О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
8.ІV.2016г. Разградски окръжен
година Град
2016
съд
8.ІV.
закрито
На Година
ЛАЗАР
МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
ч. в.гр. 2016 №75
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с
чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Делото е образувано по ч.в.ж на „КОНДОР КОМЕРС 2011”ЕООД, Разград , подадена
чрезпроцесуален представител по пълномоще –адв.К.М.
против Определение №256/22.І.2016
с което молбата му за изменение
на постановеното по гр.д.№1762/2015 по
описа на РРС Решение №91/16.ХІІ.2015г в частта му за разноските, е
оставена без уважение.
В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност, на обжалваното определение. Н арелевираните основания се иска отмяната му и решаване на въпроса за дължимост на разноските
по същество. В подкрепа на искането си, жалбоподателят твърди, че не е ставал
причина за образуваното срещу него исково производство, поради което не следва
да бъде ангажиран и със заплащане на присъдените в полза на ищцата разноски.
В законоустановен и предоставен й за това
срок, насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
основателността й. Моли за оставянето й
без уважение.
Като
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна.
Гр.д.№1762/2015г.
е било образувано на производство пред РРС по предявени от Ц.Ц. против „КОНДОР
КОМЕРС 2011”ЕООД, обективно съединени исдкове, както следва:
1/По чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ- за
отмяна на уволняването й, предприето от ответника-работодател на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ с връчената й
на 16.ІХ.2015г. Заповед №7/14.ІХ.2015г.;
2/ За възстановяването й на заеманата до
уволнението длъжност;
3/ Иск с правно осн.л.220 КТ за дължимо й
се поради неспазен срок на предизвестие обезщетение което в обстоятелствена част
на молбата е визирано в размер на 490,00лв., а в петитум- в
размер на 400,00лв.;
4/ Предявен в условията на обективно
кумулативно съединяване иск по чл.224КТ – за дължимо й се обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 19 дни , което в обстоятелствена част на
молбата е посочено в размер на 443,00лв., а в петитум на същата-в развмер на
350,00лв.;
5/За дължимо й се на осн.чл.128 КТ и неизплатено
й за м.ІХ.2015г. трудово възнаграждение, което в обстоятелствена част на молбата е посочено в размер на 233,00лв.,
а в петитум на същата - в размер на 183,00лв.;
С предявяване на иска е претендирала
присъждане и на доказано направени в хода на делото разноски. Исковата молба е
постъпила в регистратура на РРС на
6.Х.2015г.
В срок за
отговор ответникът е провел оспорване на исковете и предявил искане за
заплащане на направени по делото разноски.
В
производство по чл.140 ГПК съдът е докладвал иска по чл.128КТ като обективно кумулативно съединен
и предявен в размер на 233,00лв. Останалите два оценяеми
иска-съответно по чл.224 и по чл.220 КТ, решаващият съд е докладвал като
предявени в условия на евентуално обективно съединяване, с дължимо произнасяне по същество в случай на
отхвърляне на иска за незаконосъобразност на уволнението и в размер на
490,00лв. –дължими в обезщетение за неспазен срок на педизвестие и в разер на
443,00лнв.в обезщетене за неползван платен годищшен отпуск.
В
изпълнение на дадени му указания и с молба вх.№10343(л.42 от делото) ,
депозирана на 20.ХІ.2015 и преди дата на насроено първо по делото с.з., ответното дружество е приложило
като доказателства платежни документи , удостоверяващи извършени от него към
ищцата плащания, както следва: РКО за платени
и удостоверен като получен от ищцата на 10.ІХ. 2015г. аванс за м.VІІІ. в
размер на 200,00лв.(л.46); платежно нареждане за изплатено й на 19.ХІ.2015г. възнаграждение за м.ІХ.2015г.
в размер на 188,40лв.(л.50); платежно нареждане за изплатени й на 19.ХІ.2015г.
410,97лв.- обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск (л.51).
В провело
се на 3.ХІІ.2015г. публично заседание- в присъствие на страните и техните
повереници, чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв.Христов
ищцата е волеизявила,че поради удовлетворяване на исканията й, оттегля иска си
за претендирано по реда на чл.224 КТ обезщетение за неползван отпуск и иска си,
за дължимото й се на осн. Чл.128 КТ
възнаграждение за м.ІХ.2015г. По отношение на предявения по реда на чл.220 КТ
иск за обезщетяване на неспазен срок на предизвестие е уточнила, че поддържа
същия в условията на евентуалност- в зависимост от изхода по иска за отмяна на
уволняването й.
При изрично дадено от страна на ответното
дружество съгласие, с Протоколно определение от 3.ХІІ.2015г.
първоинстанционният съд е прекратил образуваното му на производство
гр.д.№1762/2015г. по предявените на
осн.чл.224 и чл.128 от КТ искове. Като необжалвано, определението е вляло в
сила на 10.ХІІ.2015г.
С постановеното по същество на
гр.д.№1762/2015г. Решение №437/16.ХІІ.2015г. първоинстанционният съд отхвърля
като неоснователен и недоказан предявеният от Ц.Ц. иск за отмяна на
уволняването й по чл.328 КТ като незаконосъобразно и на осн.чл.220КТ е осъдил ответника -
работодател със заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в
размер на 395,64лв., отхвърляйки същия до размера на 400,00лв.
По направените искания за присъждане на
разноски и за дължимата се в производството
държавна такса, в диспозитив на
решението си първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество със заплащане
на държавна таса в размер на 50,00лв. по предявения на осн.чл.220 КТ и уважен
до размера на 395,64лв. иск, с дължими по см/ка на РОС разноски за вещо лице в
размер на 113,62лв. и с дължими в полза
на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00лв, от общо претендираните такива в размера на 380,00лв.
Съразмерно
на отхвърлената част от исковете, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв., от заявените
такива по чл.80 ГПК в размер на 300,00лв.
В срока и по реда на чл.248 ГПК ответното
дружество е сезирало първоинстанционният съд с жалба, възприета от последния
като искане за изменение на решението в частта му за разноските. С мотив, че не
е дал повод за предявения на осн.чл.220 КТ иск, претендирал редуциране на
дължимите в полза на повереника на ищцата разноски. Счита за неправилен и
необоснован от изхода на делото извода на РРС за редуциране на дължимите му
се от ищцата разноски, от доказано направени такива в
размер на 300,00лв. на 200,00лв.
За да остави без уважението искането на
ответника за изменение на решението в частта му за разноските, първоинстанционният
съд е приел, че извършените от ответника плащания по чл.128КТ и чл.224 КТ са
последващи датата на изискуемост, респ. на предявяването им. Т.е., че с
поведението си на неизправна по трудовото правоотношение страна, същият е
станал причина за завеждане на тези искове, впоследствие оттеглени от ищцата
поради извършеното в хода на делото плащане. Този извод на първоинстанционния
съд се възприема от настоящата инстанция като правилен и законосъобразен
единствено по отношение на иска по чл. 128 КТ. При доказан падеж на вземането
за трудово възнаграждение към 1.Х.2015г., извършеното по същото плащане на
19.ХІ.2015 - т.е. след дата на падеж и след дата на предявяване на иска-6.Х.2015г., обосновава
извод за дължимост на разноските по същия.
Относно претендираното по реда на чл.2234 КТ
обезщетение за неползван годишен отпуск, изводът на първоинстанционния съд , че
извършеното в хода на делото плащане по това вземане е несвоевременно,респ.
даващо основание за дължимост на разноски, е незаконосъобразен. Ноторно е, че
изискуемостта на обезщетението за
неползван отпуск настъпва едва след прекратяване на трудовото правоотношение.
Или в случая, след отхвърляне на иска за отмяна на уволнението. Основателността
на предявения на това основание иск е винаги в зависимост от изхода от иска за
отмяна на уволнението. С извършеното
в хода на делото плащане на
обезщетението по чл.224КТ, ответникът е погасил вземането преди настъпване на неговата
изискуемост. Т.е., не би следвало да дължи направените по хода му разноски.
Обобщавайки изложеното, по този пункт от
жалбата в този си състав съдът приема
същата за частично основателна. За два
неоценияеми и три оценяеми иска, по един
от които ответникът не е дал повод за завеждането му, повереникът на ищцата е
претендирал възнаграждение в размер
на от 380лв. Съответно на уважената част от исковете, при
съобразяване и на извършените по иска по чл.224 КТ плащания преди дата на
изискуемост, размерът на дължимите се от
ответника разноски възлизат на 238,00лв. В частта за дължимото се от ответника в полза на повереника на
ищцата възнаграждение, решението следва
да се измени с намаляване на същото до посочения размер.
В
останалата си част, жалбата е неоснователна. Дължимите от ищцата в полза на
ответника разноски са съобразени с предвиденото в чл.7 Н-ба №1/2004 за мин.
размер на адв. възнаграждения, за защита
по трудови дела и с оглед неоценяемия характер на отхвърлените искове.
Въззивното определение няма преграждащ характер спрямо развитието
на конкретното дело и не попада сред визираните в чл.274
ГПК съдебни актове, за които е
допустимо касационно обжалване.
Водим от
горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
Отменя
Определение №256/22.І.2016 по гр.д.№1762/2015г. на РРС в частта, с която е оставено без уважение искането на „КОНДОР
КОМЕРС
Допуска
изменение на Решение №91/16.ХІІ.2015г. по гр.д.№176282015г. по опис на РРС в
частта му за разноските като намалява размера
на дължимото в полза на адв.Петър Ангелов Христов възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на Ц.П.Ц. с
намаляване на същото от 300,00лв на
287,00лв.
Оставя жалбата на „КОНДОР КОМЕРС
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.