РЕШЕНИЕ

№ 128 / 27.12.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На дванадесети декември, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 263 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Детска ясла „Слънчево детство”, представлявана от директора Ю.И., против решение № 65 / 14.03.2016г. по гр.д. № 1249 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В.Ц.Т. сумата 4 353,58лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 1 200лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на осъществена дискриминация, установена с влязло в сила решение на КЗД, и в частта, с която е присъдена законна лихва върху горните суми от 22.01.2013г. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба чрез явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК В.Ц.Т. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.

Постъпила е въззивна жалба от В.Ц.Т. против решение № 65 / 14.03.2016г. по гр.д. № 1249 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която са отхвърлени исковете й срещу Община Разград. Излага становище за несъобразяване от съда с материалния закон – чл.49 ЗЗД. Моли съда да отмени решението на РРС в тази част, като вместо него постанови ново, с което осъди и Община Разград в условията на солидарност с Детска ясла ”Слънчево детство” да заплати търсените с предявените искове обезщетения. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна Община Разград не е депозирала писмен отговор по двете въззивни жалби. В проведеното съдебно заседание явилият се пълномощник поддържа становище за неоснователност на жалбата на В.Т..

Съдебното производство по първоначално образуваното в.гр.д. № 142 / 2016г. по описа на РОС е било прекратено и върнато на РРС за произнасяне по постъпила молба с вх. № 6612 / 1.07.2016г. на ДЯ”Слънчево детство” за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение. По молбата районният съд се е произнесъл с решение № 3028 / 27.09.2016г. по реда на чл.247 ГПК, с което е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решението, като е приел, че присъдената в полза на ищцата сума 4 353,58лв. за обезщетение на причинени имуществени вреди следва да се чете 3 453,58лв.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: В.Т. работела в Детска ясла “Слънчево детство“ гр.Разград на длъжност перачка, на пълно работно време с продължителност на работния ден осем часа.

С молба изх. № 16 / 18.01.2013г. ищцата отправила искане до работодателя да бъде преназначена на същата длъжност, но на четиричасов работен ден. С допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 21.01.2013г., било допуснато изменение на трудовото правоотношение, като считано от 22.01.2013г. В.Т. била назначена на непълно работно време с продължителност на работния ден четири часа (1/2 щатна длъжност). Трудовото възнаграждение било предоговорено в намален размер 160 лв.

Във връзка с горното, В.Т. и още две работнички при същия работодател подали пред Комисията за защита от дискриминация жалба с вх. № 44-01-45 / 3.06.13г., против директора на ДЯ“Слънчево детство“ и кмета на Община Разград. В жалбата ищцата изложила твърдение, че молбата за преминаване на четиричасов работен ден е подписана под натиск и заплахи от страна на директора на яслата. В същото време жалбоподателката била трудоустроена с решение на ТЕЛК. Изложила още твърдение, че от Община Разград била изпратена кола до детското заведение, в която била принудена заедно с други служителки да се качи и да бъде заведена в общинската администрация, където на всички било разяснено че работещите, по отношение на които имало издадено решение на ТЕЛК, трябва да преминат на четиричасов работен ден. С решение № 137 / 25.03.2015г. на КЗД е установено, че директорът на ДЯ”Слънчево детство” е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 в.в. с ал.1 ЗЗДискр., на основата на признаци „увреждане” и „лично положение” спрямо В.Ц.Т.. Наложена е глоба на директора на яслата за извършения дискриминационен акт. Със същото решение е установено, че кметът на Община Разград не е осъществил „тормоз” по смисъла на §1 т.1 ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „увреждане и „лично положение” по чл.4 ал.1 ЗЗДискр. спрямо В.Т.. Жалбата е оставена без уважение в частта относно твърдяна дискриминация по признак „синдикална принадлежност”. Няма данни решението на КЗД да е обжалвано, но между страните не е спорно, че същото е влязло в сила, поради което съдът приема за установено, че същото е влязло в сила на неустановена дата след 25.03.2015г.

Междувременно, в хода на откритото производство пред Комисията за защита от дискриминация, с писмо изх. № 279 / 22.07.14г. директорът на ДЯ“Слънчево детство“ е отправила до ищцата предложение за преминаване от четиричасов на осемчасов работен ден, считано от 23.07.2014г., поради увеличения брой деца, отчета на бюджета за първото полугодие на 2014г. и финансовите разчети на средствата до края на 2014г., както и одобрено ново разписание на длъжностите. С допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 22.07.14г., ищцата е преминала от непълно на пълно работно време (1 щатна длъжност) с продължителност на работния ден 8 часа, считано от 23.07.2014г.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 22.01.2013г. – 23.07.2014г. разликата между размера на основните и допълнителните възнаграждения, които ищцата е могла да реализира на пълно работно време и размера на реално получения трудов доход, реализиран на непълно работно време, е 3 453,58лв., като в този размер вещото лице е съобразило увеличаването на допълнителното възнаграждение за прослужено време.

В.Т. страда от заболяване, за което е определена 83 % трайна неработоспособност, със срок до 1.04.2015г., видно от ЕР № 664 / 71 от 10.04.2013г. на ТЕЛК гр.Разград.

           От разпитаната св.Ася Исаева в хода на първоинстанционното производство е установено, че преминаването на намалено работно време се отразило тежко на психическото състояние на ищцата – плачела често, изпитвала несигурност за бъдещето си, притеснявала се за пенсионирането си.

Със заповед № 177 / 1.03.13г. кметът на Община Разград е определил Детска ясла „Слънчево детство като третостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Установява се от приложеното споразумение от 12.03.2010г. по чл.107 КТ, че кметът на Община Разград е назначил Ю.И. за директор на яслата, считано от 17.03.2010г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

           Оплакването във въззивната жалба на В.Т.,*** следва да носи гражданска отговорност във връзка с установения дискриминационен акт, в качеството си на възложител на дейността, изпълнявана от директора на ДЯ”Слънчево детство”, е неоснователно. Ищцата е в трудовоправни отношения с Детска ясла „Слънчево детство”. При твърдение за осъществено дискриминационно поведение чрез неравно третиране по признака по чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. „лично положение” и „увреждане", надлежна страна безспорно е работодателят, в случая детската ясла. Когато работодателят е юридическо лице, той действа чрез своя законен представител – директора на детското заведение. Когато се касае до дискриминационно поведение на представител на юридическото лице – работодател, извършено при или по повод дейността на юридическо лице, какъвто е настоящият случай, предявяването на иск по чл. 74 ал.1 ЗЗДискр. може да бъде насочено както срещу физическото лице, представляващо работодателя и пряк извършител на дискриминационния акт, така и срещу юридическото лице – работодател. Горното следва от характера на отговорността за вреди по ЗЗДискр. като разновидност на деликтната отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вреди. Легитимиран ответник може да бъде всеки от двата субекта, по избор на увреденото лице, а може да се претендира и солидарната им отговорност – в този см. решение № 546 / 19.12.2012 г. по гр.д.№ 828 / 2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Община Разград не е работодател на В.Т.. Дискриминационното отношение е проявено в процеса на създаденото трудово правоотношение между ищцата и ДЯ”Слънчево детство”. Този ответник е самостоятелно юридическо лице, разполагащо с правата по §1 т.1 ДР на КТ за сключване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с наетите лица. Община Разград не носи отговорност за обезщетяването на вредите, причинени на ищцата от констатираното с решението на КЗД дискриминационно отношение, защото не е работодател на В.Т.. Отговорността по чл.49 ЗЗД, както бе посочено по-горе, е за детската ясла спрямо нейния законен представител и е ангажирана с привличането на юридическото лице като ответник по предявения иск. Решението на районния съд, с което исковете на В.Т. *** са отхвърлени като неоснователни, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба на Детска ясла „Слънчево детство” съдържа две оплаквания: за недоказаност на причинно-следствената връзка между установения от КЗД дискриминационен акт и твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди и за неправилно определен начален момент, от който е присъдена законната лихва върху определените обезщетения. По отношение на първото оплакване съдът намира следното: съгласно съдебната практика, съдържаща се в решение № 73 / 12.06.2013г. по гр.д. № 311 / 2012г. на ВКС, IV г.о., при наличието на постановено решение от КЗД, установяващо дискриминационно действие, съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, а е обвързан с вече постановения акт. В производството по иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗЗДискр., съдът следва да прецени има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, в пряка причинно-следствена връзка ли са с дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.

По-нататък, в цитираното решение на ВКС е прието, че липсва причинно-следствена връзка между дискриминационния акт и причинените вреди, защото дискриминационното действие не е било отменено като трудовоправен акт, по реда на трудовоправните спорове, а вредите в действителност са търпени като последица от неотменения трудовоправен акт. Настоящият случай обаче не е такъв. Следва да се съобрази, че дискриминационното действие, признато с решение № 137 / 25.03.2015г. на КЗД, е свързано с извършеното изменение на трудовото правоотношение на В.Т., изразяващо се в преминаването на работа от пълно работно време с продължителност на работния ден осем часа, на непълно работно време с продължителност на работния ден четири часа. Действително, за да бъде преустановено действието на допълнителното споразумение към трудовия договор, подписано на 21.01.2013г., същото съгласно чл.74 ал.5 в.в. с ал.1 КТ следва да е било изрично прогласено по съдебен ред за недействително, поради противоречието му със закона. В настоящия случай обаче, нарушението е било преустановено от страните по трудовото правоотношение с подписването на следващо споразумение от 22.07.2014г., с което ищцата отново е преминала на пълен работен ден. Следователно, към момента на постановяване на решение № 137 / 25.03.2015г. на КЗД, нарушението на закона е било преустановено и съгласно чл.74 ал.6 КТ за ищцата е било безпредметно да води иск за обявяване на допълнителното трудово споразумение от 21.01.2013г. за недействително. В този случай, единственото правно средство за защита на пострадалото лице остава установяването на пряката връзка между дискриминационния акт и причинените вреди в производството по чл.74 ал.1 ЗЗДискр. Съдът счита, че в хода на настоящия съдебен процес причинно-следствената връзка е доказана – ищцата е претърпяла претендираните имуществени и неимуществени вреди именно вследствие на преминаването й на намалено работно време за процесния период, което е станало в резултат на установеното от КЗД дискриминационно действие от страна на директора на яслата. Като е постановил съдебен акт в горния смисъл, районният съд е действал правилно и законосъобразно. Размерът на имуществените вреди, отразен в диспозитива на първоинстанционното решение № 65 / 14.03.2016г. е коригиран, съобразно направените изводи в мотивите на съдебния акт, като е постановено решение № 3028 / 27.09.2016г. Със същото е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и обезщетението за имуществени вреди, което ответникът ДЯ”Слънчево детство” е осъден да заплати на В.Т., е в размер 3 453,58лв. Решението в тази част също следва да бъде потвърдено.

Второто оплакване в жалбата на ДЯ”Слънчево детство” касае началния момент, от който съдът е присъдил законна лихва. В петитума на исковата молба се съдържа искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца лихва върху двете обезщетения, считано от 22.01.2013г., а в обстоятелствената част на молбата е посочено, че това е датата на извършване на дискриминационното нарушение. В диспозитива на решението районният съд е осъдил ответника да заплати обезщетенията ведно със законната лихва, считано от тази дата, но денят е определен като такъв, в който е подадена исковата молба. Предвид характера на отговорността, която носи работодателят в случая – специална деликтна отговорност, лихвата се дължи от деня на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която РС е определил, че законна лихва се дължи от 22.01.2013г., и отменено в частта, с която датата е посочена като такава, на която е предявена исковата молба, като бъде постановено, че това е датата на възникване на деликта.

Въззивната жалба на В.Т. срещу решението на РРС в частта, с която е осъдена да заплати на Община Разград юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, с която се иска допълване на първоинстанционното решение с присъждане на направените от нея деловодни разноски, представлява молба по реда на чл.248 ГПК за изменението му в частта за разноските. Като такава следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд след връщане на делото.

Страните претендират присъждане на сторените във въззивното производство деловодни разноски. Предвид изхода от делото, такива не се следват на ДЯ”Слънчево детство”, доколкото жалбата на този въззивник не се уважава. Що се отнася до жалбата на В.Т., следва да се посочи, че същата не представя доказателства за направени разноски. Представените документи за транспортни разходи на нейния пълномощник не са разноски по поискани съдопроизводствени действия по арг. от чл.75 и чл.76 ГПК, поради което не подлежат на присъждане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 65 / 14.03.2016г. по гр.д. № 1249 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която съдът е определил, че началната дата 22.01.2013г., от която се дължи законна лихва върху присъдените обезщетения, е датата, на която е предявена исковата молба, като вместо това постановява, че това е датата, на която е настъпило увреждането.

Потвърждава решение № 65 / 14.03.2016г. по гр.д. № 1249 / 2015г. по описа на РС Разград в частта, с която ДЯ”Слънчево детство” гр.Разград е осъден да заплати на В.Ц.Т. сумата 3 453,58лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, сумата 1 200лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на осъществена дискриминация, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на В.Ц.Т. *** за присъждане на горните суми.

След връщане на делото районният съд следва да се произнесе по молбата, съдържаща се в жалбата на В.Т., имаща характер на искане с правно основание чл.248 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ