Р Е Ш Е Н И Е № 121
Гр. Разград, 08. 12. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2.
Ирина Ганева
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 227 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от С.Г.С. чрез повереник против Решение № 240/ 28. 07. 2016 г. по
гр. д. № 752/ 16 г. по описа на РС Разград,
с което упражняването на родителските права по отношение
на детето Г.С. Г. е предоставено на майката Ц.В.Ч., а на бащата е определен режим на лични
отношения с детето, като е осъден да
заплаща издръжка в размер на 160 лв.
за детето.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения,
че не са
обсъдени фактите по делото и че
липсват мотиви на обжалваното решение, а доколкото такива са изложени,
правните изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на закона.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор, като оспорва жалбата,
като неоснователна.
В съдебно заседание
страните поддържат изложените от тях доводи.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн.
чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че страните по делото са живели на
фактически съпружески начала в жилището на жалбоподателя от 2011 г. до началото
на м. април 2016 г., когато окончателно се разделили. По време на съжителството
им, на 20. 03. 2013 г. се родило
детето им Г.. Въззиваемата има и друго дете - Нелина, за което полага грижи. Нелина е на 17-годишна
възраст. Според изготвения социален доклад от Д „Социално подпомагане” Разград,
представен пред районния съд, за детето Г. след раздялата на двамата родители,
полага грижи въззиваемата Ч., подпомагана от майка си
и дъщеря си Нелина. Осигурили са на детето спокойна семейна атмосфера, полагат
необходимите грижи за отглеждането му, разполагат с добри битови условия. Бащата
притежава отлични битови условия за отглеждане на детето. Разчита и на помощта
на родителите си.
Пред настоящата инстанция е назначена и изслушана
психологическа експертиза, която е изготвила психологически портрет на давамата
родители и на детето, на личните отношения между тях. Според резултатите от
изследването и двамата родители отчитат развитие на психичните сфери в норма.
По отношение на детето Г. не са налице
емоционални дефицити, вследствие на травматични преживявания, породени
от неблагоприятен семеен психоклимат. Отчитайки семейната ситуация, раздялата
на родителите води до промяна и объркване в психо-емоционалния свят на детето. На този етап от детското
развитие е налице ниска критичност и липса на ресурс за осъзнаване на семейните
взаимоотношения. За формиране на увереност и стабилност на чувствата децата се
нуждаят приоритетно от майчина любов и ласка. Според вещото лице, детето
получава нужните грижи, ласки и внимание от майката, същевременно поддържа и
топла и емоционална връзка и с баща си,
за когото разказва с нужната любов и близост. Според вещото лице, на
този етап на развитието на детето не са от значение битовите условия,
материалната среда в която живее, а преживяванията с хората, с които живее и
контактите с тях, да се чувства сигурно и уверено, че го обичат и полагат грижи
за него. От психологическото изследване се
установява, че към момента не са налице белези на т. нар. Синдром на родителско
отчуждаване, не е налице оказвано въздействие върху детето от майката за
формиране на негативмно отношение към бащата. Не е установено и че има нагласи
майката да възпрепятства контактите между детето и бащата, а по скоро се касае
за нарушени взаимоотношения между родителите и ако същите бъдат урегулирани - детето
да има постоянство в контактите с баща си, не би следвало раздялата да се
отрази негативно върху развитието му.
В чл. 59, ал. 4 СК, към
която норма препраща чл. 127, ал. 2 СК, са
изброени критериите, спрямо които съдът
преценява на кого да възложи
упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение на родителите към
децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите,
полът и възрастта на децата, възможност
за помощ от трети лица,
социално обкръжение и материалните възможности, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/ 1974 г., тъй
като съдът може да вземе
предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението
им по отношение
на спора при кого да
живее детето и кой да упражнява
родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства
са минимумът, който трябва да
бъде взет предвид при изследване
на най-добрия интерес на детето
(по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето)
и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви
по кои от
тях дава предпочитание на някой от родителите.
Т.е. съдът следва да
следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл
да преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права. Изложеното е съобразено от районния съд и в този смисъл, доводът
изложен във възивната жалба е неоснователен.
От събраните по делото гласни доказателства, от социалният доклад, представен пред
районния съд и заключението на съдебно-психологическата експертиза, изслушано
пред въззивната инстанция се установява, че двамата родители имат нужните
родителски и възпитателски качества, както и желание да упражняват родителските
права по отношение на детето, имат нужния капацитет и подкрепа от страна на
близки и роднини. От събраните
доказателства е видно, че
майката притежава добри социални и битови условия за отглеждане на
детето, притежава
и необходимите родителски и
възпитателски качества. Предвид ниската възраст на детето,
изхождайки най - вече от неговия
интерес, съдът намира, че полагането
на грижи от майката в обкръжението
на неговата сестра, би се
отразило по-добре върху правилното формиране на личността
му. В настоящия казус е безспорно, че бащата притежава
всички необходими качества и битови условия, но
с оглед ниската възраст
на детето, в негов интерес е то да живее
при майка си. За да
се произнесе в този смисъл, съдът
съобрази още, че на тази
възраст детето се нужда от
ежедневните грижи на майката, която
при равни други условия, е родителят, който обгрижва детето в неговото ежедневие и е с вроден природен инстинкт да откликва
на нуждите и желанията на детето.
В този смисъл е и заключението на съдебно-психологическата експертиза, а
именно, че на този етап от развитието на детето, не са от значение
битовите условия, материалната среда в която живее, а преживяванията с хората и
контактите с тях, да се чувства сигурно и уверено, че го обичат и полагат грижи
за него, което в най- голяма степен понастоящем може да бъде осигурено от
майката. На този етап от
развитието си, нуждата от майчината
грижа е по-голяма. На бащата
следва да бъде определен по-разширен режим на лични отношения
с детето, което да съответства на неговото желание
и необходимост да прекарва повече време с него. Определянето на разширен режим
ще способства както за израждането
на стабилна емоционална връзка помежду им, така
и за изграждането на типичната полова
идентичност у детето.
С оглед на
това, въззивната
инстанция приема, че подходящ режим на лични
отношения между бащата и детето е всяка първа и трета седмица
от месеца от 18. 00 ч. в петък
с преспиване до 16. 00 ч. в
неделя и в
този смисъл определения режим от районния съд следва да бъде разширен. В
останалата част определения от районния съд режим на лични контакти между
бащата и детето следва да бъде запазен, тъй като е съобразен с възрастта на
детето и нуждата му от контакти с двамата родители.
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че поддържана интимна връзка от
въззиваемата с друг мъж - П., налага да му бъде
предоставено упражняването на родителските права върху детето. Обстоятелството, че след раздялата въззиваемата е създала и поддържа връзка с друг партньор не
я прави негоден родител, не се отразява на родителските и възпитателските й
качества. Негативно отношение и
поведение на П. към детето, за наличието на което
твърди жалбоподателят, според вещото лице би формирало същото отношение и на
детето към П., но от психологическото изследване на
детето е установено, че то има позитивно отношение към приятеля на майка си П.
и няма данни, че то се чувства застрашено от него.
Въпреки, че жалбоподателят изцяло е обжалвал решението на районния съд, в
частта, досежно присъдената издръжка не е изложил конкретни доводи и
оплаквания. Размерът на издръжката, която следва да заплаща на детето е
съобразен с нуждите на същото и възможностите на двамата родители да я заплащат
и в това отношение решението е обосновано и законосъобразно.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 240/ 28. 07.
2016 г. по гр. д. № 752/ 16
г. по описа на
Разградският районен съд само в ЧАСТТА, в която е определен режим на
лични отношения на С.Г.С. с детето Г. всяка първа
и трета седмица от месеца в събота от 10. 00 ч. до 18. 00 ч. в неделя,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Г.С. Г. и бащата
С.Г.С. всяка първа и трета седмица от месеца - от 18. 00 ч. в петък до 16.
00 часа в неделя.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение № 240/ 28. 07. 2016 г. по гр. д. № 752/ 16 г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ