ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……… / 4.02.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На четвърти февруари, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Ч.в.гр.д. № 21 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Подадена е частна жалба от Р.Я.П. против определение от 14.12.2015г. по гр.д. № 1735 / 2015г. по описа на РС Разград, с което съдебното производство е прекратено поради недопустимост на предявения от него иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на РРС за разглеждане на иска.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ.

Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следното: Р.П. е предявил иск, с който моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от 27.08.2009г. до датата на постановяване на съдебното решение по делото, ведно със законна лихва за същия период от време. В обстоятелствената част ищецът сочи, че му е повдигнато обвинение на 12.03.1996г. по сл.д. № 61 / 1996г. на ОСС Шумен, наказателното производство по което неколкократно е спирано, а на 12.06.2009г. е прекратено с постановление на РП нови Пазар. На 27.08.2009г. е разпоредено от ОП Шумен отново да му бъде повдигнато обвинение за същото деяние. Внесен е обвинителен акт, образувано е НОХД № 165 / 2010г. на РС Нови Пазар. С определение, постановено в с.з. на 6.10.20010г., делото е прекратено. Ищецът твърди в исковата молба, че постановлението на прокуратурата от 27.08.2009г. попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Вследствие на действията на ответника, ищецът твърди, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нерви, безпокойство, безсъние и продължителен тежък психически дискомфорт. Периодът на причинените неимуществени вреди е конкретизиран от 27.08.2009г. до постановяване на съдебно решение в настоящото производство.

Ответникът в писмения отговор е направил възражение за недопустимост на иска, предвид вече постановено решение с идентичен предмет. По делото е приложен препис от решение от 28.12.2011г. по гр.д. № 441 / 2011г. на РС Нови Пазар. Видно от същото, този съд е бил сезиран с иск от Р.П. за осъждането на ПРБ за сумата 15 000лв. Фактите, които е посочил в исковата молба, са, че му е повдигнато обвинение на 12.03.1996г. На 17.03.2010г. е изготвен обвинителен акт и делото е внесено в съда. На 6.10.2010г. РС Нови Пазар е прекратил делото поради изтекъл давностен срок. Ищецът е твърдял, че прокуратурата му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нерви, безпокойство, психическо разстройство и продължителен тежък психически дискомфорт за периода от 12.03.1996г. до 6.10.2010г. В хода на съдебното производство по гр.д. № 441 / 2011г., РС Нови Пазар е проследил пълната хронология на наказателното производство относно сл.д. № 61 / 1996г. на ОСС Шумен и НОХД № 165 / 2010г. на РС Нови Пазар. Съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че фактите не попадат в никоя от хипотезите на чл.2 ал.1 т.2 /стар/ ЗОДОВ.

Въззивният съд напълно споделя изводите на Районен съд Разград, с които съдебното поризводство е прекратено.

Първото оплакване в частната жалба се отнася до несъответствие на предмета на двете съдебни производства. Жалбоподателят твърди, че гр.д. № 441 / 2011г. на РС Нови Пазар е образувано за обезщетение за вреди вследствие повдигнатото на 12.03.1996г. обвинение по сл.д. № 61 / 96г. по описа на ОСС Шумен, а настоящото производство е за обезщетение вследствие повдигнатото с постановление от 27.08.2009г. обвинение, също по сл.д. № 61 / 96г. Въззивният съд намира за неоснователно възражението. Съгласно чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /т.2 преди изм./, обезщетение се дължи при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено в няколко хипотези. В разглеждания случай наказателното производство е било едно, в хода на същото са извършвани различни процесуални действия, които са били разгледани и анализирани съвкупно по гр.д. № 441 / 2011г. на РС Нови Пазар. Обезщетението не е дължимо за всяко отделно постановление, с което е повдигано обвинение в хода на разследването, а за вредите, които обвиненото лице е претърпяло поради предприетото срещу него наказателно преследване, в случая от 12.03.1996г., когато е повдигнато обвинение, до 22.10.2010г., когато определението за прекратяване на наказателното поризводство е влязло в сила.

Във връзка с горното, неоснователно се явява и второто оплакване на жалбоподателя, който твърди, че двата иска се основават на вреди, причинени в различни периоди – искът по гр.д. № 441 / 2011г. на РС Нови Пазар обхваща периода 12.03.1996 – 6.10.2010г., а настоящият иск е предявен за причиняване на вреди в периода от 27.08.2009г. до постановяване на решение. Поначало предметът на иска се определя в исковата молба чрез правопораждащи юридически факти, искане и страни. Сравнявайки вече приключилото гражданско производство пред РС Нови Пазар с настоящото, съдът констатира, че идентитет е налице по отношение на страните, основанието и размера на искането /в настоящия случай се претендира по-малък размер/. Следва да се приеме, че правопораждащите юридически факти също са идентични и това са воденото наказателно производство по сл.д. № 61 / 1996г. на ОСС Шумен и НОХД № 165 / 2010г. на РС Нови Пазар, както и твърдените неимуществени вреди. Посочването на различен период в настоящото производство не води до различен извод. Претендираните причинени вреди от 27.08.2009г. до 6.10.2010г. изрично са били включени в предмета на иска по гр.д. № 441 / 2011г. на РС Нови Пазар и обсъдени от същия съд, при което по отношение на тях е формирана сила на пресъдено нещо. След този период до постановяване на решение претенцията на Р.П. не е обвързана с водено срещу него наказателно производство – същият изрично сочи в обстоятелствената част, че производството е приключило със съдебно определение, постановено на 6.10.2009г. по НОХД № 165 / 2010г. на РС Нови Пазар. Липсва твърдение за новообразуван наказателене процес. Специалният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /т.2 преди изм./ дава възможност на обвиненото лице да възмезди претърпените вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, по което е оправдан или производството по което е прекратено. Наличието на наказателно производство, приключило по един от начините, посочени в текста на закона, е изрична предпоставка за допустимост на иска. При това положение, претенцията на ищеца за възмездяване на неимуществени вреди, причинени извън периода на воденото наказателно производство, се явява недопустима. Още повече, че се основава на същите правопораждащи факти, за които вече е постановено решение по същество.

Предвид изложеното, определението на районния съд, с което съдебното производство е прекратено поради недопустимост на иска, е правилно и законосъобразно. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение частната жалба на Р.Я.П. против определение от 14.12.2015г. по гр.д. № 1735 / 2015г. по описа на РС Разград.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.