О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

25.ІV.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

25.ІV.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№106

Въззивно гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано на производство пред РОС по „жалба” на Т.М.С., ЕГВ**********, подадена чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Златка Иванова срещу Решение №114/21.ІІІ.20156г. по гр.д.№29/2016г. в частта, с която пъвоинстанционният съд я е осъдил със заплащане на държавни такси, както следва:25лв. като окончателна държавна такса по предявеният от нея иск за прекратяване на граждански брак; 15,00лв. държава такса по предявено от нея в хода на бракоразводния процес искане за промяна на фамилното й име и 5,00лв., представляващи държавна такса „в случай на служебно издаване на изпълнителен лист”. Иска се отмяна на решението в тези му части. Като се развиват подробни аргументи за законово различие на правно знаначимите понятия „държавна такса” и „ разноски”

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на „жалбата” .

Съдът, в съответствие с утвърдената и последователна практика на ВКС намира, че макар и именувана „жалба”, сезиращата го с производството молба е такава за изменение на решението в частта му за разноските. Въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл. 248 ГПК: искането се прави до съда, постановил решението -ал. 1, и определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението-ал. 3. В този смисъл е постановеното по чл.290 ГПК и ползващо се със задължителна сила за съдилищата Решение № 35 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 467/2012 г., I т. о., ТК. Според което, произнасянето на въззивния съд по жалба срещу решението за разноски, преди първоинстанционният съд да е развил производството по чл.248 ГПК, би било недопустимо. Извод следващ се и от факта, че в тази си част решението е с характер на определение.

Разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК сочи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно цитираната законова разпоредба разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.

При втората хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК, пред която е изправен и настоящия състав на РОС, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане е за изменение в размера на вече присъденото. По това искане, произнасянето на съда е обвързана с установената в чл.80 ГПК правна последица /в този смисъл т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК ., съгласно която молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима/.

С оглед гореизложеното разграничение между двете хипотези на промяна на постановения съдебен акт в частта му досежно разноските, в конкретният казус съдът приема, че подадената въззивна жалба е с характер на молба за изменение на постановеното решение в частта му за разноските по чл. 248, ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че молбата /наименувана "жалба"/, е депозирана в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК и от надлежна страна. Компетентният да я разгледа съд е този, постановил решението, чието изменение в частта за разноските се иска, тоест първоинстанционният РРС. Така е, защото за да се иска изменение на решението в частта за разноските, както вече се отбеляза по - горе, съдът следва да е определил с решението дължимите разноски и да е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, в съответствие с нейното искане.

Поради което и на осн.чл.118ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по вгрд. №106/2016г. по описа на РОС и

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Разград за прои0знасяне по реда на чл.248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВнАпС, в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.