РЕШЕНИЕ
№ 93 / 31.10.2016г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Разград
На трети октомври,
две хиляди и шестнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Н.Р.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д. № 202 по
описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ю.И.А., подадена
чрез пълномощник, против решение № 114 / 22.06.2016г. по гр.д. № 323 / 2015г.
по описа на РС Кубрат, с което са отхвърлени предявените от нея искове за
прогласяване на нищожност по реда на чл.26 ал.2 ЗЗД на два договора за
покупко-продажба, обективирани в НА № 23, т.4, рег. № 03387, дело № 450 /
2012г. и НА № 155, т.8, рег. № 08640, дело № 1161 / 2012г. и два договора за
дарение, обективирани в НА № 166, т.4, рег. № 06713, дело № 859 / 2012г. и НА №
181, т.11, рег. № 11034, дело № 1549 / 2012г., всички на нотариус с район на
действие РС Кубрат, с предмет недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в
землището на с.Беловец. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като уважи
предявените искове. В съдебно заседание заявява, че жалбата е насочена само
против частта от решението, с което са отхвърлени исковете за прогласяване на
нищожност на двата договора за покупко-продажба и не атакува съдебния акт в
останалата му част, с която са отхвърлени исковете за нищожност на договорите
за дарение, но не е направил искане за оттегляне на въззивната жалба в тази
част.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите Р.И.С.
и М.И.С. не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание поддържат
становище чрез своя пълномощник, че въззивната жалба е неоснователна и молят
съда да потвърди решението на РС Кубрат.
Съдът, след проверка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: с
НА за покупко-продажба № 23 / 23.05.2012г., том ІV, рег. № 03387, дело № 450/ 2012 г. по описа на нотариус с район
на действие РС Кубрат, И. И., действащ чрез пълномощник Р.С., продал на Р.С. собствения си недвижим имот – нива
с площ 31,129 дка, находяща се в землището на село Беловец, местността
„Караиваз”, съставляваща имот № 193033 по плана за земеразделяне, за сумата 5 000 лева, платена от
купувача на продавача напълно и в брой. От представената нотариална преписка се
установява, че въззиваемият Р.С. е действал като пълномощник на своя баща и
продавач по сделката И. И., по силата на пълномощно с нотариална заверка на
подписа и съдържанието на 22.05.2012г., в което е отразена волята му неговият
син да прехвърли чрез покупко-продажба на себе си описания по-горе недвижим
имот, на цена и при условия, както уговори, като договаря при условията на
чл.38 ЗЗД; да декларира в нотариалния акт всякакви обстоятелства по продажбата.
Упълномощителят е удостоверил в пълномощното, че техните имуществени отношения
са уредени и той е получил продажбената цена. Нотариусът е вписал забележка в
пълномощното, че същото е съставено извън нотариалната кантора в работно време,
на адрес болницата в гр.Кубрат и че упълномощителят е положил отпечатък от
десен палец поради заболяване.
С НА за покупко-продажба № 155 / 11.10.2012
г., т. VІІІ, рег. № 08640, дело № 1161/ 2012
г. по описа на нотариус с район на действие РС Кубрат, И. И. и съпругата му Ф. И.,
двамата действащи чрез пълномощника си М.С., продали на Р.С. собствения си недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение, представляващ нива с площ от 6,796
дка, находяща се в землището на с.Беловец, местността „Конак гьолджу”,
съставляваща имот № 104006 по плана за земеразделяне, за сумата 1 000
лева, платена от купувача на продавачите напълно и в брой преди подписване на
договора. Установява се от представената нотариална преписка, че въззиваемата М.С.
е действала като пълномощник на И. И. и Ф. И. – продавачи по сделката, по
силата на две пълномощни с нотариална заверка на подписите и съдържанието,
съответно пълномощното от Ф. И. е от дата 5.10.2012г., а пълномощното от И. И.
е от 20.08.2012г. В съдържанието на двете пълномощни по идентичен начин е
отразена волята на двамата собственици, които са възложили на въззиваемата М.С.
да прехвърли чрез продажба от тяхно име и за тяхна сметка описания по-горе имот
на техния син Р.С., на цена и при условия, както уговори. Всеки от упълномощителите
е удостоверил в пълномощното, че техните имуществени отношения са уредени и че
те са получили продажбената цена. Нотариусът е вписал забележка в пълномощното
на Ф. И., че е направил устен превод на текста му от български на турски език,
тъй като упълномощителката не владее
български език и същата е потвърдила, че преведеният текст изразява нейната
воля. Поради неграмотност е положила пръстов отпечатък от десен палец. В
пълномощното на И. И. е вписана забележка, че упълномощителят е положил отпечатък от десен
палец поради заболяване. Пълномощните са съставени извън нотариалната кантора в
работно време.
С НА за дарение № 166 / 28.08.2012г.,
том ІV, рег. № 06713, дело № 859/ 2012
г. по описа на нотариус с район на действие РС Кубрат, И. И., действащ чрез
пълномощника си Р.С., дарил на
Р.С. своята 1/5 ид. част, от следните недвижими имоти, находящи се в землището
на село Беловец: 1/ Полска култура с площ 2,601 дка в местността „Ямача”, съставляваща имот №
002003; 2/ Нива с площ 9,996 дка в местността „Боклуджата”, съставляваща имот №
086072; 3/ Нива с площ 5,407 дка в местността „Караиваз” , съставляваща имот №
193034.
С НА за дарение № 181 / 10.12.2012г., том ХІ, рег. № 11034, дело № 1549/ 2012 г. по описа на нотариус с район
на действие РС Кубрат, И. И.,
действащ чрез пълномощника си Р.С., дарил на
Р.С. своята 1/5 ид. част от следните недвижими имоти, находящи се в землището
на село Беловец: 1/ Полска култура с площ 2,601 дка в местността „Ямача”,
съставляваща имот № 002003; 2/ Нива с площ 9,996 дка в местността „Боклуджата”,
съставляваща имот № 086072; 3/ Нива с площ 5,407 дка в местността „Караиваз” ,
съставляваща имот № 193034.
Няма спор между страните, че въззиваемите осъществяват
владение над процесните имоти.
Видно от удостоверение за наследници № 195 / 2.06.2015 г. на Кметство
с. Беловец, И. И. е починал на 13.06.2014г. и е оставил за свои наследници Ф. И.
– съпруга и две деца: ищцата Ю.А. и ответника Р.С..
С определение № 19 / 20.01.2016г.,
постановено в първоинстанционното производство, районният съд е указал на ищцата
да установи твърдените от нея факти, а именно, че страните не са искали
настъпване на правните последици на
сключените договори. Съдът е указал на ищцата и че не сочи доказателства –
писмени и/или гласни, за установяване на изложените в исковата молба факти и
обстоятелства и за действителната воля на страните по договорите, различна от
обективираната в подписаните нотариални актове.
Определението е връчено надлежно на Ю.А. чрез нейния пълномощник. Въпреки
това, същата не е направила доказателствени искания в тази насока и не е
ангажирала доказателства.
При така установената фактическа страна се налагат следните правни
изводи: въззивната жалба е неоснователна. Правното основание на исковете за
прогласяване на нищожност на договорите за продажба, обективирани в НА № 23 / 23.05.2012г.
и НА № 155 / 11.10.2012 г., двата по описа на нотариус с район на действие РС
Кубрат, е прогласяването им за нищожни поради тяхната привидност. Ищцата е
обосновала привидността след неколкократно давани от районния съд указания, с факта,
че с извършените две продажби се прикриват договори за дарение (молба с вх. №
1713 / 19.08.2015г. на л.18). Като обстотятелства, подкрепящи този факт, ищцата
е посочила, че стойността на продажбените цени е колкото данъчните оценки на
имотите и че не са платени от купувача на продавачите (молба с вх. № 2730 /
30.12.2015г. на л.85). Твърди още, че сделките са извършени от страна на
продавачите чрез пълномощни, даващи право на ответника Р.С. да договаря сам със
себе си, пълномощните са заверявани в дните, предхождащи изповядването на
сделките и вместо подпис е положен пръстов отпечатък. Симулацията представлява
съгласуване на волеизявленията на двете страни по договора, различни от
обективираните в нотариалните актове изявления. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя извода на КРС, че въпреки дадените й указания, ищцата не е
ангажирала доказателства в тази насока и съответно не е провела успешно
доказване на своето твърдение. Оплакването в жалбата е, че районният съд е
достигнал до неправилен извод относно неуспешното доказване на симулация при
сключване на договорите, като не е отчел факта, че ответниците не са доказали
реално плащане. По аргумент от чл.165 ал.2 ГПК, в тежест на страната, която се
домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, е да ангажира
доказателства, което в случая не е сторено. Още повече, от съдържанието на
представените от ищцата нотариални актове се установява, че цената е платена.
Нотариалните актове не са оспорени в производството пред районния съд. В
допълнение, в нотариално заверените пълномощни упълномощителите също са
удостоверили получаването на сумите по договорите. В тази част пълномощните
също не са били оспорени. Що се отнася до твърдението, че договорената цена по
всеки договор е по-ниска от реалната пазарна стойност на имотите, следва да се
отбележи, че липсват доказателства каква е пазарната стойност на имотите, за да
се прецени дали е налице несъответствие, поради което възражението е останало
недоказано.
Твърденията, че при съставяне на
НА № 23 / 23.05.2012г. продавачът е бил представляван по пълномощно от Р.С.,
който е имал правомощие да договаря сам със себе си, че пълномощните са заверявани в дните, предхождащи
изповядването на сделките и вместо подпис е положен пръстов отпечатък, не водят
до извод за уговорка между съконтрахентите, различна от обективираната в
нотариалните актове и оттук – за привидност на сключените договори за продажба.
Другото оплакване, съдържащо се
във въззивната жалба, е относно липсата на съгласие на И. И. и Ф. И. за
извършване на конкретните сделки, защото с пълномощните ответниците са били
овластени да извършат продажбите за цена и условия, каквито договорят, т.е. без
да са очертани конкретните елементи на договорите за продажба. Това твърдение е
направено за първи път от ищцата в хода на съдебните прения пред
първоинстанционния съд и се поддържа във въззивната жалба. С него се въвежда
ново основание за нищожност на процесните договори, различно от поддържаното в
исковата молба. Липсва направено изменение на иска в сроковете и по реда на
чл.214 ал.1 ГПК. Предвид горното, твърдението на ищцата за липса на конкретика
в пълномощните относно елементите на договорите за продажба, не следва да се
разглежда в съдебното производство.
Въззивната жалба не се поддържа
в частта относно отхвърлените от РС искове за прогласяване на нищожност на
двата договора за дарение, но няма изрично изявление за оттеглянето й в тази
част. В случая обаче жалбоподателят не е изложил конкретни оплаквания в тази
част по смисъла на чл.269 изр. второ ГПК, различни от вече обсъдените по-горе.
Решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите претендират
присъждане на направените във въззивното поризводство деловодни разноски.
Същите са заплатили възнаграждение на адвокат в размер на 500лв. Съобразно
изхода от спора и на основание чл.78 ал. 3 ГПК, Ю.А. следва да бъде осъдена да
им заплати търсената сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 114 / 22.06.2016г. по гр.д. № 323 /
2015г. по описа на РС Кубрат.
Осъжда Ю.А. да заплати на Р.И.С. и М.И.С.
сумата 500лв., представляваща направени деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР