зависи от размера на получаваните доходи, както и от имущественото им състояние. Въззиваемият реализира средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3 170лв. Жалбоподателката реализира по-нисък доход – около 1 416 лева месечно. Тя ще полага преките и основни грижи за децата. При това положение Г.Г. следва да участва в издръжката на Т. с 200лв. месечно, така, както е разпределил неговата тежест и районният съд. Предвид по-високия общ размер на издръжката от 400лв., която приема въззивния съд за по-голямото дете Д., въззиваемият следва да изплаща 300лв. Останалата разлика в издръжките на двете деца следва да се поеме от майката.

Обстоятелството, че въззиваемият дължи безусловно издръжка на своите деца, води до извода, че ангажираните доказателства от негова страна за налични задължения по наемно и кредитни правоотоношения, по които е страна и поетите по тях парични задължения, са без правно значение в рамките на настоящото производство.

Предвид горното, решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за осъждане на Г.Г. да изплаща на Д. Г. месечна издръжка над размера 220лв. до размера 300лв., като вместо това бъде постановено ново решение, с което същият да бъде осъден да изплаща още 80лв. до размера на месечната издръжка 300лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид горния изход, решението на РС следва да бъде отменено и в частта, с която е определена държавна такса от 604,80лв. върху уважените размери на исковете за издръжка, платима от Г.Г.. Районният съд е формирал този размер, изчислявайки сбора от тригодишните платежи на всяка от двете издръжки, съответно 7200лв. за Т. и 7920лв. за Д.. При преизчисляване на ДТ върху размера на издръжката за Д. следва да се посочи, че същата ще навърши пълнолетие на 30.10.2016г., следователно сборът от периодичните платежи е за определено време, по смисъла на чл.69 ал.1 т.6 ГПК – за пет месеца и 18 дни и е в размер 1 680лв. ДТ върху този размер е 67,20лв., или общият размер за двете деца е 355,20лв., формиран от ДТ в размер на 288лв. за издръжката на Т. Г. и 67,20лв. за издръжката на Д. Г.. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати ДТ в посочения по-горе размер. Таксата за въззивното производство, която следва да внесе, е 33,60лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 269 / 28.07.2016г. по гр.д. № 893 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на И.Г. за осъждане на Г.Г. да изплаща ежемесечна издръжка на детето Д. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка И.Т.Г., над размера 220лв. до размера 300лв., считано от 12.05.2016г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която Г.Г. е осъден да заплати ДТ 604,80лв. върху уважените размери на исковете за издръжка, като вместо това постановява:

Осъжда Г.И.Г. да заплаща на детето Д. Г.Г., действаща лично и със съгласието на своята майка И.Т.Г., месечна издръжка в размер на още 80лв., до размера 300лв., считано от 12.05.2016г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Осъжда Г.И.Г. да заплати държавна такса в размер 355,20лв. върху уважените размери на исковете за издръжка по сметка на РС Разград.

Потвърждава решение № 269 / 28.07.2016г. по гр.д. № 893 / 2016г. по описа на РС Разград, в останалата част, с която е отхвърлен искът на И.Г. за осъждане на Г.Г. да изплаща ежемесечна издръжка на детето Д. Г. над размера 300лв. до претендирания такъв от 400лв. и в частта, с която е отхвърлен искът на И.Г. за осъждане на Г.Г. да изплаща ежемесечна издръжка на детето Т. Г. над размера 200лв. до претендирания такъв от 350лв.

Осъжда Г.И.Г. да заплати държавна такса в размер 33,60лв. върху уважения размер на иска за издръжка на Д. Г.,***.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ