Р    Е    Ш  Е  Н  И  Е

 

№105
 

Разград
 
 


7.ХІ.2016
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                  

31. Х.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

   ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар:Д.Г.                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА
 
                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2016
 

    №231
 

              в. гр.  
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 58 и сл.ГПК.

                         С Решение № 236/18.VІІ.2016г. по гр.д.№775 по описа му за 2016г. ,състав на  РРС  е отхвърлил като неоснователен иска на Р.А.Х., предявен на осн.чл.19 ЗГР чрез процесуалният му представител по пълномощие –адв.Н.Митева против Община Разград  за промяна на имената  му –от Р.А.Х. на Р. М..

  Недоволен от така постановеното решение,   ищецът   обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно, и необосновано.  

             В с.з., чрез процесуално представляващата го по пълномощие -  адв. Н. Митева, ищецът заявява, че поддържа  жалбата. На релевираните основания моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да уважи иска му като основателен и доказан.    

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната   по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност .    При редовност  в призоваването, не се явява и  не изпраща представител за насроченото по същество на жалбата  с.з.

  В заключение, представителят на ОП-Разград, прокурор Тодоров завява, че жалбата е неоснователна.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването срана, жалбата е допустима.

               Разгледана по същество, на посочените в нея съображения, е неоснователна.

             Въз основа на  всестранно изяснената по делото фактическа обстановка, съответно  на закона и на установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд  е приел, че по отношение на молителя не   са налице визираните в разпоредбата на чл.19 и сл.ЗГР предпоставки, позволяващи и предполагащи необходимостта от промяна на имената с отпадане на бащиното такова , съответно от   Р.А.Х. на Р. М.

          Интересът си от исканата промяна в имената,    ищецът   мотивира с обстоятелството, че при установеното си местоживеене в Турция  е приел    и  добил известност  в обществото с името  Р. М..   Същият е лице с двойно гражданство, записано в регистрите на държавата му по произход с имената Р.А.Х.. Понастоящем ищецът твърди, че е установил местоживеене и работа в САЩ. В основание за исканата промяна  на имената  е посочил неудобството, което му създава легитимацията с издадените му от турските  власти документи, в които фигурира с две имане и издадените от българските власти документи за самоличност, в които, въз основа на записа в актова книга за раждането му, фигурира с три имена.

            По см. на  чл. 9, ал. 1 ЗГР "Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане". А, съгласно разпоредбата на чл. 13 ЗГР "Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка - ов или - ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите".

             По императив на  горепосочените правни норми, бащиното име е структурирано като задължителен елемент от имената  на всяко лице .

              Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства и по начин, съобразен с императивните норми на ЗГР.  Всички предпоставки, които законодателят е предвидил като основание за промяна на имената на едно лице, са от обективен характер и не се обуславят единствено и само от субективната преценка на титуляра им.

              В контекста на доказателствата и приложимия материален закон, искането за отпадане на бащиното име на молителя не представлява искане за промяна на името по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, респ. не представлява "важно обстоятелство" по смисъла на визираната разпоредба. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от същия закон. В този смисъл се следва съобразяване на задължителната и последователно повеждана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС.

                Тъй като в процесния случай исканата от жалбоподателя „промяна” не съответства на императива на тази разпоредба, то правилно първоинстанционният съд   не го е уважил. Поради което, в  този си състав съдът приема, че  наведените във въззивната  жалба оплаквания са изцяло неоснователни Обстоятелството, че лицето е с двойно гражданство е   без значение, тъй като българският закон не предвижда специална процедура относно именуването на такива лица.   Република България е   правова държава. Тя се управлява според Конституцията  на страната, прокламираща в основен принцип  равенството на всички граждани пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Поради  съвпадение на крайните изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалвания съдебен акт следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

 

 

 

 

Съдът не е сезиран с претенция за разноски, поради което и не дължи произнасяне по този въпрос.

 

 

 

 

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1, предложение І от ГПК, Разградски окръжен съд,  

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

                    

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 236/18.VІІ.2016г. по гр.д.№775/2016 по описа   на  РРС   

 РЕШЕНИЕТО на РОС е окончателно и по см. на чл.280, ал.2, т.2ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.

 

 

 

ДГ