РЕШЕНИЕ №126
гр.Разград, 30.12.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При секретаря С.Л.,като разгледа докладваното
от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №247
по описа за
Производството
е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
В.гр.дело
№247/2016 год. по описа на РОС е образувано по въззивната жалба на „Млин-97”АД,гр.Разград,ЕИК
1160211463,подадена чрез повереник адв.Марин Маринов
от АК-Разград против Решение №258/26.0172016 г.,постановено по гр.дело №2350/2015
год. по описа на РРС, с което съдът е отхвърлил
предявения от дружеството иск с правно основание чл.403,ал.1 от
ГПК срещу Б.З.И. *** иск
за заплащане на сумата 4 166.46 лв.,представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди,в резултат на незаконосъобразно обезпечение на иск
като неоснователен и недоказан.
В жалбата се навеждат
доводи за неправилност ,незаконосъобразност и необоснованост на решението,както
и за постановяването му при нарушение на процесуалните правила.Прави се искане
за неговата отмяна и постановяване на друго по спора ,с което
предявения иск да бъде уважен.Претендират се разноски.
Жалбата
е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса–
ищец в първоинстанционното производство.
Отговор
на същата в законоустановения срок насрещната страна е подала чрез пълномощник. Адв.Атанас
Гергов от САК.Застъпва становище за допустимост,но неоснователност на въззивната
жалба.
С
жалбата и отговора не се правят доказателствени
искания.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез своя пълномощник поддържа подадената въззивна
жалба в цялост.
Въззиваемата
Б.И. не се явява и не се представлява,при
редовност в призоваването.
За да се произнесе по
жалбата,Разградският окръжен съд съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.403 от ГПК от ищеца „Млин-97“АД,гр.Разград, против ответницата Б.З.И. за заплащане на сумата 4 166.46 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
обезпечение на иск. Общо претендираната сума ищецът
претендира като сбор от две суми , а именно: сумата 2 560.22 лв.,явяваща
се законна лихва върху сумата
26 358 лв. за периода 25.07.2014 г. /датата на запориране
на сумата/ – 08.07.2015 г. /датата на
изплащане на дължима от страна на настоящия ищец сума към ответницата/ и сумата
1 606.24 лв.,представляваща законна
лихва върху сумата 33 358,00 лв. за периода 09.07.2015 г. /датата на
изплащане на сумата по изпълнителното дело/ до окончателното вдигане на запора.
В исковата молба се излагат твърдения,че по искане на ответника е било допуснато
обезпечение на иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството
до размера на 25 000 лв. ведно с лихвите, считано от 09.06.2011 г. , че
запорът е бил наложен на 25.07.2014 г.
чрез блокиране на сумата 33 258,00 лв.в „ОББ”АД. С решение на РРС
по гр.дело 960/2014г.претенцията на И. с правно
основание чл.200 от КТ била уважена в пълен размер от 25 000 лв. С решение
на ОС Разград по в.гр.д.№328/2014 г.
искът за заплащане на обезщетение за трудова злополука бил уважен само
до размера на 7 000 лв., като в останалата му част до първоначално
предявения размер от 25 000 лв. искът е бил отхвърлен.Сочи се също така,че
в срока за доброволно изпълнение ищецът
заплатил на ответницата дължимата според съдебното решение сума, но последната
не предприела никакви действия за отмяна на наложената обезпечителна мярка,
като същата била отменена с определение на РС Разград от 23.11.2015 г. по негово искане.Счита, че по този начин
неправомерно са били блокирани средства в размер на 26 358,00 лв. за
периода до изплащане на обезщетението и сумата 33 358,00 лв. след тази
дата и че дружеството е претърпяло неимуществени вреди в размер на законната
лихва върху тези суми за съответните периоди. Претендира и за заплащане на
законната лихва върху исковите суми,както и направените по делото разноски.
Ответницата
в писмения си отговор оспорва иска.Счита, че в исковата молба не е посочено
каква конкретна вреда е претърпял ищеца в резултат на наложеното обезпечение.
Твърди, че ищецът не е претърпял имуществени вреди в резултат на същото, както и, че законната лихва като обезщетение
за забавено плащане има санкционно-обезщетителен
характер,че тя е винаги акцесорно задължение и
предполага наличие на главно задължение, а такова в случая липсва. Твърди, че
липсва основание за обезщетение по реда на чл.403 от ГПК, тъй като не е
осъществена нито една от трите предпоставки, тъй като в случая искът е уважен.
Сочи, че съдът е наложил запор върху сумата 25 000 лв., поради което не
става ясно как са формирани сумите, посочени от ищеца. Оспорва исковете и по
размер, като сочи, че същите са прекомерни с оглед лихвите по влоговете в
търговските банки. Претенцията за заплащане на лихва върху претендираните
суми според ответника е неоснователна, тъй като се иска начисляване на лихви
върху лихви.
Установява
се от събраните по делото доказателства следното от фактическа страна:
Б.З.И. предявила на 31.05.2014 год. срещу „Млин-97“АД иск
за заплащане на сумата 25 000 лв. обезщетение за претърпяна от нея трудова
злополука на 09.06.2011 г.С подаването на молбата е поискала и допускане на обезпечение на иска
чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството.Молбата за
обезпечение е била уважена,като с определение от 02.06.2014 г. РС Разград е допуснал обезпечение на иска
чрез налагане на запор по банковите сметки на ответника до размера на
25 000 лв. след внасяне на парична гаранция в от страна на ищцата в размер
на 2 500 лв.Същата е внесена и на 26.06.2014 г. съдът е издал
обезпечителна заповед.
Ищецът
по делото „Млин 97“АД е титуляр на разплащателна банкова сметка
*** „Обединена Българска Банка“АД
,като по същата е била блокирана сумата
33 358.00 лв. на 25.07.2014 г. във вр. с ИД
20147820400119/14 до 04.12.2015 г.
С
решение по гр.д.№960/2014 г. РС Разград е осъдил „Млин-97“АД да заплати на И. сумата 25 000
лв. ведно със законната лихва, считано от 09.06.2011 г. до окончателното изплащане
на сумата. С решение по в.гр.д.№328/2014 г. на ОС Разград е решението на РС е потвърдено в осъдителната му част до размера на сумата 7 000 лв. ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 09.06.2011 г.,като
претенцията на ищцата по чл.200 от КТ е отхвърлена в останалата й част.
Решението на РОС не е допуснато до
касационно обжалване от ВКС с определение от 22.10.2015г. по гр.дело
№4308/2015г.На 14.04.2015 г.
в условията на чл.404 т.1 от ОС Разград в полза на И. е издаден изпълнителен лист за
сумата, присъдена с въззивното решение.
При
ЧСИ Данаил Анеглов с рег.№782 на
10.07.2014г. е образувано по молба на И. изп. д.№20147820400119 във връзка с издадената в нейна полза
обезпечителна заповед.По изп.дело е наложено обезпечението със запор върху депозитната
банкова сметка *** „Млин”АД в „ОББ”АД. Към посоченото изпълнително дело на 09.06.2015 г. е присъединен изпълнителен
лист по гр.д.№328/2014 г. за сумата 7000 лв., дължимо от ищеца по настоящото
дело обезщетение на ответницата,ведно
със законната лихва от 09.04.2011 г. и разноски в р-р на 82,40 лв. По същото
„Млин”АД е превел сумите 7 000 лв.
главница, 3 040.34 лв. законна лихва, 82.40 лв. разноски по гр.д., 960 лв.
такси и разноски и 1060 лв. пропорционална такса.
На
05.11.2015 год. „Млин-97“АД е депозирал пред РРС молба за отмяна на допуснатото обезпечение – запор на
банкова сметка *** „ОББ”АД. В писмено становище процесуалния представител на И.
е заявил съгласие с поисканата отмяна на обезпечението.С
определение от 23.11.2015 г. по
гр.д.№960/2014 г., влязло в сила на 31.12.2015 г. РС Разград е отменил обезпечението, допуснато с
определение №1491/02.06.2014 г. по гр.д.№960/2014 г. и е обезсилил
обезпечителната заповед.
Пред
РС е назначена съдебно-счетоводна
експертиза според която във връзка с допуснатото обезпечение на иск по
гр.д.№960/2014 г. по описа на РС Разград на 25.07.2014 г. е блокирана сумата
33 358 лв.по разплащателна сметка на „Млин”АД,разкрита в „ОББ”АД. С
платежно нареждане от 07.07.2015 г. ищецът е изплатил на ответницата сумата 11 112.74
лв., а с платежно нареждане от
08.07.2015 г. е изплатена сумата 1 060,00 лв. Върху сумата 26 358,00
лв. за периода 25.07.2014 г. –
08.07.2014 г. законната лихва е 2 560,22 лв.Законната лихва върху сумата
33 358,00 лв. за периода 09.07.2015 г. – 28.12.2015 г. е 1 606,24 лв.
лихва по същия договор.Според допълнителната такава общо блокираната сума по
разплащателната сметка е била олихвена от банката
съобразно тарифата на същата за такива сметки със сумата 47.71 лв.
Въз
основа на изложеното по-горе от фактическа страна ,РОКС направи следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл.403, ал.1 от ГПК предвижда възможност за ответника, спрямо когото е
допуснато обезпечение, да иска и получи обезщетение в три хипотези :1/ когато
искът бъде отхвърлен, 2/ако не бъде предявен в срок или 3/ако делото бъде
прекратено.
Така
предвидената отговорност е основана на общата гражданска отговорност за
непозволено увреждане и същата е безвиновна.По
отношение на подлежащите на обезщетяване
вреди ,намират приложение разпоредбите на ЗЗД и конкретно чл.51, ал.1 от закона, според обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от
увреждането, респ. претърпени загуби и пропуснати ползи.Както е приел и РС пропуснатата
полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което
би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани
обективни факти и при обичайното развитие на събитията, отчитайки особеностите
на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи
положителна промяна.
В
настоящия случай искът,предявен от И. срещу
дружеството на правно основание чл.200 от КТ е бил е частично отхвърлен.
Банката
,като трето задължено лице не е оспорила
съществуването на вземане, предмет на запорното
съобщение.Действително по делото ищецът
не е доказал при условията на пълно и главно доказване,че запорираното
вземане в съответния размер е било изискуемо към периода, за който се
претендира лихвата за забава.Същият и не сочи конкретно намерение или
необходимост да ползва в този период вложената по разплащателната сметка
сума.Безспорно е,че с такава сметка дружеството е могло да се разплаща със
съконтрахенти,с бюджета или със свои работници или други кредитори,но не се
установява намерение за такова разплащане.Ищецът не доказа съответно ,че сума еднаква по размер със запорираната за друг еднакъв по време период да му е
донесла като полза сумите, претендирани с исковата
молба,представляващи законна лихва.Само заявеното от него с исковата молба и
жалбата, че съгласно ОУ на банката и
Наредба №3/16.07.2009г.разплащателната сметка се открива за съхранение на
пари,платими на виждане,без срок за предизвестие от титуляра до банката,не води
автоматично до олихвяване на сумата със законната лихва,т.е. увеличение на
същата.
В този
смисъл съдът не споделя доводите в жалбата за постановяване на атакуваното
решение в нарушение на закона и
процесуалните правила и непълнота на доказателствата.Съдът не установи
нарушение на порцесуалните правила и закона от страна на решаващия първостепенен
съд,напротив счита за обоснован и правилен направения от него извод за
неоснователност и недоказаност на предявения осъдителен иск,който напълно се
споделя и от въззивната инстанция .
По
изложените съображения,подадената въззивна жалба
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение
потвърдено.
Воден от горното ,Разградският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№258/26.07.2016год.,постановено по гр.дело №2350/2015г. по описа на Разградски
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ