О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 01.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ВЧГрД № 26 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на А.О.Ф. *** против Разпореждане № 996/10.08.2015г. по ЧГД № 329/2015г. по описа на РС-Кубрат за незабавно изпълнение на парично задължение за главница в размер на 45 114.10 евро, лихви в общ размер от 9707.48 евро и заемни такси 1047.97 евро, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК- 2185.38лв. платена държавна такса и 2 169.04лв. юрисконсултско възнаграждение, дължими в условията на солидарна отговорност в качеството й на поръчител на длъжника /кредитополучател/ А.А.А. по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 11.04.2008г. и последвали го Допълнителни споразумения от 07.10.2010г. и 17.11.2011г. към него за допълнително обезпечение на кредита ведно с договори за поръчителство от същите дати, сключени с Банка ДСК ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, ул.Московска № 17.

Видно от приложеното копие от съобщението- покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, заповедта за незабавно изпълнение е връчена на А.О.Ф. на 10.11.2015г. От материалите на ЧГрД № 329/2015г. и определение на съда от 08.12.2015г. става ясно, че в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК жалбоподателката е упражнила правото си на възражение /възражение вх.№ 2419/26.11.2015г., изпратено по пощата на 24.11.2015г./ и е депозирана частна жалба срещу постановеното в заповедното производство разпореждане за незабавно изпълнение /частна жалба вх.№ 2456/30.11.2015г., изпратена попощата на 24.11.2015г./.

В частната жалба жалбоподателката А.О.Ф. като основания за отмяна на постановеното спрямо нея разпореждане за незабавно изпълнение сочи, че: 1. Не се представя документ по чл.417 от ГПК, който да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане; 2. Предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Не е изпълнена нормата на чл.418 от ГПК и настъпването на обстоятелството- обявена предсрочна изискуемост не се удостоверява с документ. Твърди, че документите на стр.55 и 56 не са й връчени лично, а са връчени на трето лице и не е изпълнена процедурата по чл.45 от ГПК. Твърди, че отношенията между нея и основния длъжник А.А.А. са влошени, тъй като А.О.Ф. е във фактическа раздяла от 01.03.2015г. със сина на А. и те са насрещни страни по спор. Иска се делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание на основание чл.278, ал.1 от ГПК, като бъдат допуснати гласни доказателства.

В срока по чл.276 от ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на заявителя Банка ДСК ЕАД гр.София.

Жалбата е допуснима, като подадена в срок от надлежна легитимираща интерес страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по подадено заявление вх.№ 1634/06.08.2015г. от Банка ДСК ЕАД, София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК срещу А.А.А. ***, в качеството й на кредитополучател /длъжник/ по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 11.04.2008г. и срещу Ф.Е.Ф., Д.Е.Ф. и А.О.Ф.- съдълъжници поръчители, за солидарно дължимо парично вземане в общ размер от 55 868.45 евро, от които: главница- 45 113.10 евро, договорна лихва за периода от 28.09.2013г. до 05.08.2015г. в размер на 9 606.62 евро, санкционираща лихва за периода от 29.07.2015г. до 05.08.2015г.- 100.86 евро, заемни такси- 1 047.87 евро.

Към заявлението и в съответствие с изискванията на чл.417, т.2 от ГПК заявителят е представил извлечение от счетоводни книги за сметка № 15469951 към дата 06.08.2015г. по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 11.04.2008г. и Допълнителни споразумения от 07.10.2010г. и 17.11.2011г. за длъжници: А.А.А.-кредитополучател и поръчителите Ф.Е.Ф., Д.Е.Ф. и А.О.Ф.. Посочен е факта на обявяването му за предсрочно изискуем- 29.07.2015г. и размера на задължението към датата на издаване на документа /06.08.2015г./- 55 868.45 евро, от които: главница- 45 113.10 евро, договорна лихва за периода от 28.09.2013г. до 05.08.2015г. в размер на 9 606.62 евро, санкционираща лихва за периода от 29.07.2015г. до 05.08.2015г.- 100.86 евро, заемни такси- 1 047.87 евро.

Извлечението е издадено и подписано от лицето Лидия Николова- специалист проблемни кредити, надлежно упълномощена за това съгласно приложеното пълномощно.

Касае се за частен документ, който е редовен от външна страна и ползващ се с материална доказателствена сила относно съдържащите се в него обстоятелства за основание, размер и изискуемост на процесните вземания. Съобразяването му от заповедния съд като основание по чл.417, т.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и съответствието му с изискванията на чл.418 от ГПК са законосъобразни.

Изложеното сочи на неоснователност на жалбата за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение поради нередовност от външна страна на съобразения за постановяването му документ по чл.417, т.2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че представеното изпълнително основание чл. 417, т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по отношение на претендираните със заявлението суми- същото съдържа данни за длъжника, кредитора, поръчителите, договора за банков кредит, размера на предоставения кредит, както и датата на падежа, размер на главницата, период и размер на лихвите /Опр.№ 130 от 24.02.12 г. на ВКС, по ч.т.д.№ 11/12 г., II ТО; Опр.№ 461/28.06.10 г. по ч.т.д.№ 272/10 г., II ТО на ВКС; Опр.№ 697/19.11.09 г., ч.т.д.№ 618/09 г. на ВКС, II ТО; Опр.№ 17/14.01.13 г. по ч.т.д.№ 867/12 г. на ВКС, II ТО/.

От приложения Договор за жилищени и ипотечен кредит от 11.04.2008г. се установява, че между Банка ДСК ЕАД, София, в качеството на кредитор и А.А.А., в качеството на кредитополучател, е сключен договор, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 49 300 евро със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване с падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва- 7-мо число. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека съгласно т.8 от договора. Като незарделна част от договора са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които са приети и получени от кредитополучателя.

Впоследствие, с Допълнителни споразумения от 07.10.2010г. и 17.11.2011г. отпуснатия вече кредит е бил допълнително обезпечен с поръчителство на лицата Ф.Е.Ф., Д.Е.Ф. и А.О.Ф., като всеки един от тях е сключил и съответен Договор за поръчителство- по отношение на жалбоподоталеката А.Ф. на 17.11.2011г., който същите съгласно т.2 от договора са се задължили солидарно с кредитополучателия и са приели Общите условия. В цитираните Допълнително споразумение от 17.11.2011г. и Договор за поръчителство от същата дата, жалбоподателката А.О.Ф. е посочила постоянен адрес ***, като съгласно т.13.10. от Общите условия е поела задължение да уведоми кредитора за всяка промяна в местоживеенето си.

По този начин жалбоподателката А.Ф. лично и на самостоятелно основание /договор за поръчителство/ се е задължила солидарно с основния длъжник по кредита- А.А.. Жалбоподателката има качеството на солидарно отговорен длъжник на основание сключения лично договор за поръчителство и не са противни страни. Ето защо не се налице основания за доказавне на обстоятелството, че е във фактическа раздяла със съпруга си, респ. за насрочване на делото в открито заседание с цел събиране на доказателства за установяване на тези факти.

В съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г., ОСГТК, кредиторът е обявил на длъжника А.А. и солидарно отговорните поръчители Ф.Е.Ф., Д.Е.Ф. и А.О.Ф., предсочната изискуемост на кредита, поради забава в плащанията. За целта на посочените от всеки един адреси е изпратено писмо изх.№ 01-20-04971/10.07.2015г., което е получено на адреса, посочен от жалбоподателката Ф. на 15.07.2015г. В тази връзка кредиторът, както сочи и в извлечението от сметки, е констатирал забава в плащатнията на главница и лихва по кредита повече от 90 дни, съгалсно т.20.2 от Общите условия. Налице е спиране на плащанията от страна на длъжника от 07.10.2014г., като към 07.01.2015г. забавата в плащанията е вече над 90 дни. Съгласно т.20.2 от Общите условия от този момент Банката /кредитора/ може да упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като уведоми за това длъжника. Едва след уведомяване на длъжника настъпва предсрочната изискуемост на кредита и от този момент започва да тече и 6-месечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД по отношение на поръчителите. В конкретния случай след констатираната забава, банката е уведомила надлежно длъжниците /кредитополучател и солидарно отоговорни поръчители/ на 15.07.2015г., когато всеки един от тях, на посочените постоянни адреси ме у връчено уведомлението, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Именно от 15.07.2015г. е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и от тази дата започва да тече 6-месечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД по отношение на поръчителите. Заявлението по чл.417 от ГПК от страна на Банката е подадено в РС-Кубрат на 06.08.2015г., т.е. в рамките на срока.

Ето защо възранията на жалбоподателката, че не е надлежно уведомена и не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита са неоснователни и недоказани. В случая е налице надлежно уведомяване и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като заявлението за незабавно изпълнение е предявено от Банката в 6-месечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД по отношение на поръчителите.

Съгласно задължителните постановки на т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК определението на РОС не подлежи на обжалване.

По изложените подробни съображения частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 996/10.08.2015г. по ЧГД № 329/2015г. по описа на РС-Кубрат за незабавно изпълнение на парично задължение за главница в размер на 45 114.10 евро, лихви в общ размер от 9707.48 евро и заемни такси 1047.97 евро, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК- 2185.38лв. платена държавна такса и 2 169.04лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Банка ДСК ЕАД, София срещу А.А.А.- кредитополучател и солидарно задължените с нея Ф.Е.Ф., Д.Е.Ф. и А.О.Ф..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.