РЕШЕНИЕ
№117
гр.Разград, 13.12.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в откритото заседание на двадесет и първи ноември, две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При
секретаря Н.Р. , като разгледа
докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №233 по описа за 2016 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
В.гр.дело №233/2016 год. по описа на РОС е
образувано по въззивната жалба на М.И.М. *** ,
подадена чрез адв.Жоро Чобанов от АК-Разград против
Решение № 220 / 13.07.2016 год., постановено по гр.дело №650/2016 год. по описа
на Разградски РС ,с което съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателката,че ищците Ю.А.М. и Х.А.Х.,*** са собственици при равни
права на 50/72 идеални части от недвижим
имот, находящ се в гр.Разград, подробно описан, ведно с построените в него
еднофамилна жилищна сграда ,селскостопанска сграда и лятна кухня.Отменил е на осн.чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт №38 т.6 рег.№9321
дело №927/2010г. на нотариус Р. И.,издаден в полза на М. над размера на 7/72
идеални части, като отхвърлил искането за отмяна на същият над размера на 14/72
идеални части.Присъдил е в полза на ищците разноски.
Релевират се доводи за неправилност
незаконосъобразност и необоснованост на
решението,както и за постановяването му при допуснати съществени процесуални
нарушения.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по
същество на спора ,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Жалбата е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана
страна в процеса –ответник в първоинстанционното
производство.
Отговор на същата в законоустановения срок са подали въззивниците
Ю.А.М. и Х.А.Х.,чрез пълномощника си,като я считат за неоснователна.
В съдебно заседание всяка от страните, лично и чрез пълномощника си
поддържа въззивната жалба,съответно отговора на
същата.
За да се произнесе, Разградският
окръжен съд, съобрази следното :
Постановеното от РС Разград решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на 50/72 идеални части от
спорния имот,ответницата не е придобила правото на
собственост върху 1/2 идеална част от
същия, а притежава само 7/72 идеални части, поради което е уважил предявения установителен иск и е отменил издадения в полза на
ответницата нот.акт за собственост по обстоятелствена
проверка над размера на 7/72 идеални части.
Настоящата инстанция
възприема правните доводи на първоинстанционния съд по следните съображения:Ищците са предявили срещу ответницата положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК,претендирайки да са съсобственици при равни права общо на 50/72 ид.ч. от недвижим имот,находящ се в гр.Разград,подробно
описан в молбата,като сочат, че правото им на собственост произтича от
наследяване и дарение.Твърдят,че ответницата е собственик на 14/72 идеални
части от имота, с искане съдът да признае за установено по отношение на същата,
че те са съсобственици при равни права на общо 50/72 ид.части
от подробно описания в исковата молба недвижим имот, намиращ се в гр.Разград,
на основание дарение и наследство и че тя-ответницата е собственик само на
14/72 ид.части от имота, а не на признатата й с НА за
собственост №38 т.6 рег.№9321 дело 927/2010г.на нотариус Р.Кирилова 1/2 ид.част от същия.Отправят искане и за отмяна на нотариалния
акт,издаден в полза на ответницата над размера на 14/72 идеални части.
Претендират и разноски по делото.
Ответницата е депозирала писмен отговор,
с който застъпва становище за недопустимост на иска.По отношение неговата
основателност заявява, че процесния имот е разделен
на две части от плътен зид, като в южната му част живеят ищците, а тя със
семейството си живее в северната част повече от 40 години и никой не влиза в
частта на другия.Твърди, че жилищната сграда под №1 е построена от нея и
съпруга й и половината от дворното място тя е придобила по давност.Настоява за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски по делото.
При анализ на доказателствата
по делото,съдът намери за установено
следното:
Общата наследодателка
на страните А./А., А./И. Д., б.ж. на гр.Разград, починала на 27.03.1967г. с НА
№10, т.І, дело №15/1958г. на РРС е призната за собственик на недвижим имот,
записан по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Разград
като: поземлен имот с идентификатор №61710.502.654 с площ от 430 кв.метра,
заедно с построената в него паянтова къща, покрита със стари цигли. Съгласно
представената скица за имота, към настоящия момент в него има построени:
жилищна сграда с идентификатор №61710.502.654.1; две селскостопански сгради с
идентификатор №61710.502.654.2 и №61710.502.654.3 и жилищна сграда с
идентификатор №61710.502.654.4.
Видно от представеното у-ние за наследници
след смъртта си А. /А. ,А./Д. е оставила за свои наследници три деца: Ю., И./И./
и З..Приживе с НА №5 т.I, дело
№16/58г. на РРС тя прехвърлила на дъщеря
си, чрез покупко-продажба 1/2 идеална част от имота-„къща паянтова със стари
цигли с неурегулирано дворно място”.
З. Х. К. е починала на 15.06.2004г. и е
оставил за свои наследници син и дъщеря: Х. и Ю.-ищци в производството. С. Ю. е
починал на 03.11.1978г. и е оставил за свои наследници съпруга Н., починала на
26.07.1987г., брат И./И./ и сестра З..Синът И./И./ е починал на 31.08.1986г.и
оставил е за свои наследници съпруга и две дъщери: Б. и М.-ответницата по делото.
Преди смъртта си на 14.06.2004г.с
НА №181,том2,рег.№4038,дело №311/2004г.на нотариус Р. И. З. К.,чрез пълномощник
дарила на децата си Ю.М. и Х. Х. 19/36
идеални части от спорния имот.
През 2010г. ответницата М. се е
снабдила с НА за собственост №38 т.6 рег.№9321 дело №927/2010г. на нотариус Р.И.,
на основание давностно владение и наследство относно
1/2 идеална част от дворното място и реално
жилищна сграда №1.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява,че до смъртта на общата наследодателка на страните А., в имота е имало само една
сграда/№4/ от четири стаи, две по две на юг и север, в дъното на имота.
Северните две стаи са се самосъборили и били
построени две стаи/сграда №1/ в северната част от към ул.”Вит”. След като баба
А. е прехвърлила на дъщеря си З. половината от имота от сграда №4 до улицата е
била изградена ограда от „тараби”, по тази линия на оградата е бил построен
навес за дърва и лятна кухня, впоследствие превърнати в стаи за живеене-сгради
№2 и №3. Така гърба на постройките под №2,3 и 4 към настоящия момент служат за
естествена ограда между двете части-северна и южна-на имота. Ищците живеят и
ползват южната част, не са напускали имота от раждането си, а в северната е
живеело семейството на И./И/. След неговата смърт през 1986г. в двете стаи от
към улицата остава да живее съпругата му С. и внук й С.-син на М., който
изградил една допълнителна стая за живеене, тъй като другите две започнали да
се самосъбарят. Също според свидетелите и твърденията
на ищците ответницата М. не живее в имота от 10-15 години, напуснала го е след
като се е омъжила повторно.Според св.А. майката на ответницата С. е починала в
хода на процеса пред РС,но тя е живяла в имота непрекъснато след смъртта на съпруга си,като само
последните няколко месеца поради влошено здраве е била при дъщеря си М. ***,където
и починала.
Според заключението на в.л по СТЕ и
изготвената от същото скица при наличната ограда северната част от имота е 227 кв.м..Безспорно е по делото ,че тя се владее от сина на ответницата, а южната от ищците и е с площ 203 кв.м.
Пред
вид изложеното съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск се явява
допустим.В този смисъл съдът не споделя доводите на ответницата за
недопустимост на същия,поради това,че ищците заявявали чужди права пред
съд.Предявен е положителен установителен иск, при уважаването на който силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на
собственост в лицето на ищците, като
същевременно отрича претендираното от ответника право.В случая ищците претендират да са съсобственици
при равни права върху 50/72 идеални части от спорния имот, колкото са
действително техните права върху същия при съобразяване на прехвърлителната
сделка между тяхната баба и тяхната майка от 1958 год.,наследствената част на
тяхната майка от наследството на баба Асие и на нейния брат Ю.,който е починал
без да остави низходящи наследници,а само съпруга , брат и сестра.
При съобразяване разпоредителната сделка и разпоредбата на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.2 от ЗН
делът на майката на ищците З. от имота е 50/72 идеални части или 25/36 ид.части,от които 19/36 ид.ч.или 38/72
ид.ч. тя е дарила на ищците преди смъртта си през
2004г.,а останалите 6/36 ид.ч. или 12/72 идеални
части те са получили по наследство от нея.
По възражението на ответницата,че е придобила съответната 1/2 идеална част от имота по давност съдът намира
същото за неоснователно по следните съображения:
Установява се владение от ответницата чрез нейния син през последните
петнадесет години,преди подаване на исковата молба реално на северната част от
имота от 227 кв.м.,но това владение съдът намира за осъществявано съвместно с
нейната майка Садифе,починала в хода на делото.Владението върху реална част от
парцел,сега вече имот със съответния кадастрален номер по кадастралната карта
не води до придобиване на съответната идеална част от същия.Такава възможност е
предвиждала разпоредбата на чл. 181, ал. 3
от ПЗР на ЗТСУ /отм./,но само за придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./, тоест до
Вярно е, че владяната от ищците
южна и съответно от ответницата северна
част от имота са разделени със зид,което обаче разделяне съдът не приема като
такова представляващо делба на съсобственото място и
съответно построените върху него сгради,тъй като не е спазена законовото
изискване за форма на доброволна делба и съответно такава съдебна не е извършвана.
По отношение на построената в имота сграда с идентификатор №61710.502.654.1,съдът намира ,че същата е построена в съсобствено
дворно място и по отношение на нея приложение намира разпоредбата на чл. 92 ЗС.В случая не се установява , че в полза
на един от съсобствениците ,в случая
ответницата по предвидения в закона ред е учредено право на строеж за тази сграда.от всички останали съсобственици в предвидената в
закона форма.
От процесния
имот ищците притежават общо 50/72 ид.части, ответницата
притежава 7/72 идеални части,колкото и
нейната сестра Бедиха, а останалите 8/72 идеални части от същия принадлежат на
наследниците на преживялата съпруга на чичото на страните Ю.
Предвид основателността и доказаността
на предявения установителен иск се следва и отмяна на
издадения в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка над
размера на 7/72 идеални части от спорния имот и същите идеални части от сграда
с идентификатор №61710.502.654.1.
В същия смисъл е и постановеното от Разградски районен
съд решение,което следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №220/13.07.2016
год. ,постановено по гр.дело №650/2015 год.
на Разградски РС, постановено по иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР