ОПРЕДЕЛЛЕНИЕ № 22

Гр. Разград 18.03.2016 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Н. Реджебова

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 12 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е възражение, подадено от Р.Й.М. в което сочи, че подава същото в едномесечния срок по чл. 432 от ГПК, след като бил уведомен по телефона от работодателя му, за връчено при него запорно съобщение на трудовото му възнаграждение от ЧСИ Д.Драганов по образувано изп. дело № 20137620400757, за задължения към НАП-Варна и Топлофикация–Разград. Твърди, че издаденото по ч.гр. дело № 422 / 2013 г. на РС-Разград заповед за изпълнение, не му е връчена надлежно, поради което не му е дадена възможност да оспори вземането. Излага съображения, че заповедта не му е била връчена надлежно, тъй като по времето, когато било залепено уведомлението бил в служебна командировка извън страната, поради което бил лишен от оспори вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Отправя се молба за приемане на възражението и спиране изпълнението на заповедта за изпълнение, за което да уведоми ЧСИ.

Възражението се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на длъжника на същите основания и със същите искания.

Процесуалния представител на насрещната по жалбата страна Топлофикация –Разград депозира в съдебно заседание писмен отговор0становище, в което се сочи, че поради служебен ангажимент на процесуалния представител няма да бъде представляван, поради което при липса на други пречки не се прави възражение за даване ход на делото. Твърди се, че не е налице никоя от предпоставките на чл. 423 от ГПК. По отношение на жалбоподателя се изпълнени всички процедури по връчване на книжа и съобщения, поради което възражението е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Първоинстанционният РС-Разград е сезиран на 20.03.2013 г. от “Топлофикация–Разград“ ЕАД гр. Разград, ЕИК 116019472, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р.Й.М. за сумата 202.98 лв. -главница, произтичаща от неплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за период от 01.11.2009 г. до 16.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2013 г. до окончателно плащане, както и сумата 27.32 лв., представляваща лихва за забава за времето от 01.01.2010 г. до 02.12.2012 г. и 25 лв. разноски по делото. Въз основа на заявлението на 22.03.2013 г., съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено. За издадената заповед за изпълнение е изпратено съобщение до длъжника Р.Й.М. Н.Б.С., на посочения от заявителя адрес, а именно: гр. Разград, ул. *****. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че по сведение на и.б.и. – съсед от ап. *, лицето е напуснало адрес. Съдът разпоредил на 03-04.2013 г. връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. На 05.04.2013 г. разпореждането е изпълнено, чрез залепване на уведомление на входната врата на посочения адрес, като отново е посочено, че лицето е търсено, но не е намерено. С разпореждане от 24.04.2013 г., съдът дал срок на заявителя да представи адресна справка за длъжника. На 30.05.2013 г. заявителя депозирал пред заповедния съд удостоверения за постоянен и настоящ и адрес. Видно от удостоверението постоянните постоянен и настоящ адреси са тези посочени в заявлението - гр. Разград, ул. *****. На 10.06.2016 г. съдът приел, че са налице основанията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – съобщението се счита за връчено с изтичане срока за получаването му от канцеларията на съда. Издадения на същата дата изпълнителен лист е връчена на заявителя на 24.10.2013 г., видно от приложената разписка.

В подкрепа на възражението си длъжника представя заверен препис от превод на Договор за отдаване под наем от 01.11.2011 г.. В договора е посочено, че една от страните по договора, като наемодател е Р.М., род. на *** г. По отношение срока на договора е посочено, че влиза в сила от 01.11.2011 г. и изтича на 01.11.2012 г.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал.1, т. 1 - 4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал.1 и чл. 419, ал.1 ГПК.

Съдът намира, че възражението е неоснователно по следните съображения:

С оглед на установената фактическа обстановка, следва безспорно да се приеме, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника – Р.Й.М. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК - връчителя не намерил лицето на адреса посочен в заявлението, както и друго лице, което да е съгласно да получи книжата, при което залепил уведомление, като в двуседмичния срок длъжникът не се явил да получи книжата. След направена справка относно адреса на длъжника, съдът по заповедното производство установил, че адреса, посочен в заявлението, е актуалния постоянен и настоящ такъв. Съобразно изричната разпоредба на чл. 47, ал. 7 от ГПК, редът за връчване на уведомление / чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК /, се прилага и при връчване на заповед за изпълнение, поради което възражението за ненадлежното връчване на заповедта за парично изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК е неоснователно.

Първото възражение, наведено пред настоящия състав на съда, е във връзка с чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК за това, че издадената заповед за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника Р.М., тъй като от 2005 г. не живеел на адрес, а в гр. Варна, не се споделя от настоящата инстанция. Същият е имал задължението, след като е променил настоящия си адрес и е живял на друг такъв, в срок от 30 дни да депозира заявление, за да заяви промяната в настоящия си адрес, като посочи новия си настоящ адрес / чл. 99 от Закона за гражданската регистрация /. Като не е изпълнил това свое задължение и не е заявил промяната на настоящия си адрес, Р.М. не може сега да черпи права от неправомерното си поведение. Съобразно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, постоянния адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Длъжникът обаче не е бил намерен на постоянният му адрес и не се е намерило лице, което да приеме съобщението.

Второто възражение е по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК - заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването й той не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. Това възражение също е неоснователно. Съдът намира, че представения договор за наем е неотносим към предмета на делото, тъй като касае период преди подаване на заявлението. Както вече бе посочено по-горе срока на договора изтича на 01.11.2012 г. Заявлението е подадено на 20.03.2013 г., а уведомлението е залепено на 05.04.2013 г.

Обичайно местопребиваване на физическо лице съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП и Регламент / ЕО / № 44/2001 е мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване и установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Това означава, че обичайното местопребиваване на физическото лице се свързва с наличието на основен обективен критерий - трайна връзка в горепосочения смисъл на това лице с мястото, в което твърди да пребивава, като доказателствената тежест да я установи е на лицето. В тази насока представеното от длъжника Р.М. доказателство / договор за наем /, не обосновава такава връзка.

С оглед изложеното, искането за приемане на възражения по чл. 423, ал. 1, т.1 и 2 от ГПК, се явява неоснователно и не следва да бъде приемано. В резултат на това не следва да се уважава и направеното искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК на Р.Й.М. ***, ЕГН ********** и съдебен адрес *** - чрез адв. Светломир Иванов, срещу Заповед № 774 / 22.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 422 / 2013 г. по описа на Районен съд Разград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане във възражението на Р.Й.М. за обезсилване на Заповед 744 / 22.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 422 / 2013 г. по описа на Разградски районен съд и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

СЛ