О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 15.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова в.ч.гр.д. № 55 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Н.А.Ч. *** против Определение от 02.02.2016г. по гр.д. № 31/2016г. по описа на РС-Исперих, с което на основание чл.130 от ГПК е прекратено съдебното производство по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен с искова молба вх.№ 193/15.01.2016г. от Н.А.Ч. срещу А.К.Х., в качеството му на наследник на К.Х.К., за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 3000 лв. за причинените от наследодателя К.Х.К. неимуществени вреди- болки и страдания и телесни увреждания в резултат на нанесен спрямо ищеца побой на 28.06.2015г. около 15.30ч. в с.Владимировци на ул.Цар Симеон пред дом № 9, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано ог датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението, поради недопустимост и върната исковата молба на подателя й. В жалбата сочи, че определението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено изцяло. Счита, че логиката на съда е неправилна, тъй като в разпоредбите на чл.47-50 от ЗЗД били посочени изключенията от случаите, когато причинителят на непозволеното увреждане не отговаря пряко за вредите, а тази отговорност се поема от трети лица, но това предполага прекият извършител да е жив. Счита, че когато извършителят е починал, сработват общите правила за правоприемство и ангажиране отговорността на наследниците. Навежда доводи, че при престъпление когато деецът е починал, това не означава, че за неговите наследници отпада гражданско-правната отговорност за неимуществените и имуществените вреди, в резултат на престъплението.

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна легитимираща интерес страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Видно от приложеното съобщение препис от обжалваното определение е връчен на жалбоподателя Ч. на 09.02.2016г., като частната жалба е депозирана в законоустановения срок на 12.02.2016г. с вх.№ 580 чрез РС-Исперих.

Разгледана по същество се явява основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по подадена искова молба от Н.А.Ч. против А.К.Х., в която твърди, че наследодателят на последния- К.Х.К., му е причинил на 28.06.2015г. в с.Владимировци телесни увреждания, за което било оброзувано нчхд № 125/2015г. по описа на РС-Исперих, но в хода на производството извършителят починал. Производството по нчхд № 125/2015г. било прекратено. Твърди, че единствен наследник на починалия извършител е ответникът А.К.Х., който счита, че следва да отговаря за гражданско-правните последици от деянието, поради което моли ответникът- А.К.Х., в качество на наследник на К.Х.К. да му заплати обезщетение в размер на 3000 лв. за нанесените от баща му- К.Х.К. неимуществени вреди- болки и страдания и телесни увреждания в резултат на нанасен му от него побой на 28.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението и направените по делото разноски.

Определението на РС- Исперих е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия. От изложените обстоятелства и петитума на исковата молба следва, че претенцията на жалбоподателя намира своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.60 от ЗН. Касае се за деликтна отговорност на деликвент, който е починал, поради което и във вр. с чл.60 от ЗН ищецът претендира заплащане на обезщетение от страна на неговия наследник.

Обстоятелството, че наказателното преследване е прекратено на определено основание, предвидено в НПК, не прегражда възможността гражданския съд да се произнесе по гражданските последици от деянието на дадено лице, а при неговата смърт и от неговите наследници при условията на чл.60 от ЗН. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че се касае за деликтна отговорност, която е лична и предполага виновно поведение от страна на причинителя на вредата, като действително в разпоредбите на чл.47-50 от ЗЗД са визирани изключенията, когато отговорността за непозволеното увреждане се поема не от прекия причинител на вредата, а от друго, специално посочено от закона лице. В случая обаче ищецът А.Х. не претендира обезщетение по някой от тези специални случаи, а основава претенцията си на общия принцип, че всеки трябва да поправи вредите, които виновно е причинил другиму- чл.45 от ЗЗД и в тази връзка от момента на увреждането за деликвента е възникнала отговорност за заплащане на обезщетение /при установяване и доказавне на твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства/. След смъртта на причинителя на вредите, задължението за обезщетение по чл.45 от ЗЗД съставлява пасив в оставеното от него наследство, т.е. в случая след смъртта на прекия извършител на вредите- К.Х.К. задължението за евентуално обезщетение по реда на чл.45 от ЗЗД съставлява част от наследството и задълженията на наследодателя.

Следователно искът не се явява недопустим, тъй като е налице процесуална легитимация- твърдение, че ответникът А.К.Х. е единствен син и наследник на деликвента К.Х.К., като останалите обстоятелства на иска по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.60 от ЗН подлежат на установяване и доказване в хода на производството пред районния съд. В този смисъл е и трайната съдебна практика- ТР № 11 от 03.01.1967г., ОСГК, решение № 392/14.12.2012г. по гр.д.№ 256/2012г. на ВКС, III г.о., определение № 1355/27.11.2013г. по гр.д.№ 3353/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/25.02.2013г. на Апелативен съд-Бургас по в.гр.д.№ 379/2012г.

По изложените подробни съображения частната жалба се явява основателна, а атакуваното с нея определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия, поради което Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение .../02.02.2016г. по гр.д. № 31/2016г. по описа на РС-Исперих, с което на основание чл.130 от ГПК е прекратено съдебното поризводство по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен с искова молба вх.№ 193/15.01.2016г. от Н.А.Ч. срещу А.К.Х., в качеството му на наследник на К.Х.К., за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 3000 лв. за причинените от наследодателя К.Х.К. неимуществени вреди- болки и страдания и телесни увреждания в резултат на нанесен спрямо ищеца побой на 28.06.2015г. около 15.30ч. в с.Владимировци на ул.Цар Симеон пред дом № 9, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано ог датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението, поради недопустимост и върната исковата молба на подателя й.

ВРЪЩА делото на РС-Исперих за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.