ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………. / 25.04.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и пети април, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Й.

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д. № 101 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

Обжалвано е определение № 664 / 25.02.2016г., постановено по гр.д. № 726 / 2015г., с което РС Разград е прекратил производството поради недопустимост на подадена искова молба от К.Ц.К. за делба на наследство, останало от П.В.К. – български гражданин, починал в Чехия, включващо множество движими вещи. Жалбоподателят К.К. поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е отчел действащ международен договор между РБ и Чехия, който определя компетентността на българския съд в разглеждания случай. Жалбоподателят моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемите Н.В.К., К.В.П. и Д.В.К. са депозирали писмен отговор чрез назначения им особен представител, в който излагат становище, че жалбата е основателна и молят въззивния съд да отмени определението на РРС.

Останалите въззиваеми не депозират писмен отговор.

Окръжният съд, след преценка на становищата на страните и събраните доказателства, констатира следното:

П.В.К. е бил български гражданин. Починал е на 29.05.2010г. в гр.Острава, Чехия, където е било неговото обичайно местопребиваване преди смъртта му.

С решение № 99 D 1705*2010-276, Nd 255/2010, Окръжен съд Острава се е произнесъл в производство за наследството на П.К.. Съдът е установил недвижимите имоти на наследодателя, кръга от наследници и техните наследствени права по отношение на имотите. Установени са също движими вещи, спестовни влогове и членски дял в ЖСК на починалото лице, по отношение на които съдът в Острава е преценил, че не е компетентен да се произнесе, тъй като по делата за наследство на движими вещи на български гражданин, компетентен е българският съд, според чл.50 от Международния договор за правна помощ и за регулиране на правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела между България и Чехия от 1978г.

Пред РС Разград е предявевн иск за делба на движимите вещи, спестовни влогове и членски дял в ЖСК, собственост на наследодателя П.К.. С обжалваното определение районният съд е приел, че не притежава компетентност за разглеждане на иска, тъй като Международният договор за правна помощ и за регулиране на правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела между България и Чехия от 1978г. е отменен с чл.69 от Регламент № 44 / 2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а КМЧП предвижда, че наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт.

Въззивният съд счита, че жалбата е основателна. Международната компетентност се определя от нормите на международноправните източници. Разпоредбите на КМЧП имат субсидиарен характер и се прилагат само, ако липсват международноправни разпоредби, които да уреждат разглеждания случай. Считано от 10.01.2015г., в отношенията между държавите-членки на ЕС се прилага Регламент № 1215/2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който заменя Регламент № 44 / 2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тъй като настоящото производство е образувано на 21.04.2015г. (вж.пощенското клеймо на плика, с който е изпратена исковата молба), за преценката на международната компетентност на българския съд следва да се отчетат разпоредбите на Регламент № 1215/2012г. Този международен акт преповтаря в частта относно компетентността на съдилищата по граждански дела положенията, възприети и в предходния Регламент № 44 / 2001г. Въззивният съд не споделя направеното в жалбата твърдение, че регламент № 44 / 2001г. (съответно Регламент № 1215 / 2012г.) е неприложим за установяване на компетентността на съда в настоящото дело поради изключването на предмета на иска от приложното поле на международния акт. Съгласно чл.1 т.2 б.”е” от Регламент № 1215 / 2012г., в неговото приложно поле не попадат дела, свързани с наследяване. Текстът на чл.1 т.2 б.”а” от Регламент № 44 / 2001г. е сходен и гласи, че от приложното му поле са изключени дела, свързани с имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване. Правният спор, по който е образувано делото пред РРС, е граждански – за делба на движими вещи, придобити по наследство. Изключението на чл.1 т.2 б.”е” от Регламент № 1215 / 2012г. е само по отношение на предявен иск за наследство по чл.110 ал.1 ГПК, с който се цели установяването на кръга от наследници и техните права върху наследствената маса. Искът за делба, какъвто е настоящият, не е сред изброените в чл.1 т.2 от Регламент № 1215 / 2012г. (съответно в чл.1 т.2 от Регламент № 44 / 2001г.) и за него се отнасят правилата на Регламента (в този смисъл вж. със съответните изменения определение № 27 / 21.01.2012г. по ч.гр.д. № 603 / 2011г. на ВКС, І г.о.).

Налице са три вида компетентност, уредени в Регламент № 1215 / 2012г.: обща, специална и изключителна. Общата компетентност се съдържа в чл.4 и се определя от местоживеенето на ответника към момента на предявяване на иска. Видно от подадената искова молба, местоживеенето на ответниците е в РБ. Специалната компетентност, съгл. чл.7 – чл.23, създава допълнителна възможност за ищеца да избере друг, различен съд от този по местожевеенето на ответника. Изключителната компетентност е уредена в чл.24. В разглеждания случай не е налице никоя от хипотезите на специалната и изключителната компетентност, поради което следва да се приложи правилото на общата компетентност и гражданското дело за делба да бъде разгледано от съда по местоживеене на ответниците, в случая от българския съд.

Само за пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме неприложимост на Регламент № 1215 / 2012г., налице е чл.50 от Международния договор за правна помощ и за регулиране на правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела между България и Чехия от 1978г., съставляващ пречка за прилагането на правилата на КМЧП, а както бе отбелязано по-горе, националното законодателство се прилага само, ако липсва международноправна уредба. Ако се приеме, че регламентът е неприложим в разглеждания случай предвид изключението на чл.1 т.2 б.”е”, тогава следва да бъде приложено правилото на чл.50 от Международния договор между двете държави, който запазва своето действие в областите, неуредени от регламента – чл. 70 т.1 от Регламент № 44 / 2001г. и чл.70 т.1 от Регламент № 1215 / 2012г.

Обжалваното определение на районния съд е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като в хода на процеса съдът ще следва да издири приложимото материално право.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя определение № 664 / 25.02.2016г., постановено по гр.д. № 726 / 2015г. на РС Разград;

Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.