РЕШЕНИЕ

№ 850 / 16.09.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети септември, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 211 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на „Агромаксинвест”ЕООД гр.Разград против действията на ЧСИ с рег. № 762 с район на действие ОС Разград, обективирани в постановление от 25.07.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20137620400711, на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Жалбоподателят излага твърдение, че постановлението е незаконосъобразно прекратено, поради липса на предпоставките на цитираната разпоредба.

Въззиваемият С.Р.С. – собственик на длъжника в изпълнителното производство ЕТ”Батемберг – Стефан Радоев”, заличен към настоящия момент, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че след като едноличният търговец е заличен, не съществува субект, към който да бъде насочено изпълнението, както и че преркратяването е настъпило по силата на закона, а не по силата на издаденото постановление за прекратяване.

В писмени мотиви, дадени по реда на чл.436 ал.3 ГПК, частният съдебен изпълнител излага становище за наличието на предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 ГПК и за погасяване на материалното право на взискателя, по аргумент от чл.739 ТЗ.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следното: Съгласно чл.435 ал.1 ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Предвид цитираната разпоредба, въззивната жалба е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20137620400711 по описа на ЧСИ с рег. № 762 с район на действие ОС Разград е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.06.2013г. от СГС по т.д. № 354 / 2010г. с взискател „Агромаксинвест”ЕАД /понастоящем „Агромаксинвест”ЕООД/ и длъжник ЕТ”Батемберг – Стефан Радоев”, за парично задължение в размер 2 783,52лв. В хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия.

С решение № 165 / 16.06.2014г. на АС Варна по в.т.д. № 71 / 2014г. е обявена неплатежоспособността на длъжника ЕТ”Батемберг – Стефан Радоев”, открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на търговеца, обявена е неговата несъстоятелност и производството е спряно на основание чл.632 ал.1 ТЗ поради недостатъчност на имуществото за покриване на началните разноски по несъстоятелността. Предвид горните обстоятелства, ЧСИ е спрял изпълнителното производство на основание чл.638 ал.1 ТЗ с постановление от 22.07.2014г.

Съдът установи след проверка на материалите по несъстоятелността, че с решение от 24.07.2015г. на ОС Разград, съдът по несъстоятелността е прекратил производството в условията на чл.632 ал.4 ТЗ – поради невъзобновяване на делото в едногодишен срок от вписване на решението за спиране и е постановил заличаване от търговския регистър на ЕТ”Батемберг – Стефан Радоев”.

С обжалваното постановление от 25.07.2016г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

При горната фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство е неправилно и следва да се отмени. Изпълнителното производство е спряно при наличието на специалната разпоредба на чл.638 ал.1 ТЗ, поради което която общата разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК не намира приложение и в този смисъл цитираната в допълнителното становище на длъжника съдебна практика относно моментът на прекратяване на изп.производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е неотносима. Съгласно разпоредбата на чл.638 ал.4 от с.з. спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693 ТЗ, според който за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания. Производството по несъстоятелност е било спряно след обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а впоследствие прекратено със заличаване на търговеца. Не е налице прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ, следователно не са налице предпоставките по чл.638 ал.4 ТЗ за прекратяване на изпълнителното производство.

В зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, за изхода от изпълнителното производство съществуват два варианта: прекратяване в условията на чл.638 ал.4 ТЗ, ако вземането бъде включено в одобрения списък на приетите вземания, или възобновяване, ако това не се случи. Възражението в мотивите на съдебния изпълнител, че съгласно чл.739 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, са неотносими към конкретния спор. От една страна, в изпълнителното производство не може да се преценява съществуването на материално право – за това има предвиден специален ред в ГПК. От друга страна, изпълнителното производство е прекратено на конкретно процесуално основание и съдът дължи преценка за законосъобразност единствено на извършените процесуални действия на ЧСИ, а не на материалните права и задължения на страните.

Възражението в писмения отговор на въззиваемия, че след заличаване на едноличния търговец в изпълнителното производство липсва субект, който да има качеството на длъжник, не може да се сподели от настоящия съдебен състав. След заличаването на ЕТ, легитимиран да приеме правата и задълженията му е неговия правоприемник в лицето на регистриралото го физическо лице. В това му качество Стефан Радоев е допуснат и в настоящото въззивното поризводство като съществуващ към момента правосубектен длъжник. В качеството си на физическо лице, собственикът на ЕТ /вече заличен/ отговаря неограничено със своето имущество както по задълженията, придобити като физическо лице, така и по възникналите в резултат на търговската му дейност задължения.

Предвид изложеното, обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство следва да се отмени. Последиците, отразени в него – вдигане на наложените запори и възбрани и констатацията за възстановяване на събрани суми в полза на физическото лице, не са предмет на разглеждане по чл.435 ГПК, но липсата на предпоставките за тяхното настъпване към настоящия момент следва да бъде съобразено от ЧСИ, предвид отмяната на постановлението за прекратяване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя постановление от 25.07.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20137620400711

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ЛС/ГО