РЕШЕНИЕ № 

Гр. Разград,  22.11.2016 г.

 

 

Разградски окръжен съд на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                ИРИНА ГАНЕВА                          

                                                                                          

Като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова

в. гр.  дело № 257 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК

         Депозирана е жалба от С.К.Е. *** срещу действията на Държавен съдебен изпълнител при РС - Разград по изпълнително дело № 83 / 2012 г. по описа на СИС, а именно наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя,в качеството му длъжник в изпълнителното производство.Сочи на несъобразяване на ДСИ с нормата на чл.446 от ГПК при налагане на запора и насочване на изпълнението срещу цялото му трудово възнаграждение.Отправя молба за отмяна  действията на ДСИ, като незаконосъобразни.

         Държавен съдебен изпълнител при РС – Разград Ш.Ю. депозира становище,в което счита жалбата за недопустима, поради просрочие, а по същество за неоснователна.

          Взискателят в изпълнителното производство А.Х.Е. от с.Богомилци,обл.Разград,майка и законен представител на малолетния К.С.К.депозира писмено възражение,с което счита подадената жалба за недопустима,алтернативно за неоснователна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на приложените по делото доказателства, констатира следното:

         Жалбата е подадена  в СИС при РС Разград на 1410.2016г. Видно от представеното по делото копие  на изпълнително дело № 83 / 2012 г., същото е образувано на 04.04.2012 г. срещу   длъжника  С.Е. за вземане за ежемесечна издръжка,дължима на малолетното му дете К.К. в р-р на 100 лв.,въз основа на влязло в сила решение по бр.дело №58/2011г. по описа на РРС. На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение на 17.04.2012г.,като е наложен и запор върху трудовото му възнаграждение,с изпратено запорно съобщение до тогавашния му работодател,който е превеждал суми по изп.дело. По молба на взискателя ДСИ е изискал нова справка  от ТП на НОИ за регистриран трудов договор,страна по който е длъжника и след като е установил нов работодател на същия,считано от 03.06.2016г. ,а именно „Маклер Комерс”ЕООД,гр.София е изпратил на същия запорно съобщение,получено на 09.08.2016г.,в което е посочил размера на месечната дължима издръжка от 100 лв.,дължима общо сума до датата на запорното съобщение,дължимите такси и др.Работодателят   е удържал от месечното възнаграждение на длъжника в размер на 420 лв.,на два пъти през месеците август и септември 2016 г. по 100 лв.,след което е депозирана и настоящата жалба срещу действията на ДСИ.   

         Съдът намира подадената жалба за допустима ,като подадена в срок срещу акт,подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.На длъжника не е изпратено съобщение за наложения запор,няма данни в изпълнителното дело,кога същия е узнал за запора,поради което жалбата не следва да се счита за просрочена.Разглеждана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК вземанията на длъжника за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия, чийто размер е над минималното трудово възнаграждение, са частично несеквестируеми. Към датата на налагане на обжалвания запор, както и понастоящем минималната месечна работна заплата/МРЗ/ е в размер на 420 лева,каквото е и трудовото възнаграждение на длъжника.В случая обаче намира приложение  разпоредбата на  чл. 446, ал. 3 ГПК ,според която несеквестируемостта на вземането за трудово възнаграждение  отпада спрямо вземането за текуща издръжка. Последното се изплаща изцяло, дори като се посегне върху несеквестируемата част от вземането за тр.възнаграждение.Това правило се отнася и възнаграждението  по трудово договор,което е равно на МРЗ за страната.При задължение за текуща издръжка, каквото е и това на жалбоподателя С.Е. несеквестируемостта отпада, независимо от размера на трудовото възнаграждние.

 

            Водим от изложеното, Разградският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от С.К.Е. *** срещу действията на Държавен съдебен изпълнител при РС - Разград по изпълнително дело № 83/2012 г. по описа на СИС, а именно наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя,в качеството му длъжник в изпълнителното производство

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        Председател:            

 

 

                Членове: 1.                2.

 

СП/ГО