РЕШЕНИЕ

№ .................. / 8.11.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На седемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 210 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е.И.Ж. и С.Х.Х., чрез пълномощник, против решение от 13.05.2016г., постановено по гр.д. № 27 / 2015г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е отхвърлен иск за делба на дворно място с жилищни и стопански сгради по отношение на съделителя С.Х.Х.; в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете за делба на два земеделски имота, в частта, с която е отхвърлено оспорването на истинността на молба за отказ от наследство, касаещо подписа на С.Х.Х., както и в частта, с която са определени дяловете на съделителите по отношение на допуснатия до делба имот. Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно и необосновано и молят въззивния съд да го отмени, като вместо това допусне до делба всички имоти между всички съделители. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите Г.Х.А. и Ф.Б.А. не са депозирали писмен отговор. В съдебно зазседание изразяват становище чрез своите процесуални представители относно неоснователност на въззивната жалба и молят съда да потвърди решението в обжалваните части.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

С НА № 132, том I, дело № 290 / 1974г. на ИРС Х. А. И. /И. И. И./ е признат за собственик по давностно владение на дворно място в чертите на село Йонково, с площ 2 495кв.м., заедно с жилищната и стопански сгради, съставляващо парцел III-570 в квартал 145 по плана на селото. Към момента на съставяне на нотариалния акт Х. И. е бил в брак с Н. Я. А., видно от Акт за женитба № 5 / 5.02.1943г.

Х. И. е починал на 6.06.1989г. и е оставил за наследници съпругата си Н. А. и деца С.Х., Г.Х.А. и Е.И.Ж..*** е постъпила молба от С.Х. и Е. Д. (Е.Ж.), втората действаща чрез пълномощник Г.Х.А., с която заявяват, че се отказват от наследството на своя баща Х. И. (И. И.) и молят отказът да бъде вписан по реда на чл.49 ЗН. Върху молбата е поставена резолюция на св.Н.М. – съдия по това време в ИРС, отказът да бъде вписан и да се издаде удостоверение. Такова е издадено с изх. № 34 / 27.07.1992г. В него е удостоверено, че с писмена молба С.Х. и Е.Ж. чрез пълномощник се отказват от наследството на техния баща и че на осн. чл.49 ЗН отказът е вписан в регистъра за вписванията на отказите под № 34 / 27.07.1992г. От изготвените заключения – основно и допълнително, на назначената пред районния съд графическа експертиза се установява, че първият подпис в молбата за отказ от наследство вероятно е положен от С.Х., а вторият подпис е положен от Г.А.. По отношение на подписа на С.Х., в основното и допълнителното заключение е направен различен извод. Районният съд е приел второто заключение, мотивирайки се с обстоятелството, че сравнителния материал от изследвания подпис е от период, в максимална степен близък до момента на подаване на молбата за отказ от наследство, докато сравнителният материал, използван при изготвяне на първото заключение, е от значително по-късен период. Анализът на районния съд по отношение на това доказателствено средство е правилен, а оплакването във въззивната жалба в тази насока – неоснователно. В частта, с която е прието за недоказано оспорването на истинността на удостоверение № 34 / 27.07.1992г. досежно удостоверяването на подаването на молба от С.Х., решението е правилно и следва да бъде потвърдено. За правното значение на този факт изводи ще бъдат изложени по-долу.

С НА № 188 / 3.08.1992г., том I, дело № 285 от 1992г. на ИРС Н. Я. А. прехвърлила на ответника Г.А. срещу издръжка и гледане 3/4 ид.ч. от имота, находящ се в чертите на село Йонково, с площ 1520кв.м, по кадастрална основа 1510кв.м., с неуредени регулационни отношения, съставляващ парцел III-842, в квартал 77 по плана населото, заедно с построените в същото дворно место масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда и стопански постройки. Видно от удостоверение изх.№ УИТ – 95/1/13.02.2015г. на Община Исперих, УПИ III-842 и УПИ II-845 в кв.77 по сега действащия ПУП на с.Малко Йонково, одобрен със заповед №62/07.04.1987г., представляват части от имота, описан в НА № 132, том I, дело №290 / 1974г. на ИРС. Към момента на извършване на прехвърлителната сделка Г.Х. е бил в брак с Ф.Х., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Двамата ответници са в брак и към настоящия момент.

С решение № 01 ЛУД / 7.08.1998г. на Поземлена комисия Исперих е възстановено правото на собственост на Н. Я. А. на недвижим имот, находящ се в землището на с.Лудогорци, представляващ нива с площ от 17дка, находящ се в землището на с.Лудогорци, в местността „Кърши Орман”, съставляващ имот № 028064.

С решение № 01 ЙВО / 30.10.1997г. на Поземлена комисия Исперих е възстановено правото на собственост на наследниците на Я. И. Х. на два недвижими имота, находящи се в землището на с.Йонково: нива с площ 21дка, в местността „Ашламалък”, съставляваща имот № 005023 и нива с площ 22.001дка в местността „Мантарлък”, съставляваща имот № 013035. С договор за доброволна делба на наследствените имоти на Я. Х. № 219, вписан на 2.07.1998г, том II, стр.260 в Служба по вписванията при ИРС, Н. Я. А. е получила в дял като негова наследница нивата с площ 22.001дка, находяща се в землището на с.Йонково в местността „Мантарлък”, съставляваща имот № 013035 (парцел № 23 от масив № 5).

С НА № 47 / 16.07.1998г., том I, дело № 1108 от 1998г. на нотариус при ИРС и с НА № 169 / 22.12.1998г., том I, рег.№668, дело №149 от 1998г. на Нотариус с район на действие ИРС, Н. Я. А. дарила на ответника Г.А. двата описани по-горе земеделски имота.

Н. Я. А. е починала на 15.01.2008г. и нейни наследници са децата й С.Х.Х., Е.И.Ж. и Г.Х.А..

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна.

Недвижимият имот, който се намира в чертите на с.Йонково е бил съпружеска имуществена общност между наследодателите Х. И. и Н. А. при равни права. Имотът е придобит по силата на давностно владение, видно от НА № 132 / 13.06.1974г. Независимо, че като собственик в акта е вписан само Х. И., владението е осъществено през време на брака му с Н. А.. В този случай съдебната практика е непротиворечива, че при осъществено давностно владение през време на брак, имотът придобива статут на СИО, независимо, че в констативния нотариален акт е вписано името само на единия съпруг. Възражението във въззивната жалба в обратния смисъл е неоснователно.

С НА № 188 / 3.08.1992г., том I, дело № 285 от 1992г. на ИРС, Н. А. е прехвърлила само част от наследствения имот, съставляващ по стария план парцел III-570 в квартал 145 по плана на селото, целият с площ 2 495кв.м. Видно от удостоверение изх.№ УИТ – 95/1/13.02.2015г. на Община Исперих, от имота, описан в НА № 132, том I, дело №290 / 1974г. на ИРС, по сега действащия ПУП на с.Малко Йонково, одобрен със заповед №62/07.04.1987г., са обособени два имота с нова индивидуализация: УПИ III-842 и УПИ II-845 в кв.77. Предмет на прехвърлителната сделка от 1992г. е само УПИ III-842, само за този имот е поискана и делба, видно от уточняващата искова молба. Въпреки това, районният съд с решението е допуснал до делба недвижимия имот като УПИ III-570 в квартал 145, описан по стария план на селото. Решението в тази част следва да бъде отменено, като до делба бъде допуснат само УПИ III-842 в кв.77, с площ 1,417дка, заедно с построените в дворното място жилищни и стопански сгради. С уточняващата искова молба е поискана делба и на намиращ се в имота гараж, по който няма произнасяне в съдебното решение. Ищците не са искали допълването му в срока по чл.250 ГПК, поради което не може да бъде предмет на въззивна проверка.

По отношение на квотите на всеки от съделителите, съдът намира следното: след смъртта на Х. И. през 1989г., при действие на СК от 1985г. (отм.) неговата ½ ид.ч. от имота се наследява поравно между наследниците му – преживялата съпруга Н. А. и трите му деца С.Х., Е.Ж. и Г.А.. Н. А. е притежавала 5/8 ид.ч., а всяко от децата – по 1/8 ид.ч.

Молбата на Е.Ж. и С.Х. за отказ от наследството на Х. И. е направена преди Н. А. да прехвърли ¾ ид.ч. от имота на Г.А. срещу задължението за издръжка и гледане. Отказът на двете ищци е вписан в специалната книга на съда, съществува и към настоящия момент. Докато действителността му не бъде оборена по съответния ред, същият има своето действие и предприетото от ищците оспорване на подписите под молбата, съответно на съдържанието на издаденото удостоверение № 34 / 27.07.1992г. в частта, че молбата за отказ от наследството на Х. И. произхожда от тях, е без правно значение за спора. Очевидно е, че молбата, подадена от тяхно име, не отговаря на изискванията на чл.100 ал.1 ЗС – подписите не са нотариално заверени. Ищците обаче не са атакували по исков ред действителността на вписания отказ, а съдът не може служебно да се сезира с произнасяне по този въпрос, без предприета инициатива от страните. По отношение на С.Х. съществува вписан отказ от наследството на нейния баща, видно от неатакуваната част на удостоверение № 34 / 27.07.1992г., поради което същата не е придобила по наследство правото на собственост върху имота. Решението на РС, с което нейният иск е отхвърлен, е законосъобразно, макар и по други съображения, и следва да бъде потвърдено. Предвид изложените по-горе изводи, включването от районния съд на Е.Ж. като съделител е неправилно – отказът от нейно име продължава да съществува в книгата на съда, независимо, че удостоверението в частта, отнасяща се до нейния подпис върху молбата за отказ, е признато за неистинско. Поради липса на жалба от ответниците срещу тази част на решението обаче, въззивният съд не може да внесе промяна в страните, които участват в делбата на имота.

Съгласно чл.53 ЗН, притежаваната от С.Х. 1/8 идеална част, след нейния отказ е уголемила дяловете на останалите наследници – Н. Я. е прибавила към своите 5/8 ид.ч. още 1/24 ид.ч. и нейният дял се е увеличил на 16/24 ид.ч. Частите на Г.А. и Е.Ж. от по 1/8 са се увеличили на 4/24 за всеки.

Впоследствие Н. А. е прехвърлила на Г.А. и Ф.А. ¾ ид.ч. или 18/24 ид.ч., при притежавани от нея 16/24 ид.ч. Съдът приема, че договорът е породил вещноправен ефект в полза на двамата ответници само за 16/24 ид.ч. Същите са придобити в режим на СИО и поради това са неделими. Районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е присъдил на всеки от съпрузите по 8/24ид.ч. и е прибавил към частта на Г.А. притежаваните от него по силата на наследственото правоприемство 4/24 ид.ч. Решението в частта, с която имотът е допуснат до делба при квоти 12/24ид.ч. за Г.А. и 8/24ид.ч. за Ф.А. следва да бъде отменено, като вместо него имотът бъде допуснат до делба при права 4/24ид.ч. за Г.А. и 16/24ид.ч. за Г.А. и Ф.А. в режим на СИО.

Ищците са направили възражение по реда на чл.30 ал.1 ЗН, като са поискали да бъдат намалени до размера на тяхната запазена част даренията на двата земеделски имота, направени приживе от Н. А.. Ответникът Г.А., в полза на когото са направени те, изрично е направил възражение за изтекла погасителна давност на направеното искане. По аргумент от т.3 г) на ППВС № 7 / 1973г., искът за намаляване на дарение се погасява с петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като началният момент е откриването на наследството. Употребеният в постановлението термин иск следва да се отнесе към материалното вземане, независимо дали то ще бъде процесуално упражнено чрез иск или възражение. Н. А. е починала на 15.01.2008г. От тази дата започва да тече петгодишният давностен срок, който е изтекъл на 15.01.2013г. При изрично направено възражение от ответника за изтекла погасителна давност, материалното право на ищците за намаляване на дарствените разпореждания до размера на запазените части на С.Х. и Е.Ж. е погасено по давност. Двата земеделски имота са собственост единствено на ответника Г.А.. Решението в частта, с която искът за тяхната делба е отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя решение от 13.05.2016г., постановено по гр.д. № 27 / 2015г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е допуснат до делба поземлен имот – дворно място с площ 1 417кв.м., находящ се в с.Малко Йонково, ул.”Ивайло” № 1, за което е отреден УПИ № ІІІ-570 в кв.145 по плана на селото, заедно с построените в него жилищни и стопански сгради, при права: 4/24ид.ч. за Е.И.Ж., 12/24ид.ч. за Г.Х.А. и 8/24 ид.ч. за Ф.Б.А., като вместо това постановява:

Допуска до делба недвижим имот – дворно място с площ 1 417кв.м., съставляващ УПИ ІІІ-842 в кв.77 по действащия ПУП на с.Малко Йонково, одобрен със заповед № 62 / 7.04.1987г., заедно с построените в същото дворно място жилищни и стопански сгради, при права: 4/24ид.ч. за Е.И.Ж., 4/24ид.ч. за Г.Х.А. и 16/24 ид.ч. за Г.Х.А. и Ф.Б.А. в режим на СИО.

Потвърждава решение от 13.05.2016г., постановено по гр.д. № 27 / 2015г. по описа на РС Исперих в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH