ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр.Разград, 15.01.2016 год.

Разградският окръжен съд в закритото заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията –докладчик гр.дело №299 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от К.И.Б. ***, ЕГН-********** ,подадена срещу К.Х.Т. от с.гр. в качеството му на физическо лице , а така също и на Председател и адм.ръководител на Софийски градски съд.Претендира се обезвреда от страна на ответника на материални и нематериални вреди, като вторите са подробно описани.Посочен е и техния размер като проценти от по-големи суми ,съответно материалните -10% от 1 милион лева, нематериалните -20% от същата сума.Твърди се в исковата молба,че тези претърпени от ищеца вреди, произтичат от мълчаливия отказ на ответника,физическото лце Т., в качеството му на Председател и адм.ръководител на СГС да изпълни задължението си като такъв и да осигури срочното насрочване на конретно водено от ищеца дело пред СГС, а именно гр.дело №10040/2013 г. по описа на същия съд.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения ,както и петитума на същата, намира ,че правната квалификация на предявените искове е по чл.45 ЗЗД – претендира се ангажиране на имуществената отговорност на ответника, в качеството му на административен ръководител на Софийски градски съд, за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Съдът счита, че подобна отговорност от сочения ответник К.Т. не може да бъде ангажирана с оглед разпоредбата на чл.132 ал.1 от Конституцията на РБ,която въвежда функционален имунитет на магистратите,а именно, че при осъществяване на съдебната власт съдиите,прокурорите и следователите не носят гражданска и наказателна отговорност за техните служебни действия и постановени актове,освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Последното се установява с влязла в сила присъда, каквато обаче няма твърдения и данни да е постановена срещу ответницата за сочените в исковата молба нейни служебни действия и бездействия.

В настоящия случай в исковата молба е посочено качеството на ответника и съответно служебния характер на бездействията,за които се търси гражданската му отговорност.Ищецът не разполага с право на иск за ангажиране на същата и производството по делото следва да бъде прекратено.

Съдът държи да отбележи, че пред РОС е образувано гр.дело №297/2015 г. по подадена искова молба от същия ищец,но с ответник Софийски градски съд, като при същите заявени обстоятелства се иска осъждането на ответника за сумите 1 000 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно с капитализирана мораторна лихва към 24.11.2015г. и законната лихва, считано от 30.11.2015г., и 5 000 000лв.,о обезщетение за причинени неимуществени вреди.Така предявените искове съдът е квалифицирал като такива по чл.2б от ЗОДОВ.

С допълнителната искова молба ищецът Божковсе правят искания за допускане на правна помощ и за освобождаване от държавна такса и разноски.

Тази две искания се явяват допустими, но неоснователни по изложените съображения:

По първото искане:

Същото е неоснователно,тъй като разпоребата на чл. 24, ал.1, т.2 от ЗЗП правна помощ по чл. 21, т.1, т.2 и т.3 не се предоставя,когато претенцията е очевидно неоснователна,необоснована или недопустима.Тъй като заявената с исковата молба претенция се явява недопустима ,по изложените по-горе съображения ,поради което и исканата правна помощ не следва да бъде допускана.

По второто искане:

Критериите, въз основа на които съдът следва да направи извод за основателността на молбата за освобождаване от държавни такси и разноски са посочени в чл. 83, ал.2 от ГПК и са идентични с критериите по чл. 23, ал.3 от Закон за правната помощ", а именно:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

Към първоначалната и допълнителна искова молба не са приложени всички изискуеми от чл. 83, ал.2 от ГПК документи, въз основа на които съдът да може да прецени основателността на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски.Но изводът за нейната неоснователност следва преди всичко от изводите на съдебния състав за недопустимост на предявения иск.Искът е недопустим и евентуалното освобождаване на ищеца от внасяне на следващата се държавна такса/ дължима в размер на 12 000.00 лв./ не би довело да целения от него правен резултат-разглеждане на делото в рамките на едно състезателно производство и произнасяне със съдебен акт по съществото на спора.

Ето защо РОС, намира,че исканията с правно основание чл. 95, ал.1 от ГПК и чл. 83, ал.2 от ГПК следва да бъдат отхвърлени, а производството по делото прекратено.

Предвид изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на К.И.Б. ***,ЕГН-********** с правно основание чл. 95, ал.1 от ГПК за допускане на правна помощ по гр.дело №299/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на К.И.Б. ***,ЕГН-********** с правно основание чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на дължимите държавна такса и разноски по гр.дело №299/2015 г. по описа на Разградски ОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №299/2015 г. по описа на Разградски ОС,образувано по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД против ответника К.Х.Т. в качеството му на магистрат,поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Варненски апелативен съд.

СЪДИЯ: