О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

16.V.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

16.V.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№129

в.ч.гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по ч.ж.вх.№4293 на Т.К., депозирана в регистратурата на РРС на 27.ІV.2016г. чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Н.Хамдиев против Определение №1197/18.ІV.2016г., с което състав на РРС е прекратил като недопустимо гр.д.№432/2016г., образуваното му на производство по молба на жалбоподателя за поправка по чл.547 във вр. с чл.542ГПК на грешка, допусната в Указ №154/17.ІХ.2015г.на визцепрезидента на РБ при изписване на фамилното името му име на кирилица.

Твърдейки, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобрано, жалбоподателят моли за отмяната му и за връщне на делото за извършване на следващите се съдопроизнводствени действия. В жалбата си излага подробни аргументи за неприлоимост на производството по чл.542 и сл. ГПК към дисхпозитивните документи, респ. за приложимост на тези разпоредби по отошение на свидетелстващите документи, каквото прано значение се твъри по отношение на президентския Указ, чиято поправка е поискал по този ред.

В съответствие с правомощията си по см. на чл.275 ГПК, въззивният съд констатира, че като подадена в срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В съвкупността си, относимо към твърденията на страните, доказателствата по делото сочат на следната фактическа обстановка:

Гр.д.№432/2016г. е било образувано на производство пред РРС по постъпила в регистратурата му на 27.ІV. 2016г. молба, в петитум на която, отосимо ксъм зявените в обстоятелствената й част обстоятелства, жалбоподателят е поискал от съда да приеме за установено по отношение на МП, че в издадения за възстановяване на българското му гражданство Указ №154/17.ІХ.2014г. на вицепрезидента на РБ са вписани неверни данни по отношение на фамилното му име, твърдейки грешка в приложената транслитерация(предаване на букви от турската азбука, чрез буква от българската азбука без оглед на оригиналния им изговор), довело до погрешното му изписване вместо К. като Кавущу.

С подаване на молбата и в подкрепа на твърдението си, че правилното изписване на фамилното му име предполага събразяване с правилата на турската азбука(правопис), жалбоподателят е приложел множество писмени доказателства(заверено ксерокопие от разрешение за пребиваване, заверено копие от титулна страница на турски паспорт за самоличност, заверено ксерокопие от лична карта и титулна страница на бълг. задграниен паспорт на съпругата му; у-ние за регистриран постоянен адрес; у-ние за сключен гр. брак, у-ние за раждане на дете от брака му; Депозиран в превод препис-извлечение от регистър за вписване на гражданите на околия Багджълар, обл. Истанбул , РТурция). Които доказателства, в съвкупността си установяват, че в българските и турски регистри за гражданско състояние , молителят е записан с фамилното име КАВАШТУ.

В развило се по реда на чл.29 и сл.ЗБГ ппроизводство, с Указ №154/17..ІХ.2015г. на вице4президента на РБългария, жалоподателят е възстановил българското си гражданство. В Указа, както и в издаденото в изълнение на същия У-ние №1602/9.ХІ.2015г. на МП, фамилното му име е записано Каващу, което в съотношение с останалите доказателства, сочи на погрешнао приложена транслитерация. Обстоятлство, създаващо безспорно затруднения на жалбоподателя в гражданския оборот поради необходимост във всеки удин момент да удостоверява идентичността си.

Това обстоятелство обаче не е достатъчно, щото да обоснове извод за допустимост на образуваното по негова молба производство по чл.124, ал.4 във вр. с чл.547 и чл.542 ГПК – за установяване на допустатат в указа грешка за отстраняването й с постановен от съда акт по чл.547 във вр. с чл.542 ГПК.

Съгласно установената практика, предмет на установяване по реда на чл. 542 и сл. от ГПК могат да бъдат само факти с правно значение, за чието установяване законът предвижда съставяне на официални свидетелстващи документи, тъй като целта на производството е да се замести със съдебно установяване несъставения и/или унищожения официален свидетелстващ документ. По посочените текстове е допустимо развиване на производство за установяване на вписани в актове за гражданско състояние неверни данни. Производството по чл.542ГПК е приложимо само спрямо несъставени, унищожени или изгубени официални свидетелстващи документи. Като към приложението й, при хипотеза на допусната и отстранима по този ред очевидна фактическа грешка, препраща и разпоредбата на чл.547ГПК.

Постановеният по реда и в производство по чл.29 ЗБГ президентски Указ за възстановяване на българско гражданство - не е официален свидетелстващ документ, а е диспозитивен, защото материализира изявления, които нямат свидетелстващо значение. В този смисъл той не попада в категорията актове, за които е приложим реда по чл. 542 и сл.ГПК. С оглед изложеното по горе относно целта на развиващото се по този ред производство, при положение, че възстановяването на гражданството е предоставено единствено и изключително в компетентност на президентската институция, чийто акт е изваден и от кръга на обжалваемите административни актове(чл.2АПК) , то съдът се явява недопустимо сезиран с искане за поправката му.

Оспореният акт - Указ, издаден от вицепрезидента по делегирани му от президента правомощия, е автентичен официален диспозитивен документ. Не се спори, че същият е издаден надлежно, от овластено за целта лице и в рамките на предвидената за това компетентност. Предвидените от закона ред, основания и компетентост за издаването му, изключват същия от категорията на индивидуалните административни актове и от кръга на издаваните в охранително производство актове. От гледна точка на процеса административните актове представляват диспозитивни официални писмени документи, поради което притежават формална, но не и материална доказателствена сила, каквато имат свидетелстващите документи. Затова тези актове могат да бъдат валидни или невалидни, но не и верни, и неверни.

Разпоредбата на чл. 547 във вр. с чл. 542 от ГПК е приложима за документи, които се съставят за удостоверяване на предвидено в закона обстоятелство с правно значение (раждане, смърт, граждански брак, завършено образование и др.). Възстановявнето на българско гражданство не е обстоятелство от категорията на тези по чл. 542 от ГПК, а волеизявление на орган, обективирано в административен акт, непопадащ под контрола и на чл. 81, ал.2 от АПК. От което да следва извод за дължима, от сезирания с произодството по чл.547ГПК съд, преценка за подведомственост на спора. С оглед разпоредбата на  чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, законосъобразно решаващият състав е преценил, че актът на Президентът, в развилото се пред него производство за предоставяне на българско гражданство, не подлежи на съдебен контрол.

Аргумент за съдебна обжалваемост на актовете на Президента не може да се направи и от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Президентът не е орган на изпълнителната власт - по аргумент от чл. 90 на Конституцията и чл. 19 на Закона за администрацията. А според чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват административните актове, т. е. действията на администрацията, като с понятието "администрация" законодателят е означил административните органи, т. е. органите на изпълнителната власт. Следователно, актовете на Президента, които по силата на закон не са приравнени на административни актове, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие. От което да следва и задължение на първоинстанционния съд за изпращане на делото по компетентност на АдмС.

Придобиването на българско гражданство се извършва с акт на Президента на Р ългария като за издаването се извършват предварителни действия свързани с мнение на Съвета по гражданството към министъра на правосъдието /чл. 33, ал. 3 от ЗБГ/ и предложение на министъра на правосъдието /чл. 34 от ЗБГ/ до Президента на Р. България за издаване на указ. Тези волеизявления, в съответствие с чл. 21, ал. 5 от АПК, също нямат характер на индивидуални административни актове, тъй като с тях не се засягат пряко права, свободи или законни интереси, след като не обвързват Президента на Р. България при издаване на указ или отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство.

Освен изложеното дотук относно липсата на издаден в охранително производство акт за удостоверяване на свързани с гражданското състояние на лицето и законово признати, за правно значими за статуса му факти, в подкрепа на извода за недопустимост на производството като такова по чл.547 във вр. с чл.542 ГПК съът приема и липсата на интерес. Ноторно е, че интересът от сезиращото съда действие е абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост, независимо от характера на производството-исково, охранително, административно и пр.

Указът, чиято поправка се иска , по същество на дължимото се с постановяването му касае граждантвото на лицето и не засяга по никакъв начин свързаните със ксамоличноста му факти. Неправилно записаното в указа фамилно име, не е основание за изпълняващите указа административни органи, вкл. и тези по постоянен адрес на лицето, да изпълнят указа с отразяванет му в съответните регистри. Един такъв отказ вече би бил индивидуален, подлежащ на обжалване по АПК, административен акт. Указът не е документ, задължаващ изпълняващия го административен оргн по постоянен адрес, с вписване на промяна във фамилното име на лицето в регистрите за гражданско състояние. В случай, че поради погрешното изписване на името му в Указа, на лицето бъде отказано издаване на документ, то разполага с възможността да удостовери идентимността на имената си с нарочна дексларация и да обжалва по реда на АПК този отказ по редвидения за това ред(АПк, чл.29 ЗДБС и др.)

Обективираното в Указа волеизявление само по себе си представлява юридически факт, пряко пораждащ правни последици, свързани с гражданската принадлежност, но не и с имената на лицето. По реда на чл. 542 ГПК обаче не може да се съставя диспозитивен документ, тъй като единственият факт, който той материализира (волеизявлението) не представлява факт, допустим за установяване чрез това охранително производство. Ето защо молбата е недопустима.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна .

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна чвж вх.№4293, подадена в регистратурата на РРС на 27.ІV.2016г. от Т.К. чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Н.Хамдиев против Определение №1197/18.ІV.2016г., с което състав на РРС е прекратил като недопустимо гр.д.№432/2016г., образувано му на производство по реда на чл.547 във вр. с чл.542ГПК за поправка на грешка, допусната в Указ №154/17.ІХ.2015г.на визцепрезидента на РБ при изписване на фамилното името му име на кирилица.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с ч. жалба пред ВКС, при доказан по см. на чл.274, ал.3 във вр. чл.280, ал.1 ГПК обжалваем интерес.

Председател: Членове:1. 2.