О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Разград

….

12.ІІ.2016г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

12.ІІ.

2016

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в следния състав:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Председател

ЧАСТНО в.гражданско

№ 2

2016

като разгледа докладваното от съдия Йончева

д дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 274 от ГПК във вр. чл. 251 от ГПК и е образувано по частната жалба на Д. и Х.Р., подадена чрез проц. им представител по пълномощие –адв. Д. Димитров против Определение №399/5.ХІ.2015г на Исперихски районен съд по гр.д. 643 по описа му за 2013г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателите за тълкуване на влязло в сила съдебно решение № 361/7.Х.2014 г. по гр.д. 643/2013г. по описа на ИРС.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в преценката си за недопустимост, решаващият първоинстанционнен съд не е съобразил, че към дата на подадената от тях молба за тълкуване на влязлото в сила решение, същото не е било изпълнено. Моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за продължаване на дължимите, по същество на производството по тълкуване на съдебния акт, съдопроизводствени действия.

В законоустановен и предоставен й от съда срок, насрещната по жалбата страна е депозирала отговор, с който признава допустимост и оспорва основателност на жалбата. Твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като в хода на образуваното по молба за тълкуването му производство, решението, по силата на което е постановена ревандикация на недвижим имот, е било изпълнено чрез предприето от съдебен изпълнител принудително действие по въвод във владение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Като подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването лица и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна

Съобразно приетото в правната теория и съдебната практика /за пример вж. Р. № 769/17.01.2011 г. по гр.д. № 236/2010 г. на ВКС – ІІІ г.о. и Р. № 35/07.02.2011 г. по гр.д. № 1720/2009 г. на ВКС – ІV г.о., и двете постановени по реда на чл. 290 от ГПК/ тълкуването по чл. 251 от ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, когато те са неясни или двусмислени, при това, когато този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Т.е., тези решения съдържат обективиран в диспозитив порок, непозволяващ на страните да разберат действителната воля на съда. Целта на този вид тълкуване е да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението, когато трябва да се приложат правните му последици - да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо, да бъде проведено принудително изпълнение на решението или да се приложат конститутивните му правни последици.

В тази връзка, законодателно допустимостта на искането за тълкуване на съдебните актове е поставена в зависимост от съществуването на правен интерес от извършването му. По регламент на чл.251, ал.2 ГПК такъв интерес не е налице, когато решението е изпълнено.

Буквалният прочит на нормата, на какъвто жалбоподателите позовават основателността на жалбата си, респ. твърдението си за незаконоъобразност на обездвижващото молбата им за тълкуване определение, изисква преценка за допустимостта на молбата за тълкуване към момента на подаването й. Същевременно тя не само не ограничава , но и задължава сезирания с молбата съд да прецени интереса от исканото тълкуване във всеки един момент на производството.

Производството по 251, ал.1 ГПК е допустимо във всички случаи на незавършено изпълнение на решението, чието тълкуване се иска, а ал.2 на чл.251 ГПК изрично регламентира недопустимост на производството по тълкуване на решението само в хипотеза, когато то е изпълнено. Употребеният израз "изпълнено" съдържа в себе си изискването изпълнението на решението да е приключило. Приключването на това изпълнение е свързано с приключване на изпълнителното производство, т.е. с преустановяването на изпълнителните действия окончателно. На каквото сочат приложените в хода развилото се пред ИРС производство доказателства-образувана на производство пред ДСИ при ИРС преписка по изп.д.№85 по описа му за 2015г. и съдържимите се в нея протоколи за предприето в изпълнение на влязлото в сила решение, чието тълкуване се иска, действия на принудително изпълнене чрез насрочен и провел се на 20.VІІ.2015г., при редовно призоваване и участие на жалбоподателите, в качеството им на длъжници, въвод във владение. Потвърден като законосъобразно предприето от съдебния изпълнител действие на принудително изпълнение с вл. в сила на 28.ІХ.2015г. Решение №745/28.ІХ.2015 по гр.д №204/2015 по опис на РОС.

При наличие на тези доказателства, относимо на насроченото на 2.Х.2015г. и провело се при участие на страните открито съдебно заседание, правилно и съответно на приложимия закон, първоинстанционният съд е приел, че е налице изпълнение на съдебното решение, което води до недопустимост на тълкуването му по същество. С осъществяване на въвода , решението по ревандикационния иск за собственост иск е изпълнено. При положение, че за изпълнителния орган и страните в изпълнителното производство, действията по принудително реализиране на следващите се от съдебния акт права се явяват обективно настъпил факт, то считано от 28.ІХ.2015г. , при доказана висящност на образуваното по молбата за тълкуването му производство, сочат последното като недопустимо поради липса на интерес.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частната жалба на Д.М. и Х.Б.Р., подадена чрез проц. им представител по пълномощие –адв. Д. Д. против Определение №399/5.ХІ.2015г на Исперихски районен съд по гр.д. 643 по описа му за 2013г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата им за тълкуване на влязло в сила Решение № 361/7.Х.2014 г. по гр.д. 643/2013г. по описа на ИРС.

Определението е окончателно и по аргумент на чл.274, ал.4ГПК не полежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.