РЕШЕНИЕ

 

1054
 

Разград
 
 


21.ХІ.2016г.
 
Номер                                                                                                 Град                                           

Разградски окръжен
 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              съд                                                                                    

21.ХІ.
 

2016
 
На                                                                                                                                  Година

 ЛАЗАР МИЧЕВ

 
 
В закрито заседание в следния състав:

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 ИРИНА ГАНЕВА
 
                                                                                 Председател

                                                    Членове

                                                   

    №    266
 

2016
 

 гражданско
 
като разгледа докладваното от съдия Йончева

                                 дело                                            по описа за                                   година.

За да се произнесе, съобрази следното:

 

 Производството е по реда на чл.463 ГПК.

            Производството   е образувано по   жалба на   ТД на НАП, подадена     в качеството му на взискател по изп.д. № 399/2013г. по описа на СИС   при РРС, против предявеното му  на 19.VІІІ.2016г. разпределение на събраните по изпълнителното дело суми .

              С жалбата си, позовавайки се на допуснати   по см. на чл.136 ЗЗД нарушения, дефиниращи    привилегированите  вземания и поредността на тяхното предпочтително удовлетворение, моли за отмяна на извършеното от ДСИ разпределение, отреждащо  привилегированост  на вземане на Община Разград за данъци върху недвижим имот  в размер 145,94лв.  и  разпределяне на предявените  от него разноски по изп. дело  на ред ІV от подлежащите на удовлетворяване вземания, и то - не в пълния им  размер, а   само до размера на внесена д.т. от 25,00лв.   Твърди се незаконосъобразност на разпределението в тази му част поради неотчитане  на факта, че предявеното от него  вземане е от ред , предхождащ реда за удовлетворяване на общинските публични вземания. 

                 Уведомени  за постъпилата против разпределението жалба,  в законоустановения и предоставен им за това    срок, останалите участници в производството по изп.д.№399/2013г., съответно „МАЛТРЕЙД”ЕООД,ЕИК***-длъжник и  Община Разград-взискател, не са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали   становище по допустимост и основателност на жалбата.

             ДСИ не прилага мотиви за законосъобразност на  обжалваното действие  по см. на чл.436 ГПК   

              Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Изп.д. №399 по описа на СИС при РРС  за 2013г. е     образувано срещу „МАЛТРЕЙД”ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на у-ние по търг.регистрация в с.Ясеновец, Разградска обл., ул.”Дунав”№27,     по молба на обжалвалия разпределението взискател - ТД на НАП, за присъдени му с вл. В сила на 8.V.2013г. Решение №952/17.ІV.202013 по адм.д. №4319/2010 на ВнАдмС съдебни разноски  в размер на 1 017,00лв.по   Изискуемостта на вземането  е удостоверена  с приложен към молбата на взискателя    изп.лист №4287/15.VІІ.2013г.   издаден по реда на чл.404ГПК в образуваното срещу длъжника  производство по адм.д.№4319/2012г. по описа на Варненски административен съд.

               Община Разград е   служебно присъединен в   образуваното срещу „МАЛТРЕЙД”ЕООД изпълнително производство взискател с вземания за местни данъци в размер на 145,94лв .

              Към преписката(вж. на л.12, л.16, л.23 и сл.от изп.д.) следва прилагане на платежни нареждания, доказващи извършени от жалбоподателя разноски за инициирани от него действия  по принудително събиране на вземането (такси за образуване на изп.д., за запор  и опис).  

            В хода на изпълнителното производство, по отношение на запорираното движимо имущество на длъжника  са предприети предвидените в ГПК действия на принудително изпълнение, включително и по  изнасянето му  на публична продан.  С Постановление от 7.VІІ.2016г.    ДСИ възлага изнесеното на публична продан МПС на лице, явило се като наддавач и  доказано заплатило следващата се за това цена в размер на 230,00лв.   Въпросното МПС    е индивидуализирано като обект, на обезпечаващия  вземането на жалбоподателя запор. 

            От приложения на л. 151 от изп.д. протокол е видно, че на 17. VІІІ.2016г.   ДСИ е извършил разпределение на постъпилата от публичната продан сума. Съгласно надлежно връчените  им за това съобщения, протоколът за извършеното на тази дата разпределение е бил предявен на страните в производството на 19.VІІІ.206г.  Считано от тази дата, представеният за обжалването му тридневен срок изтича на 21.VІІІ.2016г. – неделя, неприсъствен ден. Първият следващ присъствен ден е понеделник-22.VІІІ.2016г., на която дата в канцеларията на ДСИ се явява депозирана и процесната жалба. Съдебният изпълнител е извършил разпределението при хипотезата на чл.460ГПК.  Като направените в изпълнителното производство и предявени от взискателя разноски в общ размер на 601,21(от които 501,19лв. за юрисконсултско възнаграждение) е разпределил за удовлетворяване от принудително събраната сума като вземане на ред ІV и  до размера на внесени за държавна такса 23,06лв. На ред ІІІ  за удовлетворяване е разпределено вземането на служебно присъединен взискател Община Разград  за данък върху изнесеното на публична продан МПС в размер на 145,94лв.(сбор от главница в размер на 122,50лв. и изтекла лихва в размер на 23,44лв.).  Съответно на ред І и ІІ са разпределени за предпочтителното им удовлетворяване  - вземания  на РРС по чл.40   и по  чл.53 Тарифа за ДТ от ГПК.

              Въз основа на така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:  

              Като подадена в срок, от притежаващо качеството на взискател   в изпълнителното производство лице,  и срещу подлежащо на обжалване по см. на чл.463ГПК действие на ЧСИ, жалбата е  допустима.  

             Разгледана по същество е и основателна  по съображения,   които в съвкупността си сочат постановлението за разпределение на постъпилите по изп. дело суми, в обжалваната му част   като постановено при   рефлектиращо в правната сфера на жалбоподателя,  нарушение на материалния закон по  см. на  чл.136ЗЗД.

              От материалите по делото се следва за безспорно установено, че  събраната  по изп. производство сума е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на кредиторите изцяло. Обстоятелство, предпоставящо извършването на разпределението по предвидения в чл.460 ГПК ред, целящ удовлетворяване на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворяване.  Разпоредбата на чл.136 ЗЗД дефинира, кои вземания се ползват с право на предпочтително удовлетворение в поредност, задължителна за сезирания с разпределението съдебен изпълнител. 

          Текстът на чл. 136, т. 1 ЗЗД предвижда, че с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Формулировката въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва тезата, че в този ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се ползуват и останалите взискатели.

             Цитираната разпоредба касае разноски, които ползват и останалите кредитори. В конкретния случай, продажбата на процесния, собствен на длъжника автомобил,  е инициирана в  настоящото изпълнително дело от взискателя-жалбоподател. Като таксите, следващи  се за провеждане на  насочените  срещу този обект действия на принудително изпълнение,   са доказано направени от жалбоподателя. При това положение, очевидно е, че направените от жалбоподателя разноски   ползват останалите кредитори и   са привилегировано вземане, съгласно чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. 

 

 

 

 

                  В случая,  при предприемане на действия за разпределение на постъпилата от публичната продажба сума, квалифицирайки вземането на   Община Разград вземане   като данъчно задължение за процесния тов.автомобил,    ДСИ В.С.  правилно   е приела същото като подлежащо на предпочтително удовлетворение по см.  са чл.136, т.2 ЗЗД, но незаконосъобразно е удовлетворила същото на позиция,  предхождаща подлежащото на удовлетворяване вземане на жалбоподателя за разноски в изп. производство.  Вярно е, че според разпоредбата на чл. 457 ГПК, присъединеният взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, но това касае процесуалните възможности и положението на присъединения взискател в изпълнителното производство, а не и законово предвидения ред за удовлетворяване на вземанията им. Нормата на чл. 136, т. 1 ЗЗД не е в противоречие с този текст.

                    Като противно извършено на определения за това ред,   в обжалваната си част  разпределението  е неправилно и   следва да бъде отменено, а делото върнато на ДСИ за повторното му извършване при спазване НА предвидената в материалния закон поредност.

     Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

           ОТМЕНЯВА  като незаконосъобразно разпределение от 17.VІІІ.2016г.    по изп.д. № 399/2013г.    на    ДСИ при РРС в частта досежно вземане на съдебно присъединен взискател Община Разград и вземане на ТД на НАП за направени в изп. производство, и ползващи останалите взискатели  разноски и

               ВРЪЩА делото на ДСИ при РРС за извършване на ново разпределение на   постъпила от продажба на собствен на длъжника товарен автомобил при спазване на   предвидената в материалния закон поредност.

                  Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.

 

ЛС/ГО