Р Е Ш Е Н И Е

№112

Разград

5.ХІІ.2016г.

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

7.ХІ.

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

публично

В заседание в следния състав:

Секретар:Диана Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2016

№251

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 283/9.VІІІ.2016г. по гр.д.№705 по описа му за 2016г. , състав на РРС е уважил иска, предявен на 11.ІV.2016г. от Н.Н.Р. против Н.Б.Д., като на осн.чл.227, ал.1,б”в”ЗЗД е отменил Договор за дарение на 4/6 ид.части от недвижим имот, сключен между тях на 17.Х.2013г. с нот. акт №159/17.Х.2013 по нот.д.№1023/2013, по описа на нотариус Иванова, с рег.№378 на НК и р-н на действие при РРС.

Недоволна от така постановеното решение, чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв. Е.Николов, ответницата обжалва същото като незаконосъобразно и необосновано. Счита за недоказани в тяхната кумулативност, релевираните в основание за отмяна на дарението, предпоставки.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Николов, който поддържа въззивната жалба и изразява становище по събраните пред тази инстанция гласни доказателства. Идентично на заявеното и в срока за отговор по чл.131 ГПК, оспорва доказаност на кумулативно предвидените в основание на иска предпоставки. Оспорва търдението на ищцата за изпадането й в състояние на нуждаещ се от издръжка дарител, позовавайки се на факта, че е разполагала със средства за предоставянето им в заем. Твърди и липса на отправена до нея покана за издръжка на дарителката. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявеният срещу нея иск като неоснователен и недоказан.

В законоустановения и предоставен й за това срок, като насрещна по жалбата страна, ищцата не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност. В с.з., лично и чрез процесуално представляващият я по пълномощие адв. Ст.Стоянов, заявява, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима .

Съответно на служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо постановено, по същество на редовно предявен по реда на чл.227 ЗЗД иск.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази насока активност на страните.

При иначе всестранно изяснената фактическа обстановка, уважавайки иска за отмяна на извършеното между страните дарение, РРС е постановил неправилен, необоснован и несъответен на материалния закон, изход по същество на спора.

Възможността за отмяна на установената между страните договорна връзка е предвидена като санкция за проявена от надарения към дарителя обществено укорима непризнателност. Ал.1 на чл.227 ЗЗД предвижда различни по тежест и интензитет проявни форми на "непризнателност". Която, основана на предвиденото в чл.227, ал.1, б.”в”ЗЗД предпоставя наличие на специфична хипотеза на неизпълнение на задължение от морално естество.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са: изпадане на дарителя в трайната нужда от издръжка; отправено от него до дарения искане за издръжка и обективиран от последния отказ (изричен или мълчалив) за даване на издръжка. Т.е., отмяната на дарението е възможна санкция само при кумулативното проявление и доказване на посочените предпоставки. В тежест на ищцата -дарител е да докаже всеки от елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното право на отмяна, като по отношение на отказа на ответника да предостави издръжка, доколкото съставлява липса на дължимо поведение, е достатъчно да се релевира твърдение. В доказателствена тежест на последния е да установи чрез съответни ангажирани доказателства положителния факт на предоставяне на издръжката . В правомощие на съда е, при обетктивирано от страната бездействие към дължимото от нея доказване, да приеме положително заявения от нея факт за недоказан.

От доказателствата се следва за безспорно установено, че на 17.Х.2013г. въззиваемата се е разпоредила със собствените си 4/6ид.ч. от процесния недвижим имот, прехвърляйки ги безвъзвзмездно чрез дарение в патримониума на въззивницата Н. Д., нейна дъщеря. По взаимно постигната между страните договорка, дарителката е запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, в обитание на който се намира и понастоящем.

Въз основа на представените от ищцата писмени доказателства( вж.у-ние изх.№3040-16-254/24.ІІІ.2016г. на л.12 и изготвена от нея декларация на л.19), РРС е приел от фактическа страна, че същата реализира месечен доход от 189,55лв., представляващ сбор от отпуснатите й социална и инвалидна пенсии. В удостоверението не е отразен размера на получаваната от ищцата наследствена пенсия. В показанията си пред тази инстанция, св.С. сочи, че реализираната от ищцата доход от пенсия възлиза месечно в размера на 194,35лв.

С приложена като доказателство на л.13 етапна епикриза се установява, че за периода от 1.ІІІ. до 29.ІІІ.2016г. е диагностицирана с: болест на щитовидната жлеза; първична глаукома; хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; хипертонична болест, при отчетени на 21.ІІІ.2016г. завишени показатели на кръвно налягане – 140/80. Не са необходими специални медицински познания, щото на база отразеното в етапната епикриза да се приеме за фактически установено, че се касае за хронични заболявания, с давност, предхождаща датата на епикризата и предполагащи необходимост от поддържащо медикаментозно лечение. За такова, общо увредено и датиращо назад във времето, здравословно състояние на въззиваемата, свидетелстват в показанията си и разпитаните по делото - Т.С., дъщеря на ищцата и сестра на ответницата, и св. Б. Стефанов - син на ответницата и внук на ищцата. Съдът няма основания да се съмнява в достоверността и безпристрастността на тези свидетели. Въпреки обективираната в родствената им връзка със страните заинтересованост, показанията им следва да се кредитират като относими помежду си и с останалите доказателства .

В подкрепа на иска си, ищцата е депозирала като доказателство справка - извлечение по имотната й партида. В реквизит на която е отразено, че след 2009г и относимо към дата на предявяване на иска-11.ІV.2016г., въззиваемата се е разпоредила възмездно с част от съществуващите по партидата й зем. имоти. Последната по време сделка на разпореждане е сключена от нея на 7.VІІІ.2012г. Когато, чрез договор за покупко-продажба е прехвърлила собственост върху собствени 18, 467дка зем. земи срещу заплатена й за същите цена в размер на 12 000,00лв., внесена по открита на нейно име влогова партида. За което свидетелстват показанията на св.св.С. и Стефанов, както и обясненията на самата въззиваема, депозирани пред тази инстанция по реда на чл.176 ГПК. В тези си обяснения, относимо на отразените в справката данни от имотния регистър, въззиваемата декларира, че реализира рента в порядъка на 270,0-280,00лв. годишно от отдадени под аренда 15 дка наследствени зем. земи. Факт, потвърден в показанията и на св. С..

В този си състав съдът намира, че от съвкупността на депозираните и приети по делото доказателства от фактическа страна не следва безспорен и категоричен извод за изпадането на ищцата, относимо към дата на иска, в трайна нужда от издръжка. Същите сочат месечно реализирания от ищцата доход в размер над нормативно гарантирания с Постановление №6/15.І.2009г. минимален доход(ГМД) от 65лв. От доказателствата се следва за безспорно установен и фактът на реализиран от ищцата за процесния период допълнителен годишен доход от ренти, както и че е разполагала с парични средства, с които е подпомагала финансово, под формата на заем от 1 600,00лв. и своя внук. Събраните в този смисъл доказателства, вкл. и чрез дадените от самата нея обяснения, опровергават твърдението на ищцата, че не притежава имущество, позволяващо й да реализира доход за издръжката си. Доколкото в конкретния случай като основание за отменяване на договора за дарение се сочи и здравословното състояние на дарителката, то като такова е било известен на страните факт(вж. показания на св.С.) и преди сключването на договора. От съдържанието на последния е видно, че то не е послужило като мотив за сключването му. Със самия договор, предвид пожизнено и безвъзмездно запазеното за дарителката ползване на имота, на същата е гарантирано задоволяването на жилищната й нужда. Още при сключване на договора ищцата е била наясно, че не може да разчита на грижите на надарената в ежедневието си, тъй като последната от близо десет години е с установено местоживеене извън страната. Завръщанията й в България са спорадични и ограничени във времето. Като от доказателствата по делото се установява, че за състоянието и нуждите на майка си се е информирала от своя син, комуто оставяла пари за да й пазарува, води на лекар, осигурява дърва и пр.

По изложените дотук съображения, в този си състав съдът приема за недоказана нуждата на дарителката от издръжка като една от кумулативно изискуемите се за основателността на иска й по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД предпоставки.

Дареният е длъжен да дава поискана му от дарителя издръжка, от която последният се нуждае. Едва при възникване на трайна нужда и поискване на издръжка, за надарения, към когото е отправено искане, възниква морален дълг да я даде. Задължението е правно - законът го добавя, когато след даряване на имота е настъпило състояние на трайна нужда на отчуждителя от средства, според средната мярка за социалната среда, към която принадлежи и той ги е поискал от надарения. Според установената практика на ВКС, основен критерий при преценка основателността на претенция с правно основание чл. 227, ал.1, б."в" от ЗЗД, не е съпоставката на получаваните от ищеца дарител доходи с някакви средни по размер пенсии, работна заплата и др.доходи, а дали е налице незадоволена от получаваните доходи от ищеца нужда с оглед на негови, конкретно доказани по делото и необходими за съществуването му разходи.

С постановено по реда на чл.140 ГПК Определение №2089/29.VІ.2016г., съответно на търсената от нея защита, първоинстанционният съд е вменил в тежест на ищцата доказването на твърдяното в основание на иска й „изпадане в трайна нужда от издръжка” след дата на извършеното от нея дарствено разпореждане. Както и за факта на отправено до надарената искане за издръжка в определен от дарителката размер. Определението с така дадените й указания е било надлежно връчено на страната. Същата е била и е представлявана от адвокат, гарантиращ професионално правото й на защита в процеса. В интерес, на която е било дължимо събиране на доказателства, включително и чрез назначаване на социална експертиза, за установяване на настъпила, след дата на договора за дарение, трайна промяна в жизнения стандарт на дарителката, за нуждите й от издръжка, за възможността да си я осигури със собствени средства. С такова искане, в допустимите за това срокове, съдът не е бил сезиран. С въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Поради което, събирането на доказателства в тази насока е извън правомощията на въззивния съд (вж.т.2 от ТР№1/9.ХІІ.2013 на ВКС по т.д.№1/2013,ОСГТК).

Съдът приема, за недоказано и търсенето на издръжка от дарителя. От доказателствата по делото, вкл. и депозираните пред тази инстанция обяснения на ищцата-дарител, не следва извод за отправено от последната искане до надарената за издръжка. Установен по делото е факта, че през м.ХІІ на 2015г. същата е приела да бъде почасово обгрижвана от св. Д. Д., за което на последната, надарената е заплащала възнаграждение. Доколкото, основателността на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД се явява обоснована от мълчалив или изричен отказ на надарения да даде поисканата му от дарителя издръжка, то правно неиздържано е заявеното в обстоятелствена част на иска, че предявяването му е с характер на искане за издръжка. Този извод се следва и по аргумент на чл. 227, ал.3 от ЗЗД, съгласно който, предявяването на претенцията е обусловено от спазване на 1-годишен срок от узнаване на основанието за отмяната. Т.е., основание за предвидената като санкция за неизправност- отмяна на дарението не е самото искане за издръжка, а отказът за даването й.

В обясненията си ищцата е категорична, че не е искала парична издръжка от надарената – нито преди, нито с предявяването на иска. Излизайки извън предмета на заявената с иска защита, ищцата заявява, че подписвайки процесния договор е смятала, че прехвърля собствеността върху имота срещу задължение за гледане и издръжка. Наведени в тази насока, твърденията на въззиваемата за нарушена в отношенията й с въззивницата облигационна връзка, предполага реализиране на защита по ред различен от основанието, на което е предявен процесния иск.

По така изложените мотиви въззивният съд намира иска за недоказан на предявеното му основание. Като несъответно на доказателствата и приложимия материален закон, решението на РРС следва да бъде отменено.

Страните не предявяват искане за разноски пред тази инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 283/9.VІІІ.2016г. по гр.д.№705/2016 по описа на РРС и вместо това ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн.чл.227, ал.1,б”в”ЗЗД от Н.Н.Р., ЕГН********** против Н.Б.Д., ЕГН**********, за отмяна на дарение, извършено с нот. акт №159, т.6, рег.№7620, по нот.д.№1023/17.Х.2013, по отношение на 4/6 ид.части от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6398.1.49, находящ се в гр.Разград ул. *****

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване изискванията на чл. 280 и чл. 284 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.