Р
Е Ш Е Н И Е № 91
Гр. Разград, 11. 10. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети октомври през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при
секретаря Н. Реджебова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 204 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 132/ 20.
07. 2016 г. по гр. д. № 40/ 16 г. РС Кубрат е осъдил А.И.А. *** да заплати на И.Н.М. *** 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда на 11. 09. 2014 г. , за
което по нохд № 295/ 2014 г. е признат
за виновен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11. 09. 2014 г.
до окончателното изплащане, 950 лв. разноски по делото. А.И.А. е останал недоволен от решението. В жалбата се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията му за това са, че районният съд не е обсъдил и преценил
правилно събраните по делото доказателства, относно претърпените от М. болки и
страдания и не ги е обезщетил по справедливост и моли въззивния съд да отмени решението,
като постанови друго, с което да уважи предявения иск до размера на 7 000 – 8000 лв.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като излага
съображения за нейната неоснователност.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа
страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се
подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства - приложено нохд № 295/ 2014 г. по описа на КРС, че с влязло в
сила Определение от 29. 01. 2015 г. е одобрено споразумение, според което жалбоподателят
А.А. се е признал за виновен за това, че на 11.
09. 2014 г. е причинил на въззиваемия И.Н.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа в лява
теменна област, довело до проникване в черепната кухина на пострадалия –
престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК и е осъден на четири
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК
за изпитателен срок от три години. Според заключението на назначената пред
районния съд по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза М. е получил: счупване на черепа
в лява теменна област, разкъсно - контузно рана в слепоочно-теменна област, разкъсно-контузно
рана по левия кант на езика, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците,
клинични данни за сътресение на мозъка. Претърпяната тежка черепно-мозъчна травма
представлява посттравматична
церебрастения, която по своята медико-биологична характеристика обуславя
постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота, а останалите увреждания са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Срока на оздравителния
процес на заболяването, проявило се след такава черепно-мозъчната травма не
може да се определи категорично. Състоянието може да има продължителност
месеци, години, а в някои случаи цял живот. Към момента са налице късни
последици на преживяната травма, както обективно медицински доказани, така и с
влошаване качеството на живот. Налице са психични смущения /лесна уморяемост,
емоционална лабилност, нарушение в съня, обща отпадналост, намаляване на
психичната продуктивност, намалена работоспособност/, както и неврологична
симптоматика / главоболие, вестибуларни смущения-световъртеж, неувереност,
слабост на вниманието/. По делото са разпитани свидетелите М. – съпруга на
ищеца и М, близък роднина. Същите твърдят, че след нанесения му побой, ищецът се
променил. Станал агресивен, често избухвал, страдал от главоболие, световъртеж.
Преди спортувал, бил боксьор, но се наложило да преустанови спортната си
дейност, имал кафене , но преустановил работа.
Тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин
и от районния съд се споделя от въззивната инстанция, както и изложените правни
изводи. Безспорни са в случая наличието на средна телесна повреда и
отговорността на ответника - въззиваем за обезщетяването на свързаните с нея
вреди, предвид задължителната сила на определението по нохд № 543/ 2014 г. на
РРС, съгл. чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2
от НПК. Спорът е за размера на
овъзмездяването. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания е свързан с
критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че въззиваемият е получил счупване на черепа в лява
теменна област. Наред със средната телесна повреда, са му нанесени и по-леки
наранявания по лицето и тялото, представляващи леки телесни повреди, които са
били съпроводени с болки. Травмата в областта на главата е тежка по естеството
си и с оглед на това, според медицинските критерии е съпроводена с по - интензивни
болки. Следва да се вземе предвид, че и понастоящем въззиваемия изпитва неудобства, тъй като оздравителния процес не е
приключил, здравословното му състояние не е възстановено напълно. Освен продължителността
и интензивността на болките и страданията, които не стихват и към настоящия
момент,
съдът взе предвид и
вида и степента на телесните и психически увреждания, младата възраст на пострадалия - 31 г., в която посттравматичните
симптоми значително влошават качеството на живот. Вследствие на увреждането пострадалият
изцяло е променил начина си на живот – преустановил е заниманията си със спорт,
не може да си върши работата, затворил заведението, в което работел. Въз основа на всички тези обстоятелства, съдът намира, че за да бъдат
поправени претърпените от въззиваемия болки и страдания е необходимо жалбоподателя
да заплати еквивалентно обезщетение в размер на 15 000 лева, така, както
е определил и районния съд.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 132/ 20. 07. 2016
г. по гр. д. № 40/ 16 г. по описа на РС Кубрат.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.