РЕШЕНИЕ

№ 103 / 10.11.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 235 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от Е.Х.Р. чрез пълномощник, против решение от 14.09.2016 г., постановено по гр. д. № 1475 / 2016 г. на РС Разград, с което съдът е наложил мерки за защита на Г.Ю.Р. за осъществено спрямо нея домашно насилие в периода 18.07.2016г. до края на м.юли, 2016г. от Е.Р., както следва: Задължил е жалбоподателя на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.Ю.Р.; Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Е.Х.Р. да приближава жилището, обитавано от Г.Ю.Р. ***, местоработата й в гр. Търговище – завод на “ Тракия глас България“, както и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от дванадесет месеца, от влизане в сила на решението; 3. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН Е. Х. Р. да посещава специализирани програми на консултативен център по проблемите на домашното насилие към Център на НПО Разград, като му е указал да установи контакт до 20.09.2016 г. по посочен телефон. С решението на жалбоподателя е наложена глоба в размер 300лв. Районният съд е прекратил производството по отношение на проява на домашно насилие, за която ищцата е твърдяла, че е извършена спрямо нея на 16.06.2016г. Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли въззивния съд да отмени решението на РРС и да постанови ново, с което да отхвърли молбата за защита от домашно насилие. При условие на алтернативност моли за отмяна на решението в частта, с която е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената въззивна жалба.

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г.Ю.Р.. В съдебно заседание същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди постановеното решение.

Съдът, след преценка на събраните додказателства и твърденията на страните, констатира следната фактическа обстановка: Г.Р. и Е.Р. са съпрузи.

През м.април, 2016г. двамата се разделили, като ищцата се преместила да живее при свои близки в с.Езерче, а ответникът останал в обитавания от тях дом в гр.Сеново.

Относимо към оплакванията във въззивната жалба е твърдението на ищцата, че от 18.07.2016г. до момента на подаване на молбата ответникът – сега жалбоподател, й е изпратил множество текстови съобщения през телефон, в които е отправил заплахи, че ще я убие, ще я пребие, отправял й обидни думи. Горното твърдение е доказано посредством показанията на разпитаните пред районния съд трима свидетели Т., Д. и Ш., които непосредствено са видели съобщенията. В допълнение, св.Д. посочва, че след прочитането им, ищцата видимо се променяла – лицето й почервенявало. Св.Ш. – дъщеря на ищцата, обяснява, че от момента, в който ответникът започнал да изпраща текстовите съобщения, психиката на нейната майка се променила, започнала да вдига кръвно налягане, посетила лекар и започнала медикаментозно лечение. Оплакването във въззивната жалба в тази насока е, че ответникът не притежава телефон, а ищцата не ползва телефон с абонаментен план към български оператор. Това възражение е останало недоказано – поискано е събиране на доказателства едва във въззивната инстанция, което е преценено като недопустимо, предвид разпоредбата на чл.266 ГПК. Освен това, в случая е без значение дали ползвателят на телефонната услуга притежава личен телефон или ползва такъв от нечие чуждо име. Доказан факт по делото е, че ответникът многократно е отправил закани към ищцата чрез текстови телефонни съобщения. Събраните гласни доказателства подкрепят в пълна степен представената от ищцата декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Съдът не споделя възражението в жалбата, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдения от нея факт. Съгласно чл.13 ал.3 ЗЗДН, заповедта за защита се издава само на основание на подадената декларация, когато няма други доказателства. От горното следва, че ответникът е следвало да опровергае съдържащите се в декларацията твърдения, което не е сторил.

По твърдението за осъществено домашно насилие на 16.06.2016г. производството по делото е прекратено, а обстоятелствата, настъпили на 18.07.2016г. пред настоящото жилище на ищцата, не са приети от районния съд за проява на домашно насилие. Няма възражение във въззивната жалба против тези части на решението, поради което същите не са предмет на въззивната проверка.

Във връзка с обжалването на наложената по реда на чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН мярка жалбоподателят представя медицинска документация, удостоверяваща, че лицето Е.А.С. страда от заболявания на очите.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна. Описаните по-горе факти и обстоятелства във връзка с отправените текстови телефонни съобщения, съдържащи заплахи, представляват психическо насилие от съпруг над съпруга, което по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН се квалифицира като акт на домашно насилие. Районният съд е приел, че актът е осъществен от 18.07.2016г. до края на м.юли, 2016г., при положение, че молбата за защита от домашно насилие е подадена на 22.07.2016г. Продължаващите от ответника действия след тази дата могат да се вземат предвид само при определяне на мерките, но не и като предмет на подадената молба. Като е излязъл извън рамките на иска, районният съд е произнесъл недопустим диспозитив. Решението в частта, с която е прието за осъществено от Е.Р. домашно насилие над Г.Р. за периода от 23.07.2016г. до края на м.юли, 2016г., следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено. Въпреки, че подобен текст се съдържа и в издадената заповед за защита, въззивният съд счита, че промяна в същата не е необходима – нейните обвързващи и задължителни реквизити са наложените мерки. Установяването на акта на извършена насилническа проява се извършва с решението, а не със заповедта.

Изводът за частична недопустимост на постановеното решение не се отразява на наложените от районния съд мерки за защита по вид и продължителност. Ищцата е посочила, че страните са в процес на развод. Определеният от РС едногодишен срок на мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН ще има положителен ефект върху личността на въззиваемия, а също и ще предотврати негово бъдещо агресивно поведение спрямо съпругата му, до окончателното приключване на бракоразводния процес. Другата задължителна мярка посещение на специализирани програми на консултативен център по проблемите на домашното насилие, също е адекватна на извършения акт на домашно насилие. Установява се по делото, че ответникът многократно отправя заплахи към ищцата – както преди завеждане на исковата молба, така и след това. Упоритостта в неговото поведение налага оказване на въздействие в тази насока, поради което въззивният съд не намира причини за нейната отмяна. Представената медицинска документация, удостоверяваща заболявания на лицето Е.А.С., не променя горния извод. Изпълнението на мярката не предполага ответникът да промени своето местоживеене, а само да посещава в определени дни посочения център. Липсват данни заболяванията на майката да предполагат постоянна ежечасна грижа. Поради това балансът между неговия личен интерес, изразяващ се в полагане на грижи за болната му майка и обществения интерес, изискващ въздействие над личността за предотвратяване на бъдещи насилнически прояви, не е нарушен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва решение от 14.09.2016 г., постановено по гр. д. № 1475 / 2016 г. на РС Разград в частта, с която е прието за осъществено домашно насилие от Е.Р. над Г.Р. за периода от 23.07.2016г. до края на м.юли, 2016г. и прекратява съдебното производство в тази част.

Потвърждава решение от 14.09.2016 г., постановено по гр. д. № 1475 / 2016 г. на РС Разград в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.