О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Гр.Разград, 19.07.2016г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова ч.гр.д.№172 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

С определение от 01.06.2016г.,постановено по ч.гр.дело №82/2016г. Исперихският районен съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си и спрял на осн.чл.420,ал.1 от ГПК изпълнението по изп.дело №20167620400116 по описа на ЧСИ Деян Драганов с район на действие ОС Разград,образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение,издадена по същото гр.дело в полза на Б.А.В. *** срещу трима длъжници,две физически лица и ЕТ за парично вземане,произтичащо от запис на заповед от 28.01.2011г.

Недоволен от така постановеното определение е останал заявителят Б.В. в частта за спирането на изпълнителното производство,поради което го обжалва в срок чрез повереник адв.Даниел Димитров от АК-Разград.Моли за отмяна на атакуваното определение в тази му част,като счита същото за незаконосъобразно.

Длъжниците в заповедното производство,чрез пълномощник адв.М.Маринов от АК-Разград са депозирали в срок отговор на частната жалба,с който застъпват становище за нейната неоснователност,с искане за потвърждаване на атакуваното определение.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд съобрази следното:

Частно гр.дело №82/2016г.по описа на ИРС е образувано по подадено заявление по чл.417 от ГПК от заявителя Б.В. чрез пълномощник срещу длъжниците Е.Х. ***,лично и като управител на ЕТ+ЕМ-777-Е.Х.”,с.Г.Поровец и М.С.Щ. *** дължимо вземане в размер на 67 641.00 лв.,главница, произтичащо от издаден от тях в негова полза запис на заповед от 28.01.2011г.С разпореждане от 10.02.2016г.районния съд е уважил заявлението и е постановил в полза на заявителя В. срещу тримата длъжници да се издадат на осн.чл.418 от ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимата главница ,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението-03.02.2016г.до окончателното й заплащане,като е присъдил и направените в производството разноски.Заповедта за незабавно изпълнение е издадена на същата дата.Въз основа на заповедта и ИЛ при ЧСИ Деян Драганов с район на действие ОС Разград по молба на Б.В. било образувано изп.дело №20167620400116.На длъжниците били изпратени покани за доброволно изпълнение.На 09.05.2016г. на осн.чл.414 от ГПК те тримата са депозирани възражения за недължимост на вземането по заповедта и ИЛ.Видно от представените от ЧСИ покани за доброволно изпълнение по отношение на същите не е налице удостоверено редовно връчване на всеки един от тримата длъжници,предвид посочените две дати за връчване,съответно 30.03 и 09.05.2016г.и непредставяне на доказателства за изпълнение на процедурата по залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.С оглед защита интересите на длъжниците,РОС приема,че е налице връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на всеки от тях на 09.05.2016г. и съответно подадено в срок възражение срещу заповедта на същата дата.Възраженията са постъпили в съда на 09.05.2015г.На 01.06.2016г.ИРС е постановил атакуваното определение,след като е бил сезиран с нарочна молба за спиране на изпълнението от тримата длъжници.В мотивите към определението е приел възраженията за редовни.Указал на кредитора В.,че следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от връчване на съобщението,като довнесе дължимата държавна такса.Постановил е диспозитив за спиране на изпълнителното производство по образуваното при ЧСИ Д.Драганов изпълнително дело №116/2016г.

Доколкото заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417, т.9 от ГПК /по запис на заповед/, по арг.от чл. 420, ал.1 от ГПК, подаването на възражението спира, по силата на закона, принудителното изпълнение по заповедта за изпълнение,за разлика от останалите основания за издаване на заповед за изпълнение,посочени в същия текст от закона.ИРС е следвало само да констатира,съответно прогласи настъпилото по силата на закона спиране на принудителното изпълнение,още при депозиране на възраженията, но произнасянето с нарочен диспозитив за спиране не следва да се счита за нарушение,водещо до незаконосъобразност на атакуваното определение.В този смисъл РОС не споделя доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното определение.

Ето защо същото следва да бъде потвърдено в атакуваната му част.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.06.2016г. ,постановено по ч.гр.дело №82/2016г. по описа на Исперихски районен съд,с което е спряно изп.производство по изп.дело №116/2016г.по описа на ЧСИ Деян Драганов.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.