ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ / 18.04.2016г., гр.Разград
Окръжен съд Разград
На осемнадесети
април, две хиляди и шестнадесета година
В закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Ирина Ганева
Ч.в.гр.д. № 90 по
описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. № 661 /
24.03.2016г. при КРС, от Д. К.К. от гр.Варна, против разпореждане № 366 /
10.03.2016г., постановено по гр.д. № 352 / 2015г. по описа на РС Кубрат, за
връщане на нейната частна жалба с вх. № 360 / 17.02.2016г. против определение №
34 / 1.02.2016г., с което й е отказано предоставянето на правна помощ. В жалбата
се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като счита, че е изпълнила дадените й от
съда указания във връзка с обжалване на определение № 34 / 1.02.2016г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението на КРС. Допълнително
е постъпила втора частна жалба от същия жалбоподател с вх. № 1794 /
13.04.2016г. при РОС със същото искане.
Окръжният съд, като обсъди доводите на
жалбоподателя и извърши преценка на извършените до този момент процесуални
действия, констатира следното:
С обжалваното разпореждане № 366 /
10.03.2016г. по гр.д. № 352 / 2015г., Районен съд Кубрат е върнал частната
жалба с вх. № 360 / 17.02.2016г. на Д.К., защото същата не е изпълнила
указанията на съда за депозиране на преписи от жалбата за връчване на другите
страни по делото. Въззивният съд приема, че с оглед предмета на обжалване –
произнасяне по молбата на ответника за предоставяне на правна помощ за
процесуално представителство в процеса, не е налице процесуално правоотношение
с насрещната страна. Поради това, хипотезата на чл.276 ГПК, изискваща
връчването на преписи от частната жалба за отговор, не намира приложение в
разглеждания случай. Указанието до ответника за депозиране на преписи от
жалбата за ищците е неправилно, от което следва извод за неправилност и на обжалваното
разпореждане № 366 / 10.03.2016г. Същото следва да бъде отменено.
След отмяната на горепосоченото разпореждане,
въззивният съд дължи произнасяне по частна жалба с вх. № 360 / 17.02.2016г.,
против определение № 34 / 1.02.2016г., с което е постановен отказ за
предоставяне на правна помощ на Д.К. в производството по допускане и извършване
на делба на наследствени имоти. Последната е получила лично препис от исковата
молба и приложенията към нея, за отговор. На 2.10.2015г. е депозирала молба за
предоставяне на правна помощ с твърдение, че няма юридически познания; не
разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (работи на
граждански договор с непостоянна заетост, живее под наем и е самотна майка);
няма време и възможност да пътува до гр.Кубрат за съдебните заседания. Молителката
не е приложила към молбата необходимите документи, от които да се установят
твърденията й и с разпореждане № 1220 / 5.10.2015г. районният съд е дал
указание на Д.К. да представи изискуемите съгласно чл.23 ал.3 ЗПП доказателства
във връзка с преценката на необходимостта от предоставяне на правна помощ.
Съобщението с указанието се е върнало в цялост с отбелязване от длъжностното
лице, връчващо призовки, че по сведение на жена от адреса с неустановена
самоличност, лицето е непознато. Районният съд е приел връчването на указанието
за редовно, на основание чл.41 ал.2 в.в. с ал.1 ГПК. Според цитираната
разпоредба обаче фикцията за редовност на връчването се прилага само в случай,
че адресатът отсъства от адреса, на който веднъж му е връчено съобщение, за повече
от един месец. От отбелязването на връчителя върху съобщението се установява,
че К. е търсена на адреса само веднъж – на 19.10.2015г., поради което не може
да се приеме, че същата е надлежно уведомена, съгласно чл.41 ГПК, за дадените й
указания по чл.23 ал.3 ЗПП. Ето защо, макар и да е представила доказателства
във връзка с нейните доходи, имуществено и семейно положение, след
постановяване на обжалваното определение № 34 / 1.02.2016г., същите следва да
бъдат разгледани и обсъдени от въззивния съд.
Д.К.
е представила граждански договор и служебна бележка, от които се установява, че
през месеците януари, април и октомври, 2014г. е получила възнаграждения в
размер по 60лв., общо 180лв. за годината. Единствен родител е на едно дете
(бащата е неизвестен), но към настоящия момент нейната дъщеря е пълнолетна,
видно от приложеното удостоверение за раждане. От представената декларация,
подписана от К., се установява, че същата притежава имот в с.Оброчище, Община
Балчик. Липсват доказателства във връзка с твърденията, че молителката живее в
жилище под наем. При тези данни съдът приема, че молителката разполага с имот,
от който може да реализира доходи. Същата е в трудоспособна възраст и е в
състояние да реализира доходи от положен труд. Налице са и данни, че разполага
с такива доходи, макар и непостоянни. От друга страна, същата не доказва извършването
на разходи, които биха я затруднили да наеме на собствени разноски адвокат,
който да я представлява по делото.
Ето защо, макар и по съображения, различни
от изложените от районния съд, обжалваното определение № 34 / 1.02.2016г. се
явява правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя разпореждане № 366 / 10.03.2016г.,
постановено по гр.д. № 352 / 2015г. по описа на РС Кубрат;
Потвърждава определение № 34 / 1.02.2016г., постановено
по гр.д. № 352 / 2015г. по описа на РС Кубрат.
Определението е окончателно (чл.95 ал.6
ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.