О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

2.ХІІ.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

2.ХІІ.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ч.в.гр.

2016

№145

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 278 ГПК.

Гр.д.№1011/2015 е било образувано на производство пред ИРС по иск на малолетната към тази дата Ъ.Н., действаща чрез своя баща и законен представител - А.М., от З.Т.Ш. и В.Б. А., предявен по реда на чл.341 и сл.ГПК и на осн. чл.34 ЗС срещу И. Т. Х. Г. за делба на придобито в наследство недвижимо имущество.

При преценка за редовност на исковата молба, съдът разпорежда връчване на книжата на конституирания с исковата молба ответник. При неколкократни посещения на указания в исковата молба адрес, връчващото книжата длъжностно лице, връща същите с отбелязване, че по данни на съсед на имота, И. Т. Х. – Г. е адресно регистриран на същия , но от 1989г. живее на неизвестен за него адрес в Турция.

Със свое Разпореждане №173/25.І.2015г.(л.14), връчено на ищците на 27.І.2015г.(л.16), ИРС указва на последните, че следва да представят удостоверение за постоянен и настоящ адрес на конституирания по иска им ответник. В изпълнение на което, същите депозират, приложено на л.18 У - ние изх.№АОУ5128/7.ХV2013, с което Община Исперих удостоверява, че регистрирания от И. Т. Х. – Г. постоянен адрес е идентичен с указания в исковата молба адрес за призоваването му. В приложено на л.23 У- ние изх.№АОУ364/4.ІІ.2016г. Община Исперих удостоверява, че лицето И. Т. Х. – Г. няма актуално регистриран на територията на РБългария настоящ адрес.

При така постъпилата информация, на 12.ІІV2016г. ИРС разпорежда, адресираните до ответника съдебни книжа да се връчат на ответника по реда на чл.47ГПК - чрез залепване на уведомление на указания в исковата молба постоянен адрес. В предоставеният му по разпореждане на съда двуседмичен срок, ответникът не се е явил в канцеларията за получаване на книжата. С изтичането му съдът приема връчването за надлежно и със свое Разпореждане от 12.ІІІ.2016(л.45) , в съответствие с изискванията на чл.47, ал.6 ГПК назначава особен представител, на отсъстващата от постоянния си адрес страна, задължавайки ищците с внасяне на дължимите се по представителството й разноски в размер на 300,00лв. в седмодневен срок, считано от дата на уведомяването им. Съобщението с дадените им в този смисъл указания са надлежно връчени, както следва: на действащата чрез законния си представител съделителка Ъ.Н. –на 21.ІІІ.2016; на З.Ш. и В.Б. – на 1.ІV.2016г. Страните изрично са предупредени за последиците по чл.129ГПК.

При констатирано процесуално бездействие на ищците по отношение на вмененото им по реда на чл.47, ал.6 ГПК задължение, със свое Определение №145/9.V.2016г. ИРС прекратява образуваното му на производство гр.д.№1011/2015г. при хипотеза на чл.129, ал.3 във вр. с ал.2.

Недоволни от така постановеното и преграждащо хода на делото Определение №145/9.V.2016г., ищците обжалват същото по реда и в срока на чл.274 и сл.ГПК.

Жалбата се преценява от въззивния съд като допустимо подадена в срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, но като нередовна от формална страна. Като податели на жалбата са посочени три съделителки, едната от които е малолетната към този момент Ъ.Н., представлявана по закон от своя баща-- А.М.. Жалбата се явява подписана само и единствено от малолетната към дата на подаването й жалоподателка, чрез законно представляващият я родител. На съда е служебно известно, че последният притежава юридическа правоспособност и професира като адвокат. Волеизявление, скпрепено с подписите на съделителките Ш. и Б., в жалбата липсва. Към същата липсва и прилагане на пълномощно, изискуемо се по см. на чл.261, ал.1, т.3 ГПК, от което да следва за установено, че повереникът на малолетната съделителка, при подаването на жалбата е действал и като редовно упълномощен процесуален представител на останалите две съделителки. Респ. на тяхно волеизявление за указания в жалбата съдебен адрес.

Констатирайки горното като нередовност на жалбата, със свое Разпореждане №599/3.VІ.2016г. съдът предостави на неподписалите жалбата съделителки- З.Т.Ш. и В.Б. А., седмичен срок за отстраняването й в съответствие с подробно дадените им указания. Връчването на разпореждането с дадените им указания е удостоверено от връчителя, съответно на 14.VІ.2016 за Б. и на 15.VІ.2016г на Ш..

В предоставеният им за това срок, изтекъл съответно на 21.VІ.(вторник) и 22.VІ.2016г., същите не са предприели действия по отстраняване нередовността на жалбата.

Делото се докладва на съдията за администрирането му на 1.ХІІ.2016г.

Съобразявайки изложеното, от фактическа и правна страна съдът приема, че по отношение на З.Ш. и В.Б. образуваното му на производство чвгрд №145/2016г. следва да бъде прекратено при хипотеза на чл.275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2, т.2 –поради неотстранени в предоставен им за това срок нередовности.

Жалбата, подадена от Ъ.Н., чрез представляващият я по закон баща-- А.М. е редовна, но разгледана по същество е неоснователна. Изложеното по горе, сочи на законосъобразност на предприетите от съда действия по връчване на съдебните книжа на конституирания с исковата молба ответник. Изпълнени са и особените изисквания на чл.47, ал.6 ГПК , задължаващи сезирания с делбеното производство съд да гарантира процесуално правото на участие и защита на доказано отсъстващата от постоянния си адрес страна чрез назначаване на особен представител за сметка на ищците.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото(аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение).

Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.

То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл. 128, т. 2 ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с  чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК.

Водим от горното, РОС

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА ч.жалба на З.Т.Ш. и В.Б. А. против Определение №145/9.V.2016г. за прекратяване на производството по гр.д.№1011/2015г. по опис на ИРС , поради неотстранени в предоставен им за това срок нередовности И ПРЕКРАТЯВА чвгрд №145/2016г. на РОС в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна подадената от Ъ.Н., действаща чрез своя баща и законен представител - А.М. ч. жалба против Определение №145/9.V.2016г. за прекратяване на производството гр.д.№1011/2015г. по опис на ИРС.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.