ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 22.04.2016 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 92 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Б.Д.С. ***, против Определение № 532 / 12.02.2016 г. по ч. гр. дело № 2051 / 2015 г. по описа на РС-Разград, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 3364 / 24.11.2015 г. по ч.гр. дело № 2015 г. по описа на РРС, с изключение на частта за разноските, а именно сумата 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение. В жалбата си длъжникът Б.С. сочи, че платил задължението си по заповедта за изпълнение на стойност 207 лв. към БНП Париба Пърсънъл Фьйненс ЕАД в определения срок, за да избегне плащане на адвокатски хонорар. Няма възможност да плати такъв в размер на 300 лв., при положение, че задължението е за 207 лв. Пенсионер е с доход от пенсия в размер на 200 лв. месечно и плащането на юрисконсулско възнаграждение е непосилно за него.

В предоставения за й за отговор срок, насрещната по жалбата страна БНП Париба Пърсънъл Фьйненс ЕАД депозира такъв чрез процесуален представител. В отговора се иска намаляване размера на претендираното юрисконсулско възнаграждение до минималния такъв по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху молбата, с ръкописен текст от 25.03.2016 г., съдия- докладчика записал, че присъденото адвокатско възнаграждение е в абсолютен минимум, съгласно (б. 7, ал. 5 вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и развитите от страните доводи, при които прие следното:

Частна гражданско дело № 2051 / 2015 г. по описа на РС-Разград е образувано въз основа на подадено от БНП Париба Пърсънъл Фьйненс ЕАД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б.Д.С. за сумата 182.47 лв., представляваща главница, възнаградителна лихва в размер на 10.11 лв. и мораторна лихва от 13.43 лв. Претендирани са и разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение. Съдът уважил заявлението и издал Заповед № 3364 / 24.11.2015 г. за претендираните суми.

В предоставения му за това срок длъжникът Б.Д.С., депозира възражение, в което посочил, че изплатил задължението си.

С разпореждане № 3769 8 21.12.2015 г. по ч.гр. дело № 2051 / 2015 г., РРС указал на заявителя, че може да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането му. Разпореждането е връчено на заяветиля на 11.01.2016 г.

В едномесечния срок заявителя депозирал пред заповедния съд молба, в която посочил, че няма да предяви иск, тъй като след издаване на заповедта за изпълнение, постъпило плащане от длъжника в размер на 207 лв., което покрива претенцията, с изключение на разноските. Отправил молба заповедта за изпълнение да бъде оставена в сила само в частта за разноските, за което поскал издаване на изпълнителен лист.

С разпореждане № 509 10.02.2015 г. по ч.гр. дело № 2-51 / 2015 г. РРС разпоредил издаване на изпълнителен лист за разноските и такъв бил издаден.

С Определение № 532 / 12.02.2016 г. по ч.гр. дело № 2051 8 2015 г. РРС обезсилил издадената заповед за изпълнение, с изключение на частта за разноските. В предоставения му срок длъжникът депозирал настоящата жалба.

При тези фактически констатации, съдът прие, че депозираната от длъжника жалба е допустима, като депозирана в срок, но разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е спорно, че заявителя не е предявявал иск за установяване на вземането му поради постъпило от длъжника плащане. В предоставения му за предявяване на иска срок, същия заявил това обстоятелства и поискал от съда издаване на изпълнителен лист само за разноските, които не били платени от длъжника. В резултат заповедния съд обезсилил заповедта, с изключение на частта за разноските.

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд съобразил указанията, дадени с т. 10в от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 г. на ВКС по т. дело № 4 / 2013 г. на ОСГК, поради което същото се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При постъпило плащане от страна на длъжника след подаване на заявлението, но без да са пратени разноските, взискателят има право да претендира за разноските в срока за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, както е в настоящия случай. Сочената от длъжника невъзможност за плащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на делото.

Воден от горното Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 532 / 12.02.2016 г. по ч. гр. дело № 2051 / 2015 г. по описа на РС-Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.