Р Е Ш Е Н И Е № 97
Гр. Разград, 08. 11. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на десети октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова
Ирина Ганева
при секретаря С. Л. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 214 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Милениум 86” ЕООД гр. Кубрат чрез пълномощник против
Решение № 99/ 03. 06. 2016 г. по гр. д. № 33/ 16 г. по описа на Районен съд
Кубрат, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на Я.П.А. сумата 3 911, 40 лв. , представляваща дължима
неустойка по раздел VІІ, чл. 1, б. „А” и
„Б” от Договор от 01. 07. 2015 г., ведно със законната лихва считано от 29. 10.
15 г. и сумата 1149, , 74 лв. разноски
по делото. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и на материалния
закон. Решението е постановено
при непълнота на събрания по делото доказателствен материал, която се дължи на
допуснати от първоинстанционния съд нарушения. Пълномощникът на жалбоподателя
не бил уведомен от деловодството на КРС за датата на съдебното заседание,
проведено на 04. 05. 16 г. , същото се е провело в негово отсъствие и това го е възпрепятствало да
осигури разпита на допуснатите свидетели. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения срещу него иск.
Въззиваемата
страна не е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание се явява пълномощникът й, като излага съображения за неоснователност на въззивната жалба.
При извършената проверка, съгл. чл.
267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция прие, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от надлежна страна в процеса, против акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на въззивната проверка. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Страните по делото не споря, относно сключения между тях
договор от 01. 07. 2015 г. за СМР
„Ремонт на къща” в гр. Разград и относно плащането на сумата 7 000
лв. от ищеца възложител на ответника изпълнител по договора. Спорът е относно
качественото и срочно изпълнение на задълженията на изпълнителя. Според т. ІІ,
1, срокът за изпълнение на СМР е 30 календарни дни от подписването на договора,
което се установява с подписването от страните на строително-приемателни
протоколи, съгл. т. ІІІ. По делото не са представени такива протоколи за
изпълнени СМР в договорения срок. Ищецът
твърди, освен, че ответникът не е изпълнил възложената му работа в срок, че
изпълнените СМР са с недостатъци. Съгл. доказателствената тежест, която носи в
процеса според чл. 154 от ГПК, е поискал назначаване на СТЕ в производство по
чл. 207 от ГПК по обезпечение на доказателства. Заключението на експертизата е,
че СМР не са изпълнени изцяло. Част от възложената на ответника работа изобщо
не е изпълнена, а друга част е изпълнена некачествено. Част от извършените
некачествено СМР следва да се извършат отново. Видовете работи, които е
следвало да се извършат, са остойностени въз основа на ценовата оферта и
ценовата листа, с която са се съгласили страните по договора. Установеното от
заключението на експертизата кореспондира и със събраните гласни доказателства
– показанията на св. Петков, поради което следва да се приеме като
доказателство по делото.
Твърденията на ответника, изложени в писмения отговор на исковата молба, че
ищецът със своите действия и бездействия е възпрепятствал своевременното и
точно изпълнение на СМР, предмет на договора са недоказани. Не е налице
сочената от жалбоподателя непълнота на доказателствата по вина на съда, довела
до порок на обжалваното решение. Както
съдът в настоящия състав е изложил в Определение № 865/ 20. 09. 2016 г. ,
постановено в производството по чл. 267 ГПК, неучастието на
жалбоподателя в съдебното заседание, проведено на 04. 05. 16 г. , в което е
имал възможност да доведе допуснатите до разпит свидетели, не се дължи на
допуснато от решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на
страните в производството, а на пропуск на самата страна, която не е предприела
процесуална активност. В този смисъл са без значение причините, изложени във
въззивната жалба за незнанието на
страната за датата на следващото заседание. Следва да се вземе
предвид, че ответникът е следвало да осигури сочените от него гласни
доказателства още в първото по делото съдебно заседание, проведено на 02. 03.
2016 г. , но видно от протокола, той не е сторил това и съдът необосновано е
отложил делото за друга дата, давайки му възможност да сочи доказателства.
Въпреки дадената му възможност, е бездействал.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ № 99/ 03. 06. 2016 г. по гр. д. № 33/ 16 г. по
описа на РС Кубрат.
Решението е окончателно и
не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.