РЕШЕНИЕ № 115

Гр. Разград 02.12.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 250 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 303 / 27.09.2016 г., постановено по гр. дело № 1451 / 2016 г. РС – Разград отхвърлил молбата на Н.М.П., с която иска да бъде допусната промяна в собственото й име от “Н.“ на “ Н..

Недоволна Н.М.П. обжалва решението, чрез процесуален представител по пълномощие - адв. Калоян Монев, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице основания за допускане на исканата промяна, тъй като са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В заключение отправя молба за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде уважена претенцията й.

Ответните по жалбата страни Община Разград Община Цар Калоян, както и заинтересованата страна РП – Разград не депозират отговори на въззивната жалба.

Процесуалният представител на жалбоподателката подържа жалбата и в съдебно заседание на същите основания и със същото искане.

Община Разград и Община Цар Калоян не се представляват в съдебно заседание, при редовност в призоваването.

Представителя на ОП – Разград намира жалбата за основателна и предлага на съда да отмени решението, и по същество да уважи молбата..

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенето, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

За да отхвърли молбата на въззивника относно промяната на собственото име от Н. на Н., първоинстанционният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, приел, че не са налице законовите предпоставки за това – имената не са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи. Не е доказано и наличието на важни обстоятелства, налагащи исканата промяна в собственото име.

За да се произнесе по жалбата и по молбата, въззивната инстанция съобрази следното:

В молбата, с която е сезиран районният съд се твърди, че при раждането си молителката е записана със собствено име – Н.. Още след раждането й родителите й започнали да се обръщат към нея с името Н.. Впоследствие с това име станала известна сред приятели, съученици, колеги, познати и изобщо сред цялото общество. Твърди се, че това е важно обстоятелство за допускане промяна в собственото име от Н. на Н..

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представено е удостоверение за раждане от *** г. /дубликат/, от което се установява, че Н.М. Ж. е родена на *** ***, ЕГН **********. Представена е и лична карта на Н.М.П., ЕГН **********. Свидетелство за съдимост на Н.М.П., от което е видно, че не е осъждана. Представена е и страница на профил в социалната мрежа Фейсбук на името Н. М..

Представено е и копие на личен регистрационен картон на Н.М. Ж.. След сключване на брак с П.Б.П., приела фамилното име П..

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. М.К. – баща на молителката - сочи, че първоначално, неговата майка, която се казвала Неделя, искала детето да носи нейното име. Впоследствие склонила детето да бъде записано с името Н.. Въпреки това те се обръщали към нея с името Н.. Не бил чувал някой да се обръща към дъщеря му с името Н.. Всички се обръщали към нея с името Н..

В показанията си св. М.К. сочи, че с молителката са съученички и семейни приятели. Всички я знаели с името Н..

В показанията си св. Н.К. сочи, че познава молителката. Знае, че се казва Н.М.П., но е познава като Н.. Преди години й бил учител. И тогава и сега била известна сред съучениците си като Н..

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР собственото, бащиното и фамилното име на всяко лице могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната.

Законът не формулира отговор на въпроса, кои точно обстоятелства следва да се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки конкретен случай.

Правото на име е субективно право, което произтича от определен фактически състав. Собственото име се дава при раждането. Законодателят е установил право на избор при определянето му, който се упражнява от родителите.

Обстоятелството, че роднините и приятелите на молителката се обръщат към нея с името Н., без някой от тях да знаят, че е записана с лично име Н., не може да бъдат преценено като наличие на основание по втората хипотеза на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Касае се за кръг от близки хора, за които е нормално да се обръщат с някакво умалително име към нея или да я назовават с името, с което тя се представя, а в детството е била назовавана от родителите. Всъщност това явление е доста широко разпространено сред българските граждани.

По делото не са доказани никакви други обстоятелства, които могат да бъдат преценени като важни, за да бъде допусната промяна на собственото й име.

По делото не се установи нито една от предвидените в закона хипотези, налагащи исканата промяна. В случая собственото име на молителката - Н., с което тя е записана в акта й за раждане, както и в документа й за самоличност, не е нито опозоряващо или осмиващо, нито е обществено неприемливо. По делото не са налице и важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на имената на молителката.

Сочената в жалбата практика на ОС-Разград касае различна фактическа обстановка, поради което е неотносима към настоящия случай.

С оглед това съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 19, ал. 1 ЗГР предпоставки, налагащи исканата промяна на собственото име на молителката от Н. на Н..

Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпадат с този на районния съд, обжалваното решение следва да потвърдено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 303/ 27.09.2016 г. по гр. дело № 1451 / 2016 г. по описа на РС-Разград.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ