ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград  22.04.2016 г.

 

 

Разградски окръжен съд на двадесет и втори две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                                                                        ИРИНА ГАНЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 95 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

         Образувано е по жалба на НАП, чрез юрисконсулт при ТД на НАП-Варна против Постановление от 18.03.2016 г. за прекратяване на изп. дело № 20157620400139 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, район на действие ОС-Разград. В жалбата се сочи, че към прекратяване на изпълнителното производство длъжникът има непогасени задължения към НАП. Твърди се, че по силата на закона държавата има качеството на присъединен взискател за дължими й се от длъжника публични и други вземания. След като държавата е била присъединен взискател, то спрямо нея са валидни правилата по чл. 457 от ГПК, а именно присъединилият се  взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. Отправя се молба за отмяна на постановлението и връщане на изпълнителното дело за продължаване на принудителното изпълнение по отношение на публичните задължения.

         По делото е приложено и обяснение от ЧСИ Деян Драганов. В същото се излага, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като присъдиняването на държавата по реда на чл. 458 от ГПК не я прави самостоятелен взискател, какъвто би бил присъединил се взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. Според ЧСИ присъединените кредитори по право в т.ч. и тези по чл. 458 и чл. 459 от ГПК могат да обжалват само разпределението. Прекратяването по чл. 433, т. 4 от ГПК настъпва по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само прогласява предвиденото в закона основание. В условията на алтернативност счита жалбата и за неоснователна. Тъй като прекратяването на изп. дело посоченото правно основание е само правна последица от обезсилване на издадения изпълнителен лист, поради обезсилване на акта, въз основа на който е издаден. Отправя се молба за оставяне на жалбата без разглеждане или за потвърждаване на постановлението.   

         Съдът прецени събраните по делото доказателства, изложените в жалбата съображения и тези в депозираното обяснение от ЧСИ, при което прие следното:

         Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу прекратяване на принудителното изпълнение, от взискател, макар и присъединен. Разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК не прави изрично разграничение в правата на взискателите, а съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК присъединилият се в изпълнителното производство взискател има същите права, като първоначалния такъв. Разгледана по същество обаче жалбата се явява неоснователна.

         Изпълнително дело № 20157620400139 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, район на действие ОС-Разград е образувано въз основа на молба от взискателя П.Т.К. против длъжника Д.С.Д.. Към молбата си взискателя представил и изпълнителен лист, издаден в негово полза на 26.01.2015 г. въз основа на Заповед № 165/ 26.01.2015 г. по ч.гр. дело № 81 / 2015 г. по описа на Рс-Разград.

         След постъпило по делото Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП Варна, Офис Разград, на основание чл. 458 от ГПК ЧСИ, Постановление от 09.03.2015 г., конституирал ТД на НАП Варна, Офис Разград, като присъединен взискател по изпълнителното дело за сумата по удостоверението – 2 316.15 лв.

         Към изп. дело е приложено / л. 34 /, Разпореждане от 30.04.2015 г. по ч.гр. дело № 81 / 2015 г. на РРС, с което на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК, е спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

         С постановление от 11.06.2015 г. ЧСИ спрял изпълнителното производство, на основание чл. 432, т. 7 вр. с чл. 420, ал. 1 от ГПК.

         С Определение № 632 / 24.02.2016 г., постановено по ч.гр. дело № 81 / 2015 г. по описа на РС-Разград, съдът, като взел предвид, че длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение и с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 1935 8 2015 г. по описа на РРС е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 422 от ГПК, за установявяне на вземането, за което е издаден запис на заповед и изпълнителен лист, обезсилил издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и прекратил производството по ч.гр. дело № 81 / 2015 г. по описа на РРС. Определението влязло в сила на 09.03.2016 г.

         С обжалваното постановление, на основание чл. 433, т. 4 от ГПК, ЧСИ прекратил производството по изп. дело и вдигнал наложените възбрани и запори.

         При тези фактически констатации, съдът прие от правна страна следното:

         С разпоредбата на чл. 456 от ГПК е посочена възможността за присъединяване на други кредитори на същия длъжник, до момента на изготвяне на разпределението. Посочено е и как става присъединяването - - с писмена молба, към която кредитора прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

         Съгласно разпоредбата на чл. 457, ал. 1 от ГПК, присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. Съгласно ал. 3 от чл. 457 ГПК, съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.

         Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й се от длъжника публични и други вземания, размера на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

         От горното става ясно, че законодателят е разграничил държавата, като присъединен взискател от присъединен взискател, притежаващ изпълнителен лист. Т.е. държавата се явява един особен присъединен взискател, различен от този, притежаващ изпълнителен титул.

         Съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

         В случая, след обезсилване на съдебният акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист и след обезсилване на самия изпълнителен лист, на практика по делото липсва изпълнителен титул. Съдържащото се по делото Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП Варна, Офис Разград, не представлява „ друг акт, подлежащ на изпълнение „ по смисъла на закона. Така при липсата на валиден, подлежащ на изпълнение, изпълнителен титул липсва и основание за продължаване на изпълнителното производство. От друга страна за държавата не се преклудира възможността да събере публичните си вземания срещу същият длъжник, тъй като за нея остават предвидените в ДОПК способи за принудително изпълнение.

         При тези обстоятелства правилно и законосъобразно ЧСИ, прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, т. 4 от ГПК. Предвид обезсилването е на издадения изпълнителен лист, изпълнителното производство е можело да бъде прекратено и на основание чл. 433, т. 3 от ГПК.

         По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.

         Воден от горното Разградският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ без уважение, подадената от НАП, чрез юрисконсулт при ТД на НАП-Варна жалба, против Постановление от 18.03.2016 г. за прекратяване на изп. дело № 20157620400139 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, район на действие ОС-Разград.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

         Председател:                         Членове: 1.                          2.