ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 18.01.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На осемнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 11 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Райфайзенбанк /България/”ЕАД, чрез пълномощник, против определение № 3485 / 3.12.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1689 / 2015г. по описа на РС Разград, с което е обезсилена издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото с връщане на заявлението. В частната жалба са изложени оплаквания, че съдът е обезсилил заповедта за изпълнение, въпреки, че заявителят е посочил в заявлението постоянния адрес на длъжника, а законът не конкретизира дали в заявлението за издаване на заповед е необходимо да се посочи постоянен или настоящ адрес; че в разглеждания случай районният съд не разполага с правомощие за обезсилване на издадената заповед и че при служебната проверка за местна подсъдност съдът е имал достъп до НБД”Население”, при което е могъл служебно да узнае адреса на длъжника. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след проверка на извършените до този момент процесуални действия в първоинстанционното производство, констатира следното: Районният съд е сезиран от „Райфайзенбанк /България/”ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В.Х.У., за вземане, произтичащо от неизпълнен договор за студентски кредит, ведно с изтекли преди датата на подаване на заявлението договорни лихви и законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

На 30.09.2015г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Длъжникът не е намерен на адреса, посочен в заявлението – лице, живущо на същия адрес, е удостоверило пред връчителя, че В.У. е напуснала адреса и живее в гр.София. Районният съд е разпоредил да се залепи уведомление по реда на чл.47 ГПК, което е извършено на 27.10.2015г.

На 10.11.2015г. съдът с разпореждане е указал на заявителя в едноседмичен срок от съобщаването да представи справка за адресна регистрация на длъжника. Съобщението е връчено на длъжностно лице – юрисконсулт на банката, на 20.11.2015г. В предоставения от съда срок указанието не е изпълнено.

С обжалваното определение № 3485 / 3.12.2015г. съдът е върнал заявлението, обезсилил е издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.410 ал.2 ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК. По аргумент от противното на чл.411 ал.2 т.3 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес на територията на РБ. След издаване на заповедта за изпълнение и за да се осъществи целта на заповедното производство да се провери дали вземането е безспорно, тя подлежи на връчване на длъжника, съгласно чл.411 ал.3 ГПК. Заявителят в подаденото заявление е посочил адрес на длъжника, на който връчтителят е установил, че длъжникът не пребивава. В разглеждания случай, съдът, след залепването на уведомлението, е дал указание на заявителя, съгласно чл.47 ал.4 в.в. с ал.7 ГПК, да представи справка за адресната регистрация на длъжника, което в дадения срок заявителят не е сторил. Жалбоподателят излага оплакване, че в заявлението е посочил постоянния адрес на длъжника, а законът не конкретизира дали адресът трябва да е постоянния или настоящия. Въззивният съд намира възражението за ирелевантно. От значение е обстоятелството, че след като длъжникът не е бил открит на посочения в заявлението адрес и въпреки дадените й указания, съобразени с разпоредбата на чл.47 ал.4 ГПК, банката – заявител не е представила спрвака нито за постоянен, нито за настоящ адрес на длъжника.

Чл.411 ал.1 ГПК вменява в служебно задължение на съда да следи за местната подсъдност на подаденото заявление. Разпоредбата въвежда изключение от общото правило на чл.119 ал.3 ГПК и задължава съда в заповедното производство служебно да изпрати делото на местно компетентния съд, ако от материалите по делото е видно, че адресът на длъжника е в друг съдебен район. Това действие следва да се предприеме без постъпило възражение, тъй като към момента на подаване на заявлението, в производството все още не участва насрещна страна. Видно е, че до момента на издаване на заповедта за изпълнение адресът на длъжника, известен по делото, е в гр.Разград. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение, изпратена на същия адрес, но невръчена по причина, че длъжникът вече не живее там. При това положение, в чл.47 ал.4 в.в. с ал.7 ГПК е установено задължение заявителят да представи справка за неговата адресна регистрация. Разпоредбата на чл.7 ал.1 ГПК вменява на съда задължение за съдействие на страните за изясняване на делото, но не може да извършва действията вместо тях. Именно в изпълнение на това свое задължение, районният съд е дал указание на заявителя за представяне на справка за адресна регистрация. Дали заявителят ще изпълни указанието или ще бездейства, зависи изцяло от неговата преценка, свързана с интереса му от приключване на заповедното производство.

Последица от процесуалното бездействие на заявителя е обезсилване на заповедта за изпълнение. Липсата на данни за известен адрес на длъжника е основание за отказ да се издаде поисканата заповед за изпълнение, съгл. чл.411 ал.2 т.3 ГПК. Ако липсата на основание по този текст от закона бъде установено след издаването й, то тя подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване. Такъв е и случаят при бездействие от страна на заявителя, съобразно указанията на съда, да посочи постоянен и настоящ адрес на длъжника. Заповедното производство не може да приключи с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, което изисква връчването й на длъжника и от което зависи последващото развитие на производството. Хипотезата е приравнена на тази по чл. 411 ал.2 т.3 ГПК, а съгласно т.3б от ТР № 4 / 2013г. на ВКС, когато се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, който има служебното задължение да осигури движението и приключване на делото /чл.7, ал.1 ГПК/. В противен случай заповедното производство би останало винаги висящо и неприключено поради невъзможността за връчване на заповедта. Следователно, оплакването в жалбата, че заповедният съд не е компетентен да обезсили издадената заповед за изпълнение, се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Райфайзенбанк /България/”ЕАД против определение № 3485 / 3.12.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1689 / 2015г. по описа на РС Разград

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.